Истината ни прави свободни

сряда, 21 май 2014 г.

Ето докъде я докарахме с такова едно дехуманизиращо човеците образование

По повод на уволнението ми от длъжността преподавател по философия и гражданско образование по смехотворни "мотиви" - именно поради... "пълна некадърност" и "абсолютна непригодност" за Системата! - много хора откликнаха и ми казаха най-добри думи на подкрепа и насърчение; аз тия дни, като имам време, ще публикувам тия най-разнообразни коментари, щото ми се иска да ги запазя, пък и в моя блог мнението на читателите има значение. Ето сега кратък мой коментар с израз на благодарност и с описание как в нелеката ситуация се държат моите ученици (а скоро ще дам потресаващи факти за това какво се случва и в учителската колегия на ПГЕЕ-Пловдив, имайте още малко търпение да научите!):

Благодаря на всички, които откликнаха - и които не са безразлични към тази история, която показва много! Разбира се, не възприемам случилото се като трагедия - много далеч съм от такова усещане или възприятие. Всяка криза или поврат в живота открива нови шансове. От само себе си се разбира, че ще си търся права чрез съда. Няма да дезертирам от борбата за едно по-човечно и човеколюбиво, от борбата за едно свободолюбиво образование.

Г-н Гусев, питате ме как реагират учениците ми, ще ви кажа: учениците по начало, подобно на хората, са всякакви. Някои вече реагираха. Всякак. Има всякакви хора сред тях. Има и много объркани. Има и безразлични. Има и такива, дето ме мразят. Аз много хора съм дразнил и продължавам да ги дразня. Такава, дето се казва, ми е професията. Да си философ означава да дразниш. Щом дразня - а че дразня много хора, в това число и колеги, и ученици, е безспорно - значи се справям добре с работата си.

Най-страшното е човек да е безразличен - и да се е обезличил. Няма такава опасност за мен. А други мои ученици или показаха симпатията си към мен (дължаща са на непритъпен усет към нещата), това обаче го сториха предимно отдавна завършили образованието си мои ученици, или пък си мълчат, защото се страхуват, това е характерно за учениците, дето още са под юрисдикцията на директорката. такива ученици открито ми казват: "Г-н Грънчаров, прав сте, с Вас сме, но, моля, ни разберете: ние все пак искаме да завършим това училище!". И аз прекрасно ги разбирам. Няма да нарека тия мои ученици страхливци - или плъхове. Разбираемо е, че се държат така.

Те са млади. От тях не можем да чакаме изяви на свободни граждани. Въпреки че конформизмът е много лоша, е много коварна жизнена позиция. У нас, за жалост и сред младите, е пълно с конформисти. С нагаждачи. И с подлизурковци. С аморални, загубили усета си към човечността типове. Ето докъде я докарахме с такова едно дехуманизиращо човеците образование.

Още много години занапред ще берем отровните плодове на този тип образование. Той обезличава хората, обезличава младите. Прави ги безчувствени, с амортизирана, с развалена чувствителност. Ето това вече е страшно.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ