Какво да правя, обичам свободата, обичам и истината, това са си мои лични мании - и срещу тях "лекарство" няма: явно ще си умра с този недъг!

Вчера сутринта започнах да пиша един сериозен Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини, но тъй като не ми стигна времето, не можах да го завърша, не можах да засегна всички важни и заслужаващи внимание моменти, поради което обещах да продължа писмото си, да го допиша. А самото писмо на моя наистина многоучен опонент съм го публикувал под заглавието И гонете момите, докторант Узунов - разбрахме се, нали?!; заглавието е такова, понеже си позволих в първата си реакция на неговото писмо под формата на кратък коментар да му дам един такъв душеспасителен съвет, заради който той, предполагам, ми се обиди още повече; както и да е, аз му предлагам да остави обидчивостта си настрана, а да се опита да се държи малко по-солидно, щото сме започнали една дискусия по твърде важни и сариозни въпроси. Впрочем, имам вече реакция на докторанта Узунов на написаната вчера първа част от писмото ми, за разведряване Ви я представям в нейния съвсем неподправен, автентичен вид:

Е, г-н Грънчаров, очаквах повече от вас. Хахахаха, какви са тези аргументи за "ощипана мома" - това всяка втора клюкарка пред столичен блок, докато шлюпи семки, би могла да го употреби. Хахахаха, проявете малко повече креативност. В предходните писма се справяхте по-добре със злобните си коментарчета по мой адрес и по адреса на професори и други светила в науката и философията. И ако трябва да търсим ощипаната невеста, то едва ли аз пропищях из интернет как съм наричан "философствуващия Сашо Роман" - замислете се малко кой го играе на ощипана невеста. Така, явно помощ няма да потърсите, а ще ме препращате единствено към псевдонаучните си трудове. Да, разбрах вече, че и вие сте писал и публикувал. Ясно ми стана. Недейте ми навира книгите си повече.

Относно толкова свободната ви личност, г-н Грънчаров, на която хвърляте един ренесансово-хуманистичен апотеоз, вижте, ВИЕ САМ сте си избрал да го играете публична личност като редоктор на списание и мома с блог (колко гнусно е да си блогър, продължавам да го твърдя!). Така че не се учудвайте, че някой ще изразява мнение (хубаво или лошо) за вас. И вие като една ЗЛАТКА (защото феноменът Грънчаров е не само философствуващ Сашо Роман, той е продукт на т.нар. златщина, която се шири в България) сам сте избрал да заставате с дела и действия в публичното пространство, ами, тогава хората трябва да оценяват по някакъв начин действията ви. Кой е казал, че всички трябва да ви пишат колко сте велик? :) Че вие не може да получите научно признание за една мижава притурка на сп. ИДЕИ, с която толкова ми парадирахте в предходните писма? :)

Хайде, г-н Грънчаров, стига сте пищял из блогчето си как са ви наричали с различни епитети. Замислете се вие как обиждате хора, които не познавате. Ако живеехме в нормална страна, тези хора, които вие обиждате и унижавате, спокойно биха ви осъдили. А пък и самият аз досега не съм ви чул да нападате конкретно някой преподавател/професор и открито да го наричате плазмодий, напротив, вие си имате някакво събирателно понятие и така бягате от отговорност, защото нападате университетските преподаватели, но и никой конкретно. А затова се изисква смелост. Смелост, г-н Грънчаров, а не напразно джафкане из блога си. А и все още никой не знае дали не сте бил агент на ДС, хахахахаха, против "изми"-те също плюете само общо.

Предложението ми да ви помогна с намиране на добър специалист все още е в сила. :)

Поздрави!

Докторант Николай Узунов

А ето сега продължението на моя отговор, в който съвсем вкратце ще охарактеризирам и горната така простодушна, дори сърдечна реакция на многоуважаемия ми опонент и тъй безкомпромисен, както сами се убеждавате, критик, заслужаващ на това основание да бъде определен като същински феномен в полето на тъй многострадалната българска философия; както и да е, ето какво успях да му напиша, щото въпросите, по които си заслужава да се пише, са наистина много и при това са твърде важни:

Драги ми многоучени докторант Узунов,

Все пак искам да продължа писмото си, щото държа да засегна наистина важните и съществени моменти в нашата (благодарение на Вас!) тъй епична полемика. Това, което вече ми отговорихте, на мен лично ми говори, че Вие или съвсем не умеете да разграничавате истински важното от маловажното и също така същественото от несъщественото, или пък продължавате да сте заслепен от една глупава ненавист, която Ви пречи да осъществите такова едно просто разграничение. Бих си позволил в тази връзка да Ви препоръчам да направите нещичко с оглед да спрете да се излагате чак толкова, щото нашата полемика вече придоби, смея да заявя, не само публичен, но дори и епохален и епичен характер в своята многозначна, но в някакво отношение и скандална смисловост (да употребя и аз една учена дума, щото като се изразявам все човешки и просто, ето, Вие сте започнал да ме възприемате като съвсем прост, като "каруцар", "хамалин" и като какъв ли не още!). За мен обаче е интересно народът (по Вашата тъй изискана терминология "простолюдието") да види непосредствено колко струват във Ваше лице неговите собствени най-елитни нáучни представители, да види доколко представители на нашата тъй наречена нáучна общност умеят да разговарят и да спорят, как го правят, доколко изобщо имат известна култура не само на нáучната дискусия, но и на съвсем обикновеното човешко разговаряне и обсъждане. Тук искам дебело да подчертая, че Вас лично съвсем не Ви възприемам като типичен представител на упоменатата наша многострадална нáучна общност, не, опазил ме Бог да допусна такава непростима грешка, не, няма такова нещо, Вас лично аз Ви възприемам като уникален и твърде оригинален феномен в средите на тази общност, който въпреки това обаче успява да представи и то в концентриран вид най-отвратителни черти на същата тази нáучна общност, която доста, съгласете се, е деградирала в нравствено отношение, особено след като преживя идеологическия диктат и терор в паметното време на комунизма, заедно с цялата му поцелуйковщина и подлизурковщина пред силните на деня. И ето, оказва се, във Ваше лице, кой знае защо - това наистина е феноменално, щото Вие, доколкото сте млад човек, явно сте някакъв продукт на тази въпросна нáучна общност и система - днес имаме възможността да се любуваме на нейната наистина феноменална нравствена и човешка, тъй да се рече, квинтесенция. Затуй аз лично съм крайно впечатлен и поразен, поради което, в своя си обичай, вече проявявам силен, неугасим изследователски инстинкт, на което се дължи вниманието ми към всичко това, което Вие благоволявате да кажете (напишете).

Та да си закръгля мисълта: не, Вие не сте типичен представител на някакъв самопровъзгласил се интелектуален елит на нацията ни, не, това не е така, това не е истина, Вие, с извинение, сте нещо съвършено друго, независимо от претенциите Ви, а пък аз иначе съм длъжен тук да подчертая, че нашата същинска научна (без ударение на първото á) и също така философска общност има свои най-елитни представители, които аз познавам и които уважавам, примерно тук си позволявам да изредя имената на философи-личности от висок духовен мащаб като Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Любен Сивилов, Здравко Попов, Георги Каприев и някои други, които обаче сякаш са изключение на фона на цялата посредственост, която царува и господства в нашите нáучни и "академични" общности; тия хора с висок духовен, интелектуален и нравствен потенциал, са истинска антитеза на царящите в тия общности ниски нрави, които по някакъв загадъчен начин Вие лично успявате тук да ни представите в цялото им пищно великолепие, за което съм ви тъй благодарен, да, много Ви благодаря! Аз всъщност и затова разговарям и споря с вас, щото ми се ще да продължите да покажете всичко онова, що таи душата Ви, едно такова саморазкриване, както сам се убеждавате, погледнато от този ъгъл, има голям научен, екзистенциален и какъв ли не друг смисъл. Тъй че, имайте добрината да признаете, в светлината на току-що казаното, че моя милост изобщо не отъждествява ония същите "академични" плазмодии, за които подхвърлих по-рано, с цялата наша общност, не, такова подвеждане под общ знаменател на мен лично ми е съвсем чуждо, нищо че Вие лично тъй старателно се опитвате да ми го пришиете. Което, признайте, е доста подличко от Ваша страна, драги ми докторант Узунов, нима не го усещате?! Блазе Ви ако не го усещате, но това, че не го усещате, е и страшничко, то говори за една ужасна безчувственост, която в очите на експертите може да се оцени като израз на ужасно израждане, като израз на крещяща нравствена деградация. Не зная точно, попитайте какво означава всичко това тия специалисти, които Вие така старателно пробутвате на мен, за да ме, видите ли, "спасявате", попитайте ги, те всичко ще Ви кажат и много ще Ви помогнат, за да се възприемете по-реалистично, щото за момента моето впечатление е, че витаете в някакви облаци, а човек на Вашата възраст въпреки всичко е крайно време да стъпи на земята. В противен случай инфантилността и вятърничавостта ще Ви пречат и има опасност да опропастят най-хубавите години от живота Ви; второто средство за спасение са същите ония моми, които аз така благожелателно Ви препоръчах да гоните, те, момите, успяват да упражнят целебен ефект върху душите на младите мъже, това е аксиома, нищо чудно и точно заради това изобщо да съществуват въпросните моми, е, женският пол изцяло де (възприемете това като безобидна закачка, не се тормозете да ме обвинявате след това в каквото се сетите).

Та сега да се върна на темата си - след това необходимо отклонение. Виждате, съм доста загрижен за да прецизирам всичко, всяко нещо да го сложа на точното място, щото Вие пък правите всичко възможно всичко да объркате, да изопачите, да изривите и прочие, и това се забелязва с просто, невъоръжено око. Та ето един следващ важен по моя преценка момент, по който държа да изкажа позицията си. Щото всичко останало е изцяло несъществено, има глупава политическа основа, имам предвид Вашите безобидни задявки относно моето минало, дали съм бил дисидент преди 1989 г., аз за тия неща, върху които Вие държите да пренесете разговора, Ви препоръчвам да се обърнете към моята в някакъв смисъл и автобиографична книга, където всичко съм казал, и учен човек като Вас може да задоволи напълно перверзния си интерес. Определям като перверзен такъв един интерес към личността, щото наистина е извратено да се мъчи един учен човек като Вас да бяга от същинските, от важните въпроси, да се занимава с дреболии, само и само да угоди на политическата си маниакалност (разбрахме, че мразите свободолюбието, което пък, схванато адекватно, показва, че имате ярко изразени комуноидно-комунистически пристрастия, това не може да се скрие, но то си е Ваш личен проблем и мен специално слабо ме вълнува това какви политически симпатии имате, имате си право да бъдете ретрограден колкото си искате, само, разбира се, мен да не се опитвате да карате да мисля като Вас, щото аз такъв упадък, естествено, няма как да го допусна!). И тъй, да се върна на истински важните въпроси (след и това необходимо отклонение).

Всъщност най-важният момент от нашия спор, около който всичко се върти, е този: имат или нямат право философите да пишат и да се изразяват свободно - или би трябвало да използват някакъв унифициран, стандартен, "нáучно-приемлив", "псевдоакадемичен" и прочие език. Дали философските духове трябва да бъдат тикани в някакъв калъп, или трябва да бъдат оставени на свободата си? - този според мен е същинският въпрос. Вие сам подхвърляте "крещящи примери" в туй отношение, примерно "тъй възмутителния варварски език" на Мартин Хайдегер и прочие, но е учудващо как не можете да осмислите проблема в неговата цялост, ами се оплитате в него като петел в кълчища. И понеже сте овладян от някаква глупава страст, се опитвате да ми припишете, че моя милост специално била използвала някакъв "вулгарен и циничен език", което само показва, че сте жертва на ужасен предразсъдък, а най-вече показва това, че просто не сте чел моите книги, сиреч, че Вашата представа за моя начин на изразяване е напълно невярна, неадекватна, изфантазирана, щото сте се вманиачил да ме представяте за какъвто не съм, за какъвто, предполагам, Ви е угодно, кой знае защо, да бъда представен, един вид окарикатурен и пр. Това са глупави страсти, драги ми докторант Узунов, заради които се поставяте в неудобно положение: примерно да твърдите неща от сорта: "Аз не съм чел неговите книги, и нямам намерение да ги чета, но знам, че езикът, на който са написани, е... вулгарен и циничен!". Изпадате в смешното положение на оня наш марксист-ленинец, който, без да е чел нищичко от Джордж Сантаяна, на едно събрание на нáучната общност си бил позволил да се провикне ето как: "... тая империалистическа мръсница Санта Яна", той, горкият, си помислил, че философът Сантаяна е... жена, един вид е някаква Санта Яна ("Света Яна")!

Та и Вие, докторант Узунов, се излагате като тоя комунистически катил, което показва, че въпросните стереотипи са още живи, ето, Вие сте се оставил да бъдете тяхна жертва - въпреки всичките Ви претенции. И въпреки кухото Ви самочувствие: истински ерудираните хора не се пъчат като Вас, не се тупкат по космясалите гърди, не вирят носовете си както Вие без неудобство го правите, а са съвсем скромни, примерно... като мен! :-) Да, така се държим ний, дето имаме някакво съществено и интимно отношение към философията - за разлика от псевдонаучния и псевдоакадемичен нагъл рояк от мухи, който кръжи около нея; за разлика от цялата тази псевдонаучна и псевдоакадемична измет, която изнемогва от скука и затова се самоизяжда в наште академии и университети. А иначе аз обосновах позицията си по въпроса за напълно свободното изразяване в сферата на философията: всеки пише както и доколкото може. Изобщо следва да се знае и признае, че философите биват два вида: такива, които умеят да пишат, и такива, които с исполински мъки се мъчат да пишат; тия, дето умеят да пишат, нека да си пишат както искат, те са богоизбрани и боговдъхновени, а пък тия, дето се измъчват да пишат, ала Бог не ги е осенил с талант, техните мъки наистина не са за завиждане, поради което някои от тях, човешко е, да са се крайно много изтормозили и озлобили. И затова постоянно пищят именно като ощипани моми когато някой философ почне да пише както смята за необходимо, именно свободно, щото писането е изразяване, сиреч, пряко зависи от онова, дето се таи в дълбините на душата. То не е като да си избираш костюм или гащи, да, не така се избират стиловете на писане, драги ми Узунов, то е съвършено друга работа, не са работите както Вие си ги представяте; защото при това Вие е опитвате да натикате всички философи не само в еднакви сиви костюми китайска кройка, ами дори се мъчите да ги натикате в някакви съвсем безлични униформи, което, съгласете се, е крайно тъпо: философията никога няма да заприлича на казарма, това Вашето, простете, са пълни глупости!

Хайдегер е писал както е трябвало да пише, щото такива мисли е трябвало да изрази; Хусерл си е писал по своя си начин, е, на Вас лично Ви импонира писането на Хусерл, макар че, бъдете спокоен, колкото и да се опитвате да имитирате Хусерл, Вие лично никога няма да успеете да пропишете като него, а вечно ще си останете негов преводач (ако станете обаче добър преводач, това все пак е нещо, не се мъчете да пишете, а превеждайте, има смисъл в това, достойно е, не е обидно човек, дето не може да пише, да е поне добър преводач!). Сартр е писал по свой начин, Камю - по свой, въпреки близостта на идеите им. Витгенщайн е друг случай, Ясперс пише по ясперсовски, а пък - тук ще кажа нещо, за да Ви ядосам съвсем, щото ми е интересно как ще го преживеете! - Ангел Грънчаров пък пише като себе си, и не ще никому да подражава. Всеки пише както и доколкото умее, недейте, драги ми Узунов, да стреляте по пианиста: той толкова може! Аз наскоро казах същото това на друго място и ми беше крайно интересно да видя доколко другата страна ще съумее да асимилира какво казах; е, не успя да го асимилира, интересно ми е сега Вие, драги ми Узунов, дали ще съумеете да асимилирате казаното, щото Вашите претенции са големи; мен обаче ме вълнува покритието: до този момент обаче забелязвам само голи претенции, никакво покритие, за жалост.

До този момент Вие, за жалост, само подскачате като пале около мен и в несвяст повтаряте: "Абе, Грънчаров, вие чел ли сте Хабермас и Фуко?", "Абе, Грънчаров, вие чел ли сте Платон?", "Абе, Грънчаров, вие знаете ли що е дискурс?", "Абе, Грънчаров, вие знаете ли старогръцки, щото аз вече от година го уча?!", "Абе, Грънчаров, вие съзнавате ли колко сте... неграмотен?", "Абе, Грънчаров, що не седнете да запълните празнините във философското си образование?" и прочие, и т.н., и так далее, и абракадабра. На мен ми е симпатичен този лай на някакво пале, даже с поведението си, не крия, ме веселите, но на моменти ми става и тъжно за Вас: примерно защото с такива изрази като "пълнене на празнини" (да оставим сексуалния им подтекст, щото могат да се тълкуват в недотам пристоен и неблагоприятен за мъжествеността Ви смисъл) Вие най-малкото показвате, че съвсем не разбирате точния смисъл на образованието: образованието и обучението не се свеждат до "пълнене на празнини", това, дето си е кухо, ще си остане кухо, с нищо не ще го запълниш, идеите и мислите не са вещи, та да могат да бъдат местени и трупани (някои идиоти пък наричат образованието "трупане на знания"!), същината на работата в тази сфера е съвършено друга, Сократ го е казал превъзходно каква е тази същина ("запалване на пламък"), разгаряне на огън е същината, огън в душата, вътрешен огън, който не опожарява, а причинява благодатна топлина, в която се зачеват и след това се раждат идеи, мисли и пр.

Да, може би знаете теориите на Платон и Сократ за "забременяването" при мъжете, за това, че и мъжете раждат, но за разлика от жените раждат не деца, а идеи, истини, мисли; да, децата на мъжете са едно безсмъртно поколение и пр. Та и тия сократови и платонови основни положения нима Ви се виждат "вулгарни" и "цинични", драги ми Узунов, ако Ви се виждат такива, явно сте съвсем зле, оставете тогава философията и се захванете с нещо друго, примерно с правенето на обуща, с шиенето на гащи и прочие, с каквото си искате се захванете, какъвто си искате бизнес захванете, в днешно време има доста възможности за това: що да се тормозите цял живот с философия, та това е непосилно! Важното е човек да е щастлив, драги ми г-н Узунов, някои може да са прости шивачи на гащи или обущари, ала да са значително по-щастливи от някакви си там, дето се напъват да стават доценти по философия и след това цял живот ще са жив резил за студентите, ще стават жива подигравка! Е, не ми се обиждайте, това дали имате призвание за занимания с философия тепърва ще се разбере, имате още време, ала аз лично до този момент съвсем не виждам във Вашето поведение податки за това, простете, съвсем ме разочаровахте: аз лично с хора, дето имат известен талант в областта на философията водя съвършено други, безкрайно приятни, чудесни разговори, аз също така имам много ученици, които учиха или сега учат философия, с тях ми е изключително приятно да разговарям, а ето Вие се държите, съгласете се, доста странно за човек, дето има някакви претенции - и то таман в сферата на философията!

Та да не се окаже, драги ми докторант Узунов, че не аз, а Вие не познавате философията, че нямате нищо общо с нейния дух, поради което и се излагате без капка неудобство по този начин, пишейки, примерно, ето това: "Защото философията се пише на научен език. С неграмотния си коментар само показвате колко малко познавате философията, за която имате наглостта да пишете". Някои философи, драги ми Узунов, по някакви си свои цели могат и да пишат на "научен език", ала други пишат на съвсем философски език, философията, драги ми Узунов, е философия, а не наука, философия значи "любов към мъдростта", та моите ученици знаят значително по-добре от Вас, претенциозния докторант, що е това философия: как "любовта към мъдростта" ще я натикаш в "научна форма"?! Е, има виртуози като Хегел и Вашият любимец Хусерл, де речем, които имат невероятни постижения в тази посока, но това, философстването, драги ми Узунов, не е лъжица за всяка уста, на някои се удава, на други не се удава, то е талант, то е гениалност, надявам се ме разбирате.

Прочее, своите разбирания за философията, философстването и пр., както и по великите въпроси на философията съм развил в моя лекционен курс по философия, който носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), тя е издадена преди години от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, можете да се запознаете с моите мисли по тези въпроси, щото е позор ерудиран философ като Вас, философ с претенции, да не е чел книга на... философска знаменитост като... мен! :-) Това е малък бъзик, докторант Узунов, зная колко чувствително сърце имате, затова, с оглед да възмъжеете, си позволявам да Ви подлагам на такива непоносими изпитания, те каляват душата и духа, за Ваше добро го правя! Надявам се след тази шега няма пак да се разревете като... ощипана мома! Бъдете мъж, докторант Узунов, това е най-важното, пък след това иде другото, нали така? Поне така твърди оня "урод" с философски претенции Фройд, вярвам, той е Ваш любимец, може да е всякакъв, но е казал някои истини, нали така? Пък и умее да пише, това не може да му се отрече, нали така? Или и той пише като... "каруцар"? Та той колко е "циничен" и "вулгарен", драги ми Узунов, нали така, ето че аз лично съм същинско цвете пред него, нали така, признайте го най-сетне де? Или Фройд е... "австрийският философски Азис" във Вашите очи, интересно ми е какво мислите за Фройд, затова така подпитвам.

Та прочетете, информирайте се аз как виждам философията, може пък в крайна сметка да проумеете кой съм, какъв съм, "колко струвам", "колко пари чиня" и прочие тъй вълнуващи Ви неща за моята скромна особа. Щото, драги ми докторант Узунов, да се бъзикна още веднъж с Вас, щото сте тъй благодатен обект за бъзици: ами какво ще кажете, драги ми Узунов, ако по някакъв магически начин след някоя и друга годинка аз, да допуснем (изфантазирайте го де, не е трудно!), бъда признат от международната философска общност, книгите ми почнат да ги превеждат на разни чужди езици (фантазирайте де, опитайте, да видим дали ще се получи!), и тогава, щото ний, българите, никога сами първи не признаваме нашите най-заслужили и даровити люде, та значи тогава Вам, драги ми Узунов, по ирония на съдбата, когато вече сте доцент, Ви се наложи най-сетне да прочетете моите книги, щото Вашите студенти, драги ми Узунов, почнат да Ви подпитват да кажете нещичко за "философската звезда Грънчаров" (туй издевателство дали ще го преживеете, аз забравих да Ви препоръчам да пийнете успокоително, пийте го бърже още сега!), а пък се окаже, о, какъв кошмар, да се окаже, че Вие не знаете нищичко за моите идеи?!! Казах че сега фантазираме, експеримент си правим, с оглед да калим поне малко тъй чувствителната Ви душа, нали схванахте, тъй че не се тормозете излишно! Та да допуснем, тогава, когато сте вече доцент, Ви се наложи да изчетете моите книги, а пък защо, да допуснем, немилостивата съдба да не реши да Ви устрои и ето такова едно пържене на ръжен: да речем, Ви се наложи да напишете... дисертация за моето философско творчество, а, ето това вече ще бъде направо непоносимо убийствена гавра за Вас! Е, ако Вие лично няма да пишете дисертация за моите идеи, тогава да допуснем, някой Ваш даровит ученик нищо чудно да рече да пише такава дисертация, а на Вас, като учен, Ви се наложи да му бъдете научен ръководител - Вие това дали ще можете тогава да го понесете?! Само питам бе, драги Узунов, майтапя се, не ми се връзвайте толкоз! Е, стига, че ме е страх да не дойдете да ми отмъщавате с някаква... брадвичка, то ний, българите, с какви ли не глупости сме се прочули, примерно, цар и бодигард си избирахме за... премиери, та ще станем хептен за резил ако в близките дни, да допуснем, вестниците излязат с ето такива заглавия: "Обиден докторант от София съсече с брадва възрастен философ, който го обидил жестоко в блога си!" - брррр, взех да се плаша вече, дано не стигне нашата дискусия до такъв кошмарен и кървав край, но знае ли се, в България все пак живейм, ний, българите, сме способни на какви ли не подвизи и простотии?!

Имам още много неща да Ви пиша, и то все сериозни, но се поувлякох, пък се и поизморих, аз съм възрастен човек, драги ми г-н Узунов. Имайте малко милост към мен, стар съм, ето, вече съм на цели 55 години, дето се казва, на преклонна възраст съм. Казват, че младите като Вас били дължали известно уважение на стари хора като мен, но както и да е, да не се оставяме на такива "омразни буржоазни предразсъдъци" каквито са изискванията на морала. Пък те дали трябва да важат за гръмовержци като Ваша пресветла академична милост, ето това също е проблем, над който си струва да се мисли. Искам да кажа, че е добре все пак да приключим нашата дискусия що-годе пристойно и достойно, щото иначе много ще се изложим, нали така, драги ми г-н Узунов? Аз предлагам известно помирение, въпреки че имаме сериозни различия от най-различно естество. Аз даже предлагам с оглед да избегнем конфузите да пренесем дискусиите си на друга, по-пристойна плоскост. Факт е, че моя милост ще продължи да си бъде каквато иска, няма как да ме натикате в някакъв коловоз, аз предпочитам да си вървя по свои пътеки и пътища. Аз също съвсем не ща да Ви променям, бъдете си какъвто искате, нали това е достойно, а, какво ще кажете? Е, можем да спорим, но по-културно, да приемем, се поувлякохме, но нищо, и ний, философите, сме човеци, нали така, и нищо човешко не ни е чуждо, кой го беше пък казал това? Вие знаете много неща, бравос, работете, не се тормозете чак толкоз от това, че под слънцето има и такова списание като ИДЕИ - нали има място под слънцето за какво ли не, само за списание ИДЕИ ли да няма място? Пък направете един ден и Вие едно свое списание, какво толкова, нека да има всякакви списания, нека народът да чете каквото си иска. Направете си доцентско и професорско списание, пишете на изискан "академичен" език, език не за простаци, не за простолюдието, а само за хора с изискани "академични" души. Е, историята един ден ще отсъди: ами ако коварната история реши да отсъди, че тъкмо ИДЕИ е било истинско академично списание, а пък разните доцентски писания и списания потънат под дебели слоеве прах в библиотеките? Вий това можете ли изобщо да си го представите? Коварната история всичко може - какво й пречи да ни устрои и такава една непоносима за някои души изненада?

Хайде чао и всичко добро! Предложението ми да дадете един Ваш превод на текст на Хусерл за отпечатване в сп. ИДЕИ си остава, това е добър ход от Ваша страна за помирение - и за някакво извинение все пак, щото на моменти доста се оляхте. Но аз съм великодушен човек и зло не помня, а търся само доброто у човека. Такъв съм си, такъв ме е направила философията, аз на нея комай всичко дължа - освен онова, което дължа на майка си и на баща си (Бог да го прости!). Та в общи линии това можах да Ви кажа, драги ми гн Узунов, на своя тъй "вулгарен" и "циничен" и при това съвсем "нефилософски", а изцяло "каруцарски" и "хамалски" език. Така мога да се изразявам, така го правя - доколкото и както мога и умея. Не се сърдете, бъдете малко по-великодушен и Вие. За мен истината е свята, затова съм и така прям, дето се казва, "не цепя никому басма", за мен също така и моралът нещо значи, затуй и съм станал толкова ненавистен на толкова хора, ето, оказа се, и Вам съм станал, кой знае защо, така ненавистен, че съвсем не можете да ме понасяте. Това си е Ваш проблем обаче, аз не ща всички да ме харесват, добре зная, че това не може да стане, а ако стане, ще бъде грозно, тъпо, идиотщина някаква. Аз, признавам си, съм чепат характер и обичам много да дразня някои хора, това ми доставя известно удоволствие, но при това го правя по човеколюбиви причини: има всякакви темерути, които заслужават да бъдат подразнени, та белким почнат да вдяват, белким почнат да се променят малко по малко към добро, белким успеят да надмогват глупавите си страсти.

Идиоти у Нашенско колкото щеш, тук също така е пълно с разни самозванци, кухари, лъжци, празноглавци, малоумници, наивници, но има също и безброй наглеци, тарикати, мошеници, примерно доцентската "академична" гмеж нанася непоправими поражения на млади хора като Вас, това е нетърпимо вече, в училищата пък има една "учена" паплач, която доста поразии прави всекидневно, имам предвид сред администраторите най-вече, но и сред част от т.н. "изпълнителни" и "образцово-типови" учители, виж, свестен, скромен, стойностен човек, достоен човек, виж, личностите у нас са съвсем кът, но какво да се прави, за жалост, така е. Е, аз не се примирявам с всичко това и водя ужасно тежки войни, опитвам се нещичко да правя, мъча се нещо да променя, да допринеса нещичко за да потръгнат нещата към по-добро; често съм съвсем сам, помощ отникъде не се види, но какво да правя - явно такава ми е била орисията или съдбата. И мърморковци като Вас у Нашенско колкото щеш, бол са, с лопата да ги ринеш, драги ми г-н Узунов. Това е. Не е леко да си човек и личност у Нашенско, виж, урод да си - паметник ще ти построят. Най-мразени у Нашенско пък са свободолюбивите и правдолюбиви хора, към които имам претенцията да принадлежа. Какво да правя, обичам свободата, обичам и истината, това са си мои лични мании - и срещу тях "лекарство" няма: явно ще си умра с този недъг. Тъй стоят нещата при мен, гледам, че моята личност и моята съдба живо Ви интересуват. Опитайте се поне малко да ме разберете и не бъдете чак толкова строг. Но си бъдете какъвто искате и се дръжте както Ви харесва, това си е Ваша работа.

Успехи Ви желая! Толкоз. Да спирам, че както съм я подкарал, ще омръзна хептен на всички...

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...