Днес е 24 май, празникът на културата, духовността, образованието. На писмеността, на буквите и прочие. За мен тази година празникът минава в особена тоналност: преди 4 дни бях уволнен по един безцеремонно груб начин от самозабравилата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова - след като 14 години съм преподавал философия и гражданско образование в това училище. Ще ми се да напиша нещо по повод на празника, независимо от това, което ми се случи: то е просто една любопитна ексцесия, показваща обаче тъжната картина в българското образование. Ще бъда пределно кратък, днес други ще изнасят патетични лицемерни речи, то е техен специалитет. Ний не си падаме по такива неща.
Повече от 30 години работя в образователната сфера и я познавам отвътре в най-големи подробности и детайли. Много добре ми е известна истинската ситуация в нея. Вчера в късния следобед се срещнах в едно кафене в центъра на Пловдив с г-н Явор Ганчев, един от основателите на национална мрежа на родителите и радетел за свобода в образованието и училището. Той ми даде от чудесните плакати на НМР, част от които още снощи сложихме с приятели на няколко места в Пловдив. Поговорихме си чудесно; стана така, че в разговора ни се включи и г-жа Катрин Сариева, с която навремето сме работили в една и съща катедра в Пловдивския университет; от тази катедра ние бяхме първите, които бяхме изгонени в края на 1991 г. от самозабравилата се комунистическа напаст: изгониха ни заради свободомислие, заради "дисидентски прояви", заради това, че не бяхме послушковци. И за всяване на страх у другите ни изгониха тогава - пак по един недопустимо груб начин. Милата Катрин се хвана за главата като разбра, че на моя милост се случва досущ същото ето сега, 23 години по-късно, и то в днешна, в съвременна, в европейска България! Е, и какво излиза, нима нещо се е променило - щом е възможно да се случват все същите ексцесии?!
Да оставим настрана частния, личния момент. Щом имаме несъмнени доказателства, че и в наше време е възможно да се възпроизвежда оня същия човеконенавистнически манталитет, който не търпи изявите на свободно мислещата личност, то нима никаква промяна изобщо е настъпила? Не, категорично не, промяна никаква не е настъпила: в нашите училища продължава да вилнее комунизъм от най-див и варварски вид, комунизъм злобен, завистлив, убийствен спрямо личността, спрямо нейните таланти, спрямо личностното начало, спрямо автентичната духовност, спрямо свободата като светая светих на всичко човешко и духовно! В нашите училища все още не е дошъл 10-ти ноември 1989 г., те са замръзнали в своето развитие някъде към 70-те години на ХХ век, всичко се е вкаменило, нищо ново не се допуска, което е и причина за страшната агония: българското образование днес е един гниещ труп, излъчващ злотворни изпарения, който просто няма кой да погребе. Това е тъжната истина, който има сърце и съвест, нека да я приеме, на останалите никой не може да им помогне.
Та ние тримата с Катрин и Явор дълго си говорихме за нещата от българския живот в онова уютно кафене в началото на улица "Отец Паисий" откъм пощата. То е направено с вкус, отсядат интелектуално настроени предимно млади хора, отдавна ми е направило добро впечатление. В това кафене има между другото и много книги, цели лавици книги - представяте ли си?! Има и афиши за какви ли не културни прояви в града. И афиша за промяна на образоването сега и за плурализъм в образователната сфера стои вече на витрината му. Впрочем, имам още няколко афиша, ако някой иска да сложи един от тях на своята витрина (или на витрина на заведение на негов близък), нека да ме намери в контакти на блога и да ми звънне, ще му дам такъв афиш). Ще ни се афишите да стоят на видни места зад витрини, та да се запазят по-дълго. Колцина ли обаче собственици на заведения ще бъдат убедени да сложат такъв афиш на витрините си? Интересен въпрос, аз вече имам няколко разочарования в тази посока от снощи насам.
Както църквата ни е станала казионна, студена, отчуждена от реалните потребности на хората институция, същата съдба е сполетяла и училището. И университетът също. Дето се казва на философски език: духът отдавна е отлетял от тях. Изоставил ги е. И там е останала само голата и куха форма. Без съдържание и без смисъл. Животът е емигрирал от тях. И се е пренесъл в други сфери. Там, където обитава духът, там е и животът. Напусне ли духа нещо, то вече не може да бъде спасено. Напразни са всички усилия в тази посока. Умрялото българско образование в този си вид вече не може да бъде реанимирано. Жизнено необходими са ни училища от съвременен тип, поставени изцяло на нова основа. Нищо не може да спре възникването им.
Нищо не може да спре краха на казионното, изпразнено от съдържание, монополистично и тоталитарно образование и училище. Казах, то отдавна е умряло. И всичко в него затова е просто карикатура и дори трагедия. Насилие над личността на младите - насилие грубо, нагло, тотално, варварско, всекидневно. Битка срещу индивидуалността и свободното разгръщане на талантите на човека. Обезличаване, затъпяване, деморализация - това е есенцията на случващото се в нашите държавни училища. Тия неща трябва да бъдат признати, щото отричането им не помага никому. А просто удължава агонията. Управниците нехаят, тях съвсем не ги вълнува агонията в образователната сфера, явно статуквото ги устройва идеално. Но докога може да продължава така? Загубите обаче за нацията са колосални, неизчислими: прав е анализаторът (Е.Дайнов), който обяви, че ситуацията в българското образование вече е заплаха за националната сигурност на страната.
Е, днес ще чуете прочувствено-лицемерни казионни речи, пълни с кухи словеса. Лъжа, лъжа, лъжа - за всичко се лъжем постоянно. Лъжат ни, а мнозинството дори вярва. И на никой за нищо не му пука. Училище ли, образование ли - абе кой мисли за тия глупости, я ни остави да работим за "реалното". Кога ли се се разбере в тази страна, че духовното е най-реалното, е истински реалното, а всичко друго е само фикция, утопия, мираж?!
Спирам дотук. Честит празник вам, страдалци-труженици на българското образование и култура! Моля, вдигнете гордо глава и не позволявайте повече да ви унижават: вие не сте слуги никому! Щото учителите със слугински манталитет възпитават и произвеждат също слуги. И роби. Ето защо сме нация, съставена предимно от роби. Ето защо сме нация, която сама тъпче достойнството си. Ето защо сме нация, покланяща се ниско до земята на други робски нации, примерно руската. Нашето училище е устроено така, че произвежда на конвейер главно роби, онова, което случайно не стане роб, то е защото по инстинкт се е съпротивлявало на човеконенавистническата Система. Промяната е съдбовно необходима. Още сега, още днес. Битката за ново образование е започнала отдавна, някои донкихотовци като мен я водим от десетилетия. Е, гонят ни, обявяват ни за какви ли не, мачкат ни, но ние не се отказваме. Няма да се примирим, няма да предадем идеалите си. Радваме се, че така се отнасят към нас: това показва, че вървим по верния път. Това е нашето признание: че ни гонят. Докато ни гонят, преследват, уволняват - значи всичко е наред. Друга съдба ний не искаме. На Сократ нима са ръкопляскали?
Честит празник на всички ония, които имат отношение към истинското, същинското, нелъжливото, нефалшивото образование и училище! Ония, другите, дето само пречат и развалят, дето само вредят, дето слугуват усърдно на безчовечната Система, не заслужават да бъдат поздравявани по простата причина, че нямат никакво отношение към верния смисъл на тия тъй чудати и непонятни за тях духовни неща. Те живеят в един друг свят, дето царуват ефимерни стойности, такива като пари, власт, слава, привилегии, седене на чуждото място; това е един свят, опрян на лъжата, на далаверата, на измамата, на насилието, това е един безчовечен свят.
Крайно време е да отвоюваме българското образование от образователната мафия, която се е окопала в него за да черпи само благинки - в отплата за вредите, които нанася всеки ден. С тия паразити трябва да свършим колкото се може по-скоро. И това трябва да го направим ние, гражданите, а не да чакаме да го стори октоподът-държава. Историята показва кой е верният път: всичко добро и свястно на този свят е било сътворено от свободните, инициативни, дръзновено работещи хора.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар