Новото време неудържимо напира напред - и нищо не може да го спре

Няма как, налага се да разкажа нещичко за моята визита в РИО-Пловдив, осъществена и случила се вчера. От години не бях стъпвал в сградата на РИО, в която навремето, преди 1989 г., доколкото си спомням, се помещаваше ДКМС ("димитровския комунистически младежки съюз", превеждам го, щото младите е много възможно да не знаят какво е това чудо "ДКМС"), а пък с идването на демокрацията тук се намести местната служба по образованието, филиал на МОН. Преди години често съм посещавал тази сграда, по какви ли не поводи, срещал съм се с експерти и с началниците на инспектората, но в последните години предпочитах да общувам с тях писмено - по установения административен маниер.

Когато миналия понеделник неуморната и твърде инициативна г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив ми връчи заповед за уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в повереното й училище, тогава ми хрумна да се представя най-сетне на началничката на РИО-Пловдив в момента, именно г-жа А.Пакова; отидох там още във вторника, на другия ден след уволнението ми, това е денят за прием на граждани, но понеже наближаваше матура, г-жа Пакова, оказа се, била заета, прием нямаше да има; записаха ме обаче за следващия вторник, дадоха ми час; когато наближи вторник обаче секретарката ми звънна, за да преместим срещата на другия ден, сряда, пак поради заетост на началничката; е, вчера най-сетне бях приет. Ще кажа няколко думи за впечатленията си от тази среща.

На срещата присъства и г-н Р.Радев, експерт за професионалното образование, който, тъй да се рече, "курира" (руска дума, означаваща "наблюдава", контролира) професионалните училища, в това число и ПГЕЕ-Пловдив; в началото на срещата го нямаше, но г-жа Пакова го покани по телефона, той след няколко минути дойде; срещата продължи по-малко от час, но достатъчно време, казахме си много работи. Аз сега, разбира се, няма да разказвам подробно какво точно са ми казали двете длъжностни лица, това не е коректно, но ще си изразя общото впечатление, като внимавам все пак да не създам лошо впечатление, щото и това е деликатна задача. Но няма как, обещал съм все пак да дам публичен израз на разговора ми с г-жа Пакова, възможно е много хора да се интересуват как е протекла срещата, е, това мога да кажа, няма нищо лошо да кажа впечатлението си. Г-жа Анастасова, директорката, случайно я нямаше, иначе в инспектората постоянно циркулират разни директори, с някои се познавам, ето, вчера срещнах един знаменит представител на туй чудато антропологическо съсловие, но няма да кажа кой, позволете ми да не кажа кой; иначе всички те са крайно оригинални, не знам откъде министерството успява да открие толкова оригинални екземпляри и чешити за директори, винаги ме е удивлявало, че успяват обаче да открият, да изкопаят такива оригинали, че по-големи от тях не може изобщо да има. Всепризнат доайен на директорското съсловие в Пловдив е г-н Соли Христов, директора на училище "П.Хилендарски", който директорствува комай още от времето от преди 1989 г., аз го зная още по-отдавна, когато, разбира се, беше партиен секретар в същото това време, тогава именно той ме повика да изнеса една лекция на колектива (аз тогава бях асистент по философия в ПУ), та той е уникален човек, но сега да не се отклонявам повече; не съм срещнал него вчера, ако сте си помислили това.

Аз иначе си падам по изследването на феноменалната психология на директорите от образованието, но това е друга тема, свързана обаче с темата на разговора ни с г-жа Пакова. Тази дама ми направи, не крия, много приятно впечатление, казах, че се срещам за първи път с нея, даже не знаех как изглежда, е, има чудесно излъчване, прави впечатление на свестен човек, властта не я е опорочила никак, сиреч, не открих в поведението й никакво маниернечене, съвсем естествено и непринудено, човешки се държеше. Аз в началото казах няколко уводни думи, представих се, заявих й откровено, че много съжалявам, че ми се е налагало в последните години толкова често да я занимавам с проблемите на ПГЕЕ-Пловдив със своите многочислени доклади, жалби и пр., но просто не съм имал друг изход. И други неща казах във встъпителните си думи, примерно това, че в последните години ми имах късмета да преживея такива грандиозни и епохални събития, каквито не съм преживял никога преди в своята некратък вече живот. Казах също, че много ми е интересно как г-жа Пакова възприема всичко случило се, ето, г-жа Анастасова се постара да увенчае подвизите си по подобаващия начин - като ме уволни, и то по изцяло смехотворни "мотиви", щото все пак не можеше да пише в заповедта си ето такъв, примерно, мотив, пък дори и той да е съвсем истинския: "Уволнявам туй изчадие Грънчаров, щото го мразя, щото ме дразни, щото личността му за мен е непоносима, на личност ще ми се прави той, я го виж ти него, щото най-вече си позволява да не признава моето царствено величие, не ми се кланя, не ще да пълзи пред трона ми, не ще да ми целува краката, не трепти от неподправен възторг когато ме срещне в коридора и не ми се кланя изобщо, смущава идилията в училището, прави се на интересен, на "авангарден учител" ще ми се прави той, как пък никога не написа в проклетия си блог добра дума за мене, книги ще ми пише той, я го виж ти, и как пък не ме похвали поне малко в блога си, и пр., и так далее, ето затова го уволнявам и няма да го търпя повече, щото съм бясна вече, то неговото не се търпи!", нали, тия истински мотиви едва ли може да бъдат написани в една що-годе прилична заповед за уволнение, та на г-жа Анастасова й се налижи да си изсмуче из пръстите съвсем други мотиви, които обаче, за нейна зла участ, са още по-несъстоятелни и смехотворни, а именно: "Г-н Грънчаров не може да преподава философия, не може да общува с ученици, не се преподава уроците, не ползва учебник, не разказва уроците по учебника, много лош характер има, разкапал се е от презрян капиталистически либерализъм в отношението си към младите, и так далее, и ала-бала, и тра-ля-ля!". Та в този дух аз си позволих да попитам г-жа Пакова да каже своето възприятие на цялата тази епохална история на взаимоотношенията ми с влязлата вече в историята тъй уникална директорка на ПГЕЕ-Пловдив.

Г-жа Пакова се постара много убедително да ми опише и представи своята позиция; наблегна на ограниченията по закон, защото, знайно е, законът у нас е такъв, че дава на училищните директори законова основа за тяхното тотално всевластие, за самодържавието им, за властническия им статус, който много наподобява пълновластието на руския самодържец; това, че ПГЕЕ-Пловдив е държавно (не общинско) училище на директно подчинение на МОН още по-орязвало възможността с нещичко да се повлияе на тъй активната, неудържима направо директорка, но РИО в нейно лице, синтетично казано, било направило всичко, което е по силите му, да й въздейства в положителна насока, ала, за жалост, това не му се удало. Сиреч, г-жа директорката Анастасова общо взето си е правила каквото й скимне, водена от някакво усещане за илюзорна непогрешимост и вседозволеност, ако мога да използвам тази любима дума на великия сърцевед Достоевски (да припомня неговата знаменита и тъй подходяща за нашия случай "формула на морала", а именно: "Есть Бог - есть мораль; нет Бога - нет морали, следовательно все дозволено!", сиреч преведено на български: "Има Бог - има морал, няма Бог - няма морал, следователно всичко е позволено!"). Както и да е, аз тук не мога да разказвам (пък и не бива да си го позволявам, не е етично!) какво именно и по-точно ми каза г-жа Началничката на РИО, но мога да отбележа, че разговорът ни премина в най-приятна и човечна обстановка, при почти пълно съвпадение на впечатленията, на позициите и на преценките по разглеждането на въпросния административен феномен. Г-жа Пакова подчерта на няколко пъти, че много съжалява, че въпреки всичко сторено от Инспектората, "тия сложни личностни отношения" между директор и учител не са могли да бъдат урегулирани както подобава, и то именно поради неотстъпчивостта на въпросната администраторка, тя не пожела да коригира нищо в отношението си, а продължи да върви безжалостно към тъй лелеяната и копняната заветна цел: безжалостното ликвидиране на "тъй опасния субект" Грънчаров.

Г-жа Пакова наблегна и на това, че от страна на администрацията на г-н Омбудсмана РИО получил много ценни насоки и подкрепа, доколкото разбрах, дори г-н К.Пенчев се бил обаждал, имало си служителка от администрацията на Омбудсмана, която поддържала пряка връзка с РИО, но, уви, всички тия усилия не са довели до позитивна промяна, нещо повече, се е стигнало до недопустими ексцесии, именно до намесване и на ученици във въпросната разпра, което вече е съвсем недопустимо; именно заради това, по моето усещане, директорката Анастасова е била и наказана по дисциплинарен ред, което обаче, вместо да я усмири, я е накарало да действа вече съвсем безогледно, дето се казва, да тръгне съвсем "през просото". Аз тук предавам своето възприятие на думите на г-жа Пакова, да не мислите, че предавам в точната форма нейните съждения и мисли, не, нямам такава претенция, пък и това не ми е задачата, аз просто отразявам как всичко казано от нея прозвуча в ушите ми. Имам чувството, че се разбрахме перфектно, че оценките ни в общи линии съвпадат, аз самия, вярно, може да си имам какви ли не особености, но пък в нелеката ситуация съм постъпил по посока на съхраняване на своето достойнство, не съм позволил безропотно да понасям гаврите, не се поддадох на натиска и не се пречупих, е, разбира се, платих цялата цена за позицията си, платих с цената на здравето си. В крайна сметка г-жа Пакова ми заяви, че имам право да си търся правата по единствения възможен вече начин, именно чрез съда - и ми пожела успех в търсенето на справедливост. Това е в общи линии, още много мога да разказвам, но на мен в случая целта не ми е някаква изчерпателност, а да предам общото си усещане и възприятие.

Г-н Радев също изрази позицията си, а именно, че е направил каквото е могъл според предписанията на закона, ала не е успял да постигне кой знае какво, по указаните субективни причини, свързани с бетонния в общи линии характер на г-жа директорката. Според него в мотивацията (действителната, не показната, не фалшивата, дето е в заповедта за уволнение) за уволнението ми не бивало да се търси политически момент, както аз съм бил склонен да мисля, и аз разбирам г-н Радев изцяло, все пак днес управляват други сили и г-жа Анастасова би се въздържала да прави политически реверанси спрямо ГЕРБ, който я е назначил на поста, е, вярно, ситуацията е нестабилна и нещо чудно тя вече да се презастрахова с оглед идването на нови управляващи, т.е. връщането във властта на своите длъжностодавци, ако мога да си позволя да съчиня една такава дума. Поговорихме си и за това как се печелят в наше време конкурси за директори на училища и в общи линии ми се чини, че сякаш нямаме особени разминавания във вижданията, независимо от това, че г-н Радев, пък и г-жа Пакова, бидейки длъжностни лица в същата тази система, нямат онази свобода на мисълта и на словото, която има в момента напълно свободен човек като мен. Оказа се - и аз, не крия, бях много поласкан от този факт! - че г-н Радев не само по служба, но и иначе, от интерес, бил най-редовен читател на моя блог, а вероятно и други експерти от инспектората също са мои читатели, съдя по отношението, което имат към мен (в коридора бях твърде любезно поздравен от един друг експерт, няма да кажа кой), както и да е де, това не е чак толкова важно.

Г-жа Пакова нямала много време да чете блога ми, но понеже във връзка с една преживява от мен любопитна история за директорски конкурс, в който моя милост е участвала на времето, за която аз понечих да разкажа на срещата, но понеже все пак ми беше неудобно да злоупотребявам с любезността им, обещах вместо да им разказвам цялата история, да подаря на г-жа Пакова екземпляр от моя книга, където тази знаменита история е представена изчерпателно. Г-жа Пакова ми отвърна, че ще бъде поласкана ако получи авторски екземпляр, ето, тия дни ще мина да й занеса обещаната книга, пък мога да добавя и някоя друга: наистина бях силно впечатлен от нейния такт, от нейната естественост, от нейното възпитание, браво, радвам се, че имаме и такива администратори у нас! Което идва да ми илюстрира мъдростта на една мисъл на Яков Хехт, идеолога и практика на демократичното училище, които на едно място в своята книга ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ пише тъкмо това: крепителите на традиционната система на образование, именно администраторите, не бива да се подвеждат под общ знаменател, сред тях има и личности, които могат и трябва да бъдат използвани за каузата на новото образование, тия хора просто трябва да бъдат открити, а не да бъдат пренебрегвани; след вчерашния разговор с г-жа Пакова се убедих, че е точно така, че е напълно прав израелският лидер на свободолюбивото и демократично образование.

Ами това е в общи линии. Навремето г-н Буздрев също беше читател на мои книги, а също така и на учебните ми помагала; даже веднъж ме извика да ми каже оценката си, това се случи в присъствието на тогавашния директор на ПГЕЕ-Пловдив, интересен разговор се получи тогава, аз не си спомням дали съм писал за него, много е възможно да съм писал, ала съм забравил; на онзи разговор присъства и инспекторката по философия Кръстанова, която изигра немного достойна роля в подготовката на моята екзекуция сега, сиреч, поддаде се на изкушенията от страна на директорката Анастасова, ала тогава беше сякаш съвършено друг човек; ех, как се менят хората според началствата си, да се чуди и мае човек?! Интересен момент в разговора ми с г-жа Пакова и г-н Радев беше този: а как те възприемат баснята на директорката Анастасова че човек с 30-годишен преподавателски опит в сферата на философията като мен, който безчет пъти е показал и защитил квалификацията си, изведнъж, незнайно защо, като с магическа пръчка се преобразява в... "абсолютен некадърник", "напълно неспособен да преподава", превръща се в "изцяло негоден за системата", попитах г-жа Пакова как тя гледа на подобни смехотворни твърдения? Г-н Радев се измъкна от въпроса като каза, че от философия не разбирал особено, в нея всичко било възможно, никой не бил могъл да каже "яйцето или кокошката е по-напред", той бил свикнал в инженерните науки всичко да е съвсем точно, а тук тази сфера му се виждала крайно мъглява; г-жа Пакова също се въздържа да дава оценки в тази специфична област, която, наистина, е предмет на много обсъждания и то в съвършено друго ниво.

Разбира се, като цяло останах с впечатлението, че всички участници в разговора в кабинета на г-жа Пакова вчера споделихме убеждението, че разпрата ми с г-жа Анастасова изобщо не е била по чисто "личностни" причини, а разминаванията ни са били по най-принципни, същностни, именно професионални, методологически, управленски, етични, психологически, ценностни, дори политически (свързани с налагането на един демократичен стил на отношения, поведение и управление!) и прочие проблеми, сиреч, тук става дума за сблъсък на цели две философии, едната демодирала, дискредитирана по всички линии и вехта, ретроградна, а другата все повече набираща сили - щото, знайно е, животът не чака хората с остарели представи да се туткат, да пречат, да вредят и да го дърпат назад, да, тая просто няма как да стане! Времето неудържимо напира напред и нищо не може да го спре, особено пък ексцесии от рода на тази - един учител да бъде направен опит да бъде смазан само защото, видите ли, не бил допуснал да бъде превърнат в "типов продукт" на банкрутиралата отвсякъде образователна система. Да попитам нещо, какво ще кажете, а: наистина ли е толкова вреден за иначе тъй цветущото българско образование философът Ангел Грънчаров - и вярна ли е тезата на тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив?

Тия дни, впрочем, чух че мои приятели от София, философи, разбирайки за сполетялата ме беда да бъда обявен от една самозабравила се администраторка за "пълен некадърник" в областта на философията, подготвяли подписка в моя защита, в която да се подпишат все експерти в тази област, професори и пр., евентуално такава една експертиза да бъде представена в съда; адвокатите също ме съветват да искаме експертиза в тази посока, щото и съдът по тясно професионални въпроси, разбира се, няма как да се произнася. Ще видим, въпросът е твърде интересен, оформи се по този пункт един превъзходен казус, сравним по великолепие с казуса около смъртта на Сократ: знаете, Сократ също е бил обявен за "вреден човек", не по-малко вреден от мен, е, там самият съд го е определил като вреден и го е осъдил на смърт, мен сякаш не ме грози все още такава опасност, но темата, която съдът следва да обсъди, е все тази: наистина ли е толкова вреден за иначе тъй цветущото българско образование философът Ангел Грънчаров (теза на тъй инициативно и авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив!), или той все пак не е чак толкова вреден, а пък образованието ни явно не е тъй прекалено цветущо, че единственият му проблем да е този, именно дали А.Грънчаров може или не може, трябва или не трябва, бива или не бива да бъде допускан да преподава занапред в държавни училища. Щото уволнението ми е дискриминация на професионална основа, която има дълготрайни последствия: оказва се, че до пенсионирането си аз с този атестат, дето благоволи да ми го даде неуморната г-жа директорка Анастасова, ако се окаже валиден, трудно ще си намеря работа в друго училище, т.е. присъдата, която тя благоволи да ми издаде, присвоявайки си ролята ни повече ни по-малко на божествена Мойра, на една от самите Питии, именно богините на съдбата, може да ми коства, в крайна сметка, подлагането ми на една мъчителна смърт, именно на гладна смърт.

Тъй че работата, види се, съвсем не е безобидна, то човек затова трябва много да мисли когато взема някакви решения, щото, сами виждате, последиците от някои решения могат да се окажат тъй далечни, че повече от това и не може да бъде. А и началствата би следвало много да мислят, да умеят да мислят перспективно, цялостно, със съзнание за последиците - особено когато вземат решения, касаещи съдбите на дадени хора. Тук възниква и въпросът има ли право едно началство да узурпира ролята на властелин на човешките съдби, т.е. може ли, да речем, една директорка да си присвоява статута на нещо като божествена Пития или Мойра, на какво основание тя може да се отдаде на тази тъй суетна и горделива претенция на властителка на съдбите, щото, ако все пак помислим добре, ще открием, че директорите на училища особено, независимо за какви се мислят, все пак изглежда са просто човешки същества, които също като нас, да речем, използват... тоалетна хартия в нужника! Аз затова бих си позволил да предложа: на бюрото на всеки училищен директор със закон да бъде наредено да се поставя едно руло тоалетна хартия, за да не се мислят за богове, за богини, за Питии, Мойри, Зевсовци-гърмовержци и прочие, щото противното почва да намязва на... сещате се на какво, да не казвам аз - че ще ме осъдят за обида!

Хубав ден на всички! Бъдете здрави и най-много от всичко пазете тъкмо душите и сърцата си! Недейте да вярвате в съдбата, не си втълпявайте глупавата мисъл, че сте повелители на нечии чужди съдби, това е не само тъпо, но и грозно: всеки човек сам е ковач на съдбата си, по думите на Клавдий. А съвременният човек вярва не в съдбата, в в свободата - и във всичко, което произлиза от нея. Нейните дарове са преизобилни и най-богати...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.