Истина е че онова, което не си го преживял лично, не можеш да го разбереш. Когато преди време директорката на ПГЕЕ-Пловдив изхвърли като "мръсно коте" доайена на това знаменито училище, невероятно колоритната личност г-н Жак Асса (работил близо 50 години в него, още от основаването му!), разбрах, че той бил обиден толкова, че нямало да стъпи повече в училището - докато това лице е директорка. И наистина не е стъпил в училището вече три години. Аз не можех да разбера това и му предлагах многократно да дойде и да изнесе лекция в Дискусионния клуб към училището; той ми отказа, но се съгласи да проведем такава лекция онлайн, той да говори на учениците чрез интернет. Сега обаче, след като и на мен самия ми се случи същото каквото и на него, се чувствам по същия начин: някак не ми се връща вече в училището; но ето, днес все пак трябва да ида в училището за да си уреждам някои документи, трябва, пък някак съвсем не ми се иде. Колко странно е това: училището, което до вчера си обичал, в което всеки ден си бил, изведнъж да ти стане така далечно?!
Интересно е, че при изгонването на учители от ПГЕЕ-Пловдив - а това е едно от най-любимо занимания на самовластната директорка! - тя си има също така един най-любим мръсничък номер; повтори го и при изгонването на г-н Асса, при уволнението на инж. Калин Христов, и при моето изритване. Първо, подбира момент, когато жертвата изобщо не очаква да й се случи такова нещо: примерно, г-н Асса отишъл да изпитва (след връщането си от отпуска, лятната) ученици на поправителен изпит, дава им въпроси да мислят и отива до канцеларията за нещо; и там вече му поднасят новината, че може да си иде, че повече не е нужен, че друг щял да изпита учениците му, щото той вече е аут, вече е пенсиониран! Г-н Калин Христов отива да си подаде молба за излизане в летен отпуск; пред вратата на директорката е тълпа от чакащи за същото учители; директорката, седнала царствено, опиянена от величавостта си, седи на директорския стол сякаш е трон и със замах разписва молбите, това за нея, предполагам, е вълнуващ момент. На инж. Христов обаче е подготвила "малка изненадка": предлага му преди това да подпише своята длъжностна характеристика, това било една "чиста формалност"; той подписва, след това му връчва... заповед за уволнение, предварително подготвена; какъв вълнуващ момент, а?! Ударът е жесток; при мен се случи напълно същото; ето какво се случи с мен миналия понеделник.
Месеци наред директорката ме преследваше да подпиша "променената длъжностна характеристика", аз обаче не подписвах. Казах й в прав текст, че подозирам мръсно номерче и коварство, поисках копие да се консултирам с адвокат, за да видим в какво се свежда номерчето; нямало било нищо, това било "типова характеристика", ала на мен ми направи впечатление че е въздългичка; аз интуитивно чувствах, че има нещо. Е, не ходих при адвокат за този случай, доста пъти съм се сещал, ала не отидох; но и не подписвах; много пъти тя ми даваше тази пуста длъжностна характеристика, а аз отказвах да я подпиша. Но тя не се отказваше и ето, в петъка преди понеделника (19 май), преди да ме уволни, тя ме повика и ми предложи да подпиша променената си длъжностна характеристика, "просто защото щяло да има проверка и ние трябвало да сме изрядни", така се изрази мило лъжещата директорка; секретарката й, предварително подготвена, също почна да ме увещава, абе няма нищо, това е просто "типова характеристика", не се бой, никой няма да те уволнява, такива са характеристиките и на всички други учители; в един момент, представяте ли си, сякаш повярвах, рекох си: "Е, какво толкоз, ще взема и ще подпиша, майната му, може пък да не ме лъжат?!". И в прилив на великодушие (щото ми беше писнало да се джафкам с неотстъпчивата директорка) взех, че се подписах. Това се случи в петък. А ето какво се случи в понеделника, на 19 май.
Абсолютно същият сценарий като оня, приложен при г-н Асса. Аз идвам на работа и си вземам първия час. В междучасието директорката, току-що дошла на работа, идва в учителската стая и ме кани да дойда в дирекцията. В директорският кабинет вече има предварително поканени "свидетели" на предстоящата екзекуция, но аз нищичко още не усещам, щото тя винаги с мен разговаря в присъствие на свидетели. Стоят трима свидетели, младият педагогически съветник, един учител по физкултура, доверено лице на директорката и една нейна лична приятелка и фенка, с оглед лично да може да се порадва на вълнуващия спектакъл. Почвам да разговарям с присъстващите за нещо, а г-жа директорката обаче, сияеща от щастие, ми подава екземпляр от заповедта за уволнение! Какъв вълнуващ момент, забелязвам с периферното си зрение докато чета, че тя лекичко потръпва от удоволствие че се сбъдва така лелеяния, тъй дълго чакания от нея момент: да уволни най-после тъй омразния Грънчаров!!! Изглежда някои хора много обичат такива моменти, в които се наслаждават на усещането за власт, явно заради тия точно моменти се натискат толкова към властническите постове. Както и да е, поговорих си малко с нея, казах й някои истини, тя мълчеше, но сияеше! Какво щастие наистина: режеш главата на колегата си - нали е вълнуващ този тъй възвишен миг! О, миг, поспри - ти си тъй прекрасен!!!
След като директорката се наслади на величавостта на момента аз си тръгнах. Взех си набързо багажа и си тръгнах. А ето, сега не ми се връща в училището, но днес ще трябва да ида да си уреждам едни документи. Заради празника, заради матурите, заради изборите не можах до този момент да ида до училището, но днес ще трябва да ида. Е, ще ида, какво толкоз?! Макар че някак си ми е гнусно, не знам защо. Ще видим, аз съм психолог и ми е интересно от друга страна да анализирам собствените си усещания. И да наблюдавам реакциите на другите, това е голямо предизвикателство. Е, ще ида, какво толкоз.
Когато съдът ме върне на работа - а аз вярвам, че това ще стане, гаранция за такъв резултат ми дават и адвокатите, с които говорих, те се хванаха за главата като видяха смехотворните "мотиви" за уволнението ми! - тогава също ще ми е интересно да наблюдавам реакцията на директорката. Ако е директорка дотогава де, щото това съвсем не е сигурно. Я вижте в какви нестабилни времена живеем. Е, тя досега удържа цяла година на ново правителство, едно връщане на ГЕРБ на власт дали няма да я увековечи на поста? Все пак те я назначиха на него? Ще видим. Тия неща, живот и здраве да е, ни предстои да ги разберем, те ни чакат някъде напред в бъдещето. Иска се време и всичко ще се разбере.
Хайде, чао засега! Хубав ден на всички! Бъдете здрави! Щях за малко да ви пожелая също и да сте търпеливи, но се усещам, че и без да ви го казвам вие сте си търпеливи. Ний, българите, сме прекалено търпеливи. А не бива чак толкоз да сме търпеливи. Щото работете не се оправят с чакане, а с работа. Лозето не иска молитва, а иска мотика... е, не лозето, а бурените на лозето искат мотика де, то поговорката е малко ненатаманена, но карай...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар