С Ненко Манолов, ученик от 12-ти клас, от Карлово (а преди това учил години наред в САЩ), автор на статия, отпечатана в сп. ИДЕИ, решихме и започнахме да обсъждаме една тема; отдавна искахме да проведем такъв един диалог, но поради заетост и претрупаност с други дела (особено от моя, пък и от негова страна), едва сега се захванахме да осъществим хрумването си; за мен е много приятно да разговарям със самостоятелно мислещи млади хора, ето, в този младеж открих такова качество или способност, разбира се, ще се възползвам; та ето как беше поставена темата от г-н Манолов, а пък по-долу можете да видите как моя милост му отговори:
Ненко Манолов каза: Здравейте, получих Ви пратката (екземпляри от новата книжка на сп. ИДЕИ, бел. моя, А.Г.), много ме зарадва, благодаря за което! Има една тема, която бих желал да обсъдим при следващия разговор:
Как самооценката на българина влияе върху развитието му? До каква степен съзнанието определя битието?
Хубав ден!
Ангел Грънчаров каза: Приемам темата. Ще Ви помоля като предлагащ да направите своето встъпление към нея. Предлагам поради заетостта ни да не провеждаме разговора в реално време, а кой когато може да пише своя отговор на становището на опонента. Как гледате на такъв един начин на организиране на дискусията?
Радвам се, пратката е пристигнала и Ви е донесла хубави емоции. Друг път (скоро) ще гледам да изпратя книжки за библиотеката в Карлово, като дарение, този път не можах да смогна да сторя това.
Ненко Манолов каза: Звучи ми добре, много добре. Ще го напиша утре обаче, че сега пиша от телефона и уча за матура.
Ангел Грънчаров каза: Да, когато можете; когато имате и настроение; това, че ще разговаряме с прекъсвания, е дори по-добре, за осмислянето на проблемите и за по-голяма концентрация; това създава среда за още по-задълбочен разговор!
Ненко Манолов каза: Както някои от нас знаем, мислите са много потентна сила - могат да бъдат най-добрия приятел или най-жестокия враг на човека. Много хора осмиват идеята за "позитивното мислене", казвайки, че колкото и да си мислиш, че имаш жираф - е, то жирафът няма да се появи. Всъщност аз виждам мислите по-скоро като нагласа. Истина е, че те създават реалност - но не толкова директно, колкото може би си, хех, мислим. Човек когато е с нагласата, че нищо не му върви и че няма късмет - той търси доказателства за това как се получава така. И както се знае този, който търси - намира. Всяка малка препънка е грамадна пропаст за него, всеки проблем - непобедим звяр. Добрите неща остават незабелязани, помощта - невидима. Всяка промяна е проблем. Така той си мисли, че всички са настроени срещу него и че не му върви - и все повече доказателства намира за това; и скоро или късно това нещо се превръща в реалност.
Обаче ако друг човек мисли, че е късметлия и че всичко му върви, той търси доказателства за това негово твърдение. Толкова много внимание обръща на добрите неща в живота му, че даже и не забелязва лошите. Не вижда промяната като проблем, а като възможност. И така, грабвайки всички възможности, той създава за себе си едва ли не идеалния живот. Фокусирайки се върху това, което иска, той се настройва на такава "вълна", вижда го все повече и го привлича в живота си. Разбира се, само с мисъл не се създава пица, или музика, или компания, но първата стъпка в процеса на правене на пица е да се визуализира пицата, да си повярва, че може да я направи и да започне, мислейки както за процеса, така и за позитивния краен резултат.
(Сега пиша втората част, която се връзва пак към темата.)
Ангел Грънчаров каза: Ще се включа в диалога съвсем скоро Хубава вечер! Няма да бързаме, за да се получи хубав диалог, ако стане, ще го публикуваме в сп. ИДЕИ. Аз смятам, че е много ценно да се публикуват хубави диалози по важни теми.
Ненко Манолов каза: Напоследък се заслушах как говорят хората за родината, България. Има главно две мнения, ще ги погледна едно по едно.
Първото мнение е националистическото. Хората си гледат историята и се гордеят, и то с право. Реплики като "България на три морета!" или "България над всичко!" са пример за този мироглед. Второто мнение е апатично-песимистичното. Когато нещо тръгне на зле, често чувам коментари от рода на "Еми все пак това е България!" или "България - тук всичко е наобратно!". Няма да ги обяснявам по-надълбоко, понеже бих изпаднал в никому ненужни сатира и карикатурa при задълбочен анализ, пък и смятам, че са ни до досада познати. Често същите хора, които поддържат едното мнение трезви пък са носители на другото, когато са пияни, или пък обратно. При такъв случай е нужно да се намери някой, който е виновен за сегашното състояние на държавата спрямо това във Великото Минало, за да омекоти когнитивния дисонанс (изключително некомфортно състояние, появяващо се, когато човек държи в главата си две противоположни убеждения).
Чувал съм ги всякакви - от рационални до фантасмагорични, от исторически до определения, основани върху страх от непознатото. Византийците, Турците, Руснаците, Германците, Американците, Масоните, Илюминатите, Арконите, Рептилите, пенсионерите, бизнесмените, металистите, чалгарите, Ромите, хомосексуалистите. Все някой от тях е сочен виновен за сегашното състояние на държавата. Макар и някои да са имали вина, доникъде не се стига като се подхвърлят обвинения и сочат пръсти. Когато се сочи с пръст виновника, всъщност един пръст сочи към него, а три обратно към теб.
Древни основоположници на Маркс-Лениновата комунистическа школа са твърдели, че битието определя съзнанието. Макар и това да е истина до известна степен, аз смея да твърдя, че и съзнанието определя битието. И така, стига се до темата, която предложих: "Как самооценката на Българина влияе върху развитието му?" Чисто и просто - и двата мирогледа, посочени от мен като често срещани са противопоказни за реалното развитие на държавата. Едното ни учи на безочна гордост, а другото - на безжизнено смирение. И като цяло все някой е виновен, все чакаме неволята, все чакаме някой да дойде и да ни оправи държавата. Само когато погледнем реално върху нещата можем да започнем да виждаме желаната промяна.
Макар и да сме най-бедната държава в Европейския съюз, сме средностатистическа държава в глобален мащаб. И да сме имали огромна територия по Цар Симеоново време - е, вече нямаме чак толкова. Това не са мнения, а факти. Вместо да милеем за загубени богатства или да мрънкаме от скапаната система и инфраструктура можем да приемем нещата такива, каквито са. Погледне ли се трезво върху нещата вече може да се начертае черта в земята, отделящ реалност от фантазия - и да се прецени какъв план би бил ползотворен оттук-нататък, и да се действа...
Главната пречка в това намирам в закостенялото мислене на българина. Той трудно приема нещо ново, нещо чуждо. Игнорира го и докато се обърне е обгърнат от него. Вместо да погледне и добрите, и лошите страни на нова идея и да извлече максимум полза от нея, той често я отрича - само защото е различна от познатото досега, или защото е "чужда". Примери за това могат да са интернета, канабиса и чуждите култури като цяло.
Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Във въведението си поставяте доста проблеми, ще се постарая да кажа аз как виждам нещата. По много пунктове нямам какво да възразя, звучите твърде убедително. Даже взех да се плаша като имаме близко разбиране дали няма разговорът ни да стане, така да се рече, "безплоден". Знайно е, различията в мисленето са интересни и провокират хубавата дискусия, а близостта в мненията не предполага такова нещо. Но ще опитаме, пък каквото се получи; добре е да се опитва.
По първата част на изложението Ви, за това, че мисълта е, както се изразявате, потентна сила, творяща реалността, съм напълно съгласен. Мисълта е именно творческа, продуктивна сила, тя има ресурса да твори, да поражда реалност, мисълта е именно духовен ресурс, чия мощ е огромна. Една идея, ако овладее истински човека, е в състояние да промени този човек, да го преобрази, този човек благодарение на творческата сила, съдържаща се във велики идеи и ценности, вече не е същият; на тази основа по-късно и животът на този човек няма да е същият. Не зная доколко в часовете по философия са ви занимавали с тия проблеми, те често биват неоправдано подминавани, но ето, да речем, екзистенциалистите, особено френските, развиват една твърде убедителна теория в това отношение, която се свежда до прочутата теза: "Съществуването предхожда и предопределя същността на човека", сиреч, ако трябва да изтълкуваме тази идея, ще открием нещо твърде съществено в интересуващата ни посока. Ето какво.
В първоначалния избор на съществуване човек, като проект, всъщност избира себе си, своето бъдеще, бъдещето та този или онзи човек. Според това какво съществуване си избрал, такъв в крайна сметка и ставаш. Ако си избрал съществуването, което е достойно за един свободен човек, то на база на този избор (стига да останеш верен на избора си - независимо от трудностите!) в един момент, стъпка по стъпка, ще почнеш да придобиваш и същността, характерна за автентично свободния човек. Другояче казано, ние сами творим себе си според съзнанието, което имаме; това съзнание поражда съответното съществуване, а пък съществуването вече ни дооформя и ето, в крайна сметка сами сме сътворили себе си, тръгвайки битието на един свободен и достоен човек. За разлика от всичко друго съществуващо на този свят, при който същността предхожда и определя съществуването (явяващо се просто изявяване на зададената предварително, по природа, същност), при човека нещата стоят тъкмо наопаки: няма някаква обща, дадена ни наготово и изначално човешка същност, която да детерминира съществуването, живота ни, не, такова нещо при човека не бива да се допуска щото всичко отива по дяволите, тук нещата стоят както именно казахме - сами творим своята (индивидуална, самобитна) същност според съществуването, което сам си си избрал. Ако си избрал битие, характерно за подлеца, то ти неминуемо ще придобиеш същността на един подлец; ако си тръгнал по пътя на достойното съществуване, ще станеш достоен човек и т.н. Тази теория добре обяснява защо всички ние, след като при раждането си, сме така чисти и невинни, ставаме след това толкова различни и какви ли не; тази главозамайваща индивидуализация при човешките същества става понятна ако се приеме гледната точка на философите на съществуването, на екзистенциалистите. Ако не сте чел Камю ще си позволя да Ви го препоръчам; неговите творби могат да Ви окажат такова мощно влияние, че ще спечелите на тази основа безценни богатства. Тази философия е много съвременна, съответства на съвременното съзнание, на съзнанието на хората от съвременната епоха.
Сега по втората Ви теза: за ситуацията, в която пребивава българското съзнание, съзнанието на днешните българи, за това какви сме ние, съвременните българи, какви са доминиращите тенденции сред нас, защо сме такива, какво печелим и какво губим като сме такива, това наистина е голяма, а също и крайно важна тема. Смятам, че много по тази тема можем да добием, аз също много съм мислил и писал по всичките тия въпроси. В общи линии се солидаризирам с всичко, което сте написал, споделям Вашите разсъждения. Но искам да подхвърля една теза, която според мен може да допринесе за вникване в същината на всички проблеми.
Главният дефект на съзнанието на т.н. масов българин е неосвободеността, несвободността на неговото съзнание; у нас, поради ред причини, е пълно с роби, роби във всеки един смисъл, у нас е същинска рядкост човек да срещне автентично свободен човек, а ако срещне, тогава ще открие, че такъв човек е поставен в една изключително враждебна среда, среда, съставена, както казах, от несвободни хора; такъв свободен човек у нас е твърде самотен и изолиран; затуй такива хора, хора с що-годе освободено съзнание и мислене бързо се ориентират и изчезват от България, бягат в чужбина, установяват се в места и страни, където ще попаднат в по-благоразположена среда, среда, съставена от предимно свободни хора. На второ място според мен у нас личността, индивидуалността, раз-личността е подложена на ненавист от страна на враждебната социална среда, у нас, за жалост, е налице една отвратителна комунална психология, свеждаща се до това, че поголовно се смята, че обществото (и съответно социалното признание) е всичко, а пък отделно взетата личност е нищо, което може да бъде подлагано на какви ли не оскърбления, то може да бъде гонено, преследвано, мачкано, газено, тъпкано, дори и убивано. Нещо такова, и то в още по-страшен вид го има разпространено в Русия, там личността хептен нищо не означава, у нас може би малко повечко означава, ала пак, в крайна сметка, социумът е изключително враждебен на личността.
У нас не можем да проумеем нещо така просто, а именно, че общността се състои от индивиди, от личности, сиреч, градивото на социума е индивидът, личността, следователно ако личността бъде подложена на непризнаване и тъпкане, в крайна сметка и общността от това страшно много губи и страда; ето по тази причина ние сме така бедни. Личността е основният капитал на обществото, точно него ние сме блокирали, отказали сме се от него, подложили сме го на остракизъм, е, в резултат затова си и страдаме. У нас, ако сте забелязал, всички говорят за някакви си там "хора", "хората" това, "хората" онова, говори се и страшно много се спекулира с тоталности като "народ", "нация", "ние", "ние всички" и пр., виж обаче, на отделно взетият човек и неговите качества никой не обръща внимание, а ако му обръща, то е предимно враждебно, негативно внимание.
Това нека да е засега, щото и моето изказване стана дълго. За да не си обменяме дълги послания аз предлагам да си сложим ограничения, примерно, да не се изказва никой в повече от 10-тина изречения, така диалогът ни ще стане по-раздвижен, по-диалогичен, щото дългите послания говорят за "монологичен диалог", който е нещо като "дървеното желязо", сиреч, пак нашенско, родно изобретение. :-)
(Диалогът ще продължи, темата остава открита, могат да се включват и други хора в коментарите, моля, заповядайте, изкажете се!)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар