Що е "модернизация" и "модерно образование" по нашенски

Нямам много време тази сутрин, затуй не мога да зачеквам голяма тема; ще се задоволя с нещо съвсем кратичко. Ще кажа нещо, което чух вчера и което ме накара да се вцепеня от втрещяване, от удивление: не съм очаквал, че нещата могат да стигнат чак дотам. Ето за какво става дума.

Вчера денят в Пловдив беше хубав, подходящ за дълги разходки. Поразходих се след работа, стараейки се да не обръщам внимание на предизборните плакати, в които сякаш е затънал целият град: накъдето и да погледнеш, все тях виждат. Хубаво е поне това, че на небето все още не умеят да лепят предизборни плакати. Не са се сетили да окичат с огромен плакат Альощката, дето се вижда отвсякъде, ало, АТАКА, що спите, възползвайте се от идеята ми! Казвам тия неща, щото не е много приятно човек да се разхожда в един облепен отвсякъде с предизборни плакати град - тъй като разходката е за разведряване, а как може да се разведриш когато отвсякъде разни наглеци с ухилени физиономии те гледат отвсякъде по предизборните плакати, билбордове, стентабла и какво ли не още. Както и да е. Но това не е чак толкова страшно, ето, било ми съдено вчера да чуя нещо още по-страшно.

По едно време стигнах до централната сграда на Пловдивския университет "П.Хилендарски". Седнах на пейка малко да си почина. Вътре в сградата влизам само при крайна необходимост. Ето по каква причина.

По естетична причина не влизам вътре. Тази сграда е стара, ала й беше направен такъв кичовски ремонт, че сега отвътре обстановката е крайно кичовска, изобщо не прилича на университет, а прилича на нещо като болница, знам ли на какво прилича, аба прилича на едно нищо. Както древната църква "Света Марина" беше осквернена от пловдивския мутрополит Николай след ремонт, той тогава нареди на стените да налепят, направо върху древните стенописи, мушамяни тапети с нарисувани върху тях светци, а пък подът с оригиналните древни каменни плочи беше залят с бетон и върху бетона бяха налепени плочи от тънък и бляскав евтин китайски мрамор, така и със сградата на ПУ беше постъпено по досущ същия начин, хубавите стари плочи по коридорите, залите, в които витаеше академичен дух, абе всичко беше съсипано без замисляне, сградата беше "модернизирана", сложени бяха пластмасови банки където да седят студентите, дървените бяха махнати, сега вътре обстановката е ужасна, щото самата сграда не допуска такъв кичовски род "модернизация". Просто тия неща не се свързват, сблъсъкът е крещящ, да, обаче това явно почти никой не го смущава: такава една чалга и менте атмосфера вътре изглежда добре се свързва с чалга и менте образованието, което се дава на студентите. Та думата ми не е само за кичовската вътрешна среда в сградата на университета, това все пак е на втори план, а за нещо много по-съществено. Ето за какво става дума.

Както си седях покрай мен мина един човек, работещ в ПУ, с когото отдавна не се бяхме виждали, но се знаем от онова славно време, в което моя милост се подвизаваше в университета, там бях асистент по философия в периода 1985-1992 г. Та се здрависахме, той седна до мен, поговорихме си за много неща, спомнихме си това-онова, за разни хора, общи познати, си поговорихме, нали знаете как е. И ето този човек ми каза нещо, което направо ме втрещи! Още не мога да асимилирам как е възможно това. Но ето, уви, възможно е. Та той ми каза по този пункт горе-долу следното, ще се опитам да предам точните му думи:

Ангеле, сега времето е друго, търгашеско. Ето ние тук, в ПУ, поне се преструваме, че на нещо обучаваме студентите, поне има някаква видимост, че нещо се прави, макар че същината е тази: общо взето всеки може да си получи заветната диплома, стига да си плати. Тъй че образованието у нас, университетското, е станало чисто и просто търговия, тази е същината му: плащаш си и си получаваш дипломата. Е, иначе се преструваме, че уж учим на нещо студентите, как ги учим то е отделна работа, важното е да я има видимостта. На фона на това, което става като тенденция, и да има някой преподавател, който съвестно си гледа работата, на него гледат като на черна овца, като на наивник някакъв, дразнител, който разваля идиличната обстановка. Но в тази връзка да ти кажа нещо, което вероятно ще те впечатли.

И ми разказа, е, впечатли ме, и то как; ето как продължи разказа си този човек:

Но да ти кажа с какво се занимава нашият общ познат Х. (да го представя така, щото да не издам човека и да разваля бизнеса му, не е човешко някак си!). Ти него си го знаеш, той е практичен и прагматичен до мозъка на костите си. Преди известно време стана така, че се засякох с него в една кръчма, в един ресторант де. Седеше сам на маса, затрупан с разни документи и папки. Питам го: "Какво правиш?", той ми отвърна: "Ей-на, работя!", питам го "Какво работиш?", а той: "Продавам дипломи, как какво?!", дори за малко да ми се обиди, че се съмнявам какво работи. Та той работи ето какво: седи в тази кръчма и наистина продава дипломи. Представител е за България на някакъв университет, не знам точно откъде е, от Русия ли, от Казахстан ли, от Азърбайджан ли, от Татарстан ли, няма значение откъде е точно. Дават обяви тук-там и който иска да получи тяхна диплома, идва в тази кръчма, плаща си капаро, а след ден-два си доплаща и си получава самата диплома! Примерно, да речем, броиш 10 хиляди лева (не знам точно колко броиш, досрамя ме да го питам!), а той ти продава цяла, нова-новеничка, миришеща на хубаво диплома, със всичките му там печати и пр. Без да се явиш на никакъв изпит, защо да си губиш времето по изпити?! И знаеш ли какво си мисля напоследък: тоя наш човек, дето продава дипломите си директно в кръчмата, в някакъв смисъл постъпва по-честно: защо трябва да се преструваме, че уж на нещо ги учим, по-честно е направо да им продаваме дипломите, както прави той?! Излиза, че при него поне няма туй лицемерие, дето иначе у нас обвива всичко. Такива ми ти работи. С това нещо се занимават хората, продават дипломи. А ти продължавай да си пишеш книгите, дето никой не ги чете! Пък се чудиш защо в книжарницата на такъв голям университет книжки от списание ИДЕИ с портрети на Платон, на Хайдегер, на Кант на корицата нито един студент даже не ще да ги пипне, камо ли пък да си ги купи. Виждаш ли сега какво си купуват директно оправните хора? Дипломи направо си купуват, никой няма излишни пари за книги и списания, за какво са му, за какво изобщо е нужно да се чете? сега са нови времена, драги ми наивнико Грънчаров, ти кога ще се адаптираш най-сетне към тях?

Ето това ми каза този човек, с когото се зная отдавна, той има добрината да ми разкрие тази истина. не че не я подозирах, ала ето, той ми я сервира в неприкрит, гол вид. Дълго време стоях втрещен след като той с бавна академична походка се оттегли в сградата на ПУ. Страшна работа, а?! Продават университетски дипломи направо в кръчмата, срещу еди каква си сума пари, без никакво учене, глупости, за какво да учиш като може да не учиш и да си получиш пак дипломата. Някои по този начин стават и доктори, и професори, предполагам. Карай да върви! какво се чудя толкова. Животът е веч хептен модерен, аз изглежда съм останка от друга епоха... щом си мисля ония всичките глупости за академичност, духовност, тайнство, свързано с търсене на истината и пр. Тя, "истината", види се, вече е достигната: парица е царица! Хайде чао, лек ден! Не му мислете много, а правете всичко нужно и вий да сте модерни, не да страдате от динозавърски предразсъдъци като мен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.