Оказва се, че ние двамата - Збигнев Бжежински и моя скромна милост - сме родени на един и същи ден, именно 28 март, рождените ни дни съвпадат; е, в различни години сме родени де, не сме връстници. Само дето Бжежински е учил философия в Харвард, а аз не съм имал тази възможност, учил съм в Санкт Петербург, Русия, също философия.
И Бжежински мрази комунизма, аз - също. Той го знае комунизма на теория, а аз - практически, щото съм бил принуден да го живея. Мисля, че това ми дава основание да смятам, че съм не по-малко вещ познавач на комунизма от Бжежински. Е, той има несъмнено предимство, познава по-добре от мен свободата, щото е живял в Америка, а аз - в комунистическа и посткомунистическа България.
Моята пристрастност към свободата затова е предимно мечта и копнеж, докато той е живял в една истински свободна страна. Но както и да е, това, че сме родени с Бжежински в един и същ ден, а това го научих току-що, ме накара да го почувствам страхотно близък, ето затова, простете, са тия мои разсъждения.
Като брат-близнак някак си почувствах Бжежински, не знам защо... и тия разсъждения са мой опит да си обясня тази чудесна близост, която изпитвам с него.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар