Ще ми се тази сутрин да напиша нещичко по една тема, която от доста време ме вълнува. В нея се обединяват много проблеми, дълбоко свързани един с друг. Налага се тяхното разнищване. Ще се опитам да бъда и кратък, въпреки сериозността и необхватността на темата.
Напоследък всекидневно стават какви ли не неща, които показват, че нещо с емоционалната сфера на хората изобщо не е наред. Имам предвид, че се случиха ужасни неща, убийства на деца (включително и от собствените им бащи и майки!), самоубийства, млад човек, юноша уби друг юноша само защото се скарали кой да мине пръв по тясната пътечка в парка (!), ей-такива абсурдни неща се случват, които обаче все нещо показват. Жителите на село Розово, да, тия, дето изгониха емигрантските семейства с деца от селото си, пък се прочуха с такова нравствено уродство, че май ще останат в историята! Да, обаче никой не се опитва да изтълкува всички тия психо-патологични ексцесии по-надълбоко, да се плъзгаме все по повърхността сякаш по ни устройва. Мен обаче такива тълкувания съвсем не ме задоволяват. Ще ми се да направя нужното да постигнем цялата страшна истина по тия сложни екзистенциални проблеми, който отговарят на нас самите - тъкмо каквито сме. Истината за нас самите ни е съдбовно важна, щото от нея зависи всичко останало. Точно нея трябва да се опитваме да постигнем, престъпление е да допускаме да живеем в безразличие тъкмо спрямо нея.
Щом такива нечовешки, коренно разминаващи се с човечността ексцесии се случват, явно нещо с нашата човечност се е "повредило". И с нашите представи за човечност нещо изглежда не е наред. Майка да удуши дете, баща да пребие до смърт детето си, да убиеш себеподобния за едното нищо - това наистина не е човешко, ала ето, случва се. Зверове ли сме станали, какво се случва с нашата чувствителност? Защото само крайно безчувствен, сиреч, безчовечен човек е способен на подобни крещящо безчовечни действия и прояви. Нашата човечност, за ваше сведение, е в пряка зависимост от състоянието, в което се намира нашата чувствителност; чувствата придават човечността ни, а не мислите, не мисленето - както обикновено се смята. Е, човекът би следвало да е разумно същество, разумността също е човечност, но и разумът на дадени хора се поврежда когато нещо не е наред с емоциите, с чувствата, с чувствителността ни. Безчувствеността е източник на подобни ирационални ексцесии, в които няма нищо човешко. Човечността ни е застрашена ако сме допуснали да станем безчувствени, ако най-естествените чувства, правещи ни човеци, се окажат по някакви причини недостъпни за нас. А как се става безчувствен ли? Ще кажа, ще опитам да ви обясня.
Аз много съм писал по тия проблеми, примерно в книгата си ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, която вече има 4 издания (последните две са съкратено нейно издание, което се използва за учебно помагало). Или в статии като ето тази - виж Емоционални инвалиди ли сме вече?! - съм се постарал да обясня на какво се дължи тази крещяща безчувственост, която е предпоставка за всичко останало. Даже когато някакъв наглец те лъже, а ти като последен наивник не усещаш лъжите му и се оставяш да бъдеш излъган, това също говори за безчувственост. Някои хора даже не усещат обидите, притъпено е дори чувството за достойнство у много хора: недостойнството днес е разпространено като проказата (или чумата) в минали епохи. Сам когато си позволяваш да правиш крайно недостойни неща, а не се усещаш какво правиш, примерно, не чувстваш тъй естественото чувство за срам, това също показва, че емоционалната ти сфера се намира в състояние на някакъв ступор или блокаж. Такива безчувствени хора в един момент стават способни на всичко - отпадат задръжките им, нямат вече спирачки. Щото такива неща като чувство за приличие, за срам, за страх са ония спирачки, които ни удържат от безчовечни прояви.
Много хора стават подобни на глухо сумтящи зверове, за които е нужен само малък повод за отприщване на натрупалото се напрежение, което се излива в ужасна агресия. Млади хора, деца, ученици са способни в днешно време без грам неудобство да тормозят учителите си, нещо повече, изпитват перверзно удоволствие като се гаврят с тях. Това какво показва? Даже родителите на такива уродчета не усещат неудобство и се опитват да изкарат жертвата виновна, а наглецът бива оправдаван. Нравственото уродство по моето разбиране се дължи също на крайно задръстена, блокирала емоционална сфера, дължи се на онази същата безчувственост, за която говоря. Агресивността в обществото ни, непоносимостта спрямо другия, различния, различно мислещия и пр., неприемането на личността, ненавистта спрямо свободата, простащината и пр. са все характерни за съвременността ни явления, които имат същата тази основа или почва: блокирала чувствителност. Или безчувствеността неминуемо опорочава човека и го лишава от човечност. Ето че сега сме подготвени да разберем как се стига до въпросния блокаж на емоциите.
Да се реагира емоционално на нещата означава да откриваме в тях някакъв човешки смисъл, някаква ценност за нас самите. Това са най-естествени прояви. Примерно, да изпитваш спонтанно чувство на симпатия към някой. Или на антипатия. Да бъдеш сърдечен човек, сърцето ти да си изпълнява ролята. Да, обаче много хора по някакви причини започват да не изразяват тия естествени емоционални реакции, а ги потискат. Почват да крият чувствата си. Пазят се да показват чувства. Отвикват да са чувствителни. Неотреагираната емоция (емоцията е изблик навън на вътрешно душевно вълнение) остава вътре в душата, предназначената за реакция душевна енергия почва да се натрупва "там нейде" в душата, на тази база започва да се трупа напрежение. Сподавяните в недрата на душата ни емоции се натрупват под формата на колосална енергия, в един момент тази енергия почват да става страшна бомба със закъснител, която в един момент е способна да се задейства и да разруши целия душевен строй или живот на човека. Такъв човек наистина почва да става опасен. Това да сме сърдечни, усмихнати, естествени, емоционални хора затова е така важно; ако по някакви причини тази наша външна изява на нашата естествена човечност е нарушена, работите почват да не отиват към добро.
Примерно, запитайте са какви емоции трябва да преживяват нашите деца в училище след като власти авторитарни ("оправни") учителки постоянно им забраняват да бъдат естествени, да правят това, което душата и сърцето им иска, т.е. упражняват постоянен натиск децата ни да бъдат сериозни, сиреч, да потискат емоциите си. Вместо децата ни в една свободна душевна активност да изразяват в една многоцветна палитра целия тъй богат потенциал на своя душевен живот, на тях им е наложено в училище да се упражняват в развиване само на една-единствена душевна сила - у нас се набляга само на знаенето, сиреч, набляга се само на упражняване на ума, на разсъдъка. А всичко останало е забранено. Затова години наред единствената емоция, която децата ни познават в училище, е предимно емоцията отегчение - емоцията скука. Другите емоции са крайно нежелани. Ако група ученици в един момент избухне в смях, строгата учителка непременно ще ги накаже. Децата ни са тероризирани да бъдат в училище с емоционалността на престарели старци. Ето защо в резултат те са застрашени от това да станат емоционални инвалиди - да станат хора с крайно бедна емоционалност и душевност. Едностранчивото типово обучение и образование нанася всекидневни страшни щети и вреди на душевността на младите хора. Най-силно поразена е тяхната емоционална сфера на душевния живот. Което поражда в крайна сметка и нравственото уродство. Нашето погрешно, поставено на погрешни основи образование нанася страшни душевни и личностни деформации на младежта. То деформира нормалните, естествените отношения между различните душевни сили или инстанции; отделните душевни "функции" (по Юнг) или "инстанции" (по Фройд) не си изпълняват задачата или ролята. Като почне да липсва онази естествена, характерна за човеци динамика на душевния живот, предпоставките за всякакви разстройства са вече налице. Иска се само детонатор за да избухне бомбата със закъснител. И тя често избухва. Да, все по-често избухва, няма начин да не избухне.
Онова миловидно момче на 18 години, дето, първо, било любовник на съсечената от него с брадва жена (то същото съсича без капка жал и детето на същата жена), се връща след кървавата сеч в дома си, съблича си оцапаните с кръв дрехи, майка му, без да го пита за нищо, изпира тия дрехи, а пък той бил легнал да се наспи - и спал като невинен младенец! Блазе му, какви нерви! - ще каже всеки, нали така ще каже?! Дни наред след това той харчел спокойно парите, дето взел от жертвата си, купил си маратонки, не знам какво, а пък полицията разбрала за убийството едва след като съседи усетили миризмата на труповете. Полицай разказваше пред камерата, че младият убиец изобщо не бил разбирал какво толкова лошо е направил, той сам дори каза, че... нищичко не помнел! И май каза, че бил... съжалявал! Убих, ох, съжалявам, каква грешчица!
За какво ви говори всичко това? А пък онази убийца, дето била задушила съседско дете с найлон на главата, била сторила това, щото туй дете я било... обидило, било и казало някакви неприятни думи! Та се възприела като длъжна да възвърне... "справедливостта" и затова грабва найлоновата торба. Баща пък пребива до смърт детето си щото било... непослушно! Е, направил го е вече послушно! Мъртвите деца са много послушни, са най-послушни - ако се замислим хубаво ще открием непременно това! Виждате, че безчовечността, нравствената уродливост в нашите условия е доста напреднала. Тя се изразява в най-пищни форми. Да говоря ли за политическата уродливост у нас? Пълно е с хора, които, да речем, не усещат, че един Бареков, примерно, се гаври постоянно с тях! Или че всяка негова дума е лъжа, е неискрена, е лицемерна - дори и това не усещат. Каква е тази, моля ви се, извратеност?! Как е възможно такова уродство?!
Нашите отношения са прогизнали от лицемерие, лъжи, от какви ли не други гнусотии, а мнозинството нищо даже не усеща!!! Напротив, всичко сякаш им се вижда "съвсем в реда на нещата", абе, ти, Грънчаров, що се правиш на интересен като пишеш тия глупости бре?! Как не те е срам?! Като не ти аресва у нас, що не избегаш бе?! Я го виж ти, ще ми се прави той на интересен?! И на умен ще ми се прави той?! Всичко било чалга у нас, всичко било менте ай-сиктир?! На ентелегентен че ми се прави он?! Ти за какъв се мислиш бе?!
Това е положението. А какъв е изходът ли? Ще ви кажа. Аз всъщност заради този извод или изход се захванах да пиша, ала май се увлякох - за да опитам да обясня всичко. Ето сега и изходът.
Задръстеният емоционално човек, човекът с блокирала психика и емоционалност трябва да бъде подлаган на... сътресения, белким душевният живот му се пренареди, белким емоционалността му се отпуши. Какви сътресения ли? Едно е средството: право в очите да му се казва истината. Когато на един лъжец кажеш "Лъжльо, спри да лъжеш!" или на една лицемерка, примерно която е "ръководен фактор в образованието" й кажеш "Ало, престани да лицемерищ де, гнусно ми е от твоите фалшиви думи!", да, кажеш всичко това право в очите, по модела "Право куме у очи!", ти по този начин даваш шанс на въпросния самозабравил се индивид да избухне, да почне на те хули, сиреч, даваш му шанс да почне да изразходва онази психична и емоционална енергия, която се е натрупала в дълбините на душата му - и която е довела на повърхността до тия същите прояви, именно лъжливостта и лицемерието. Да, знам, такъв ще те намрази, може дори и да те набие, но като избухне, като почне да крещи с пяна на устата, той вече почва да изразходва енергията си, а на тази база напрежението му в един момент ще почне да пада. Е, ако не си пострадал ти самият преди това де, но то риска има даже и когато правим добро на другия човек, а той не усеща това. Винаги има известни рискове и неудобства в живота, нали така?
Разбира се, особено с най-близките си трябва да разговаряме пределно искрено, а кусурите им да им ги показваме без никакво щадене. Докато не започнем да бъдем спонтанни, естествени, непринудени, човечни хора, докато не престанем да крием чувствата си, докато не почнем да изразяваме себе си напълно свободно, без предразсъдъци, без робуване на разни стереотипи, дотогава добро няма да видим. напротив, ще продължим да сме все така фалшиви, неистински, безчувствени и пр. хора, хора, в които човешкото е на път да изчезне, а на негово място е дошло зверското, хищническото у човека, сиреч, този човек е почнал да се обезчовечава. За да не се случи това душевният живот на човека трябва да бъде поставян пред всекидневни сътресения, та белким той се приучи да бъде спонтанен, импулсивен, емоционален, естествен, свободен, без задръжки, без блокажи, без задръствания, без фалш, без уродство, без душевна нищета и пр., т.е. докато човекът не почне да се очовечава, да държи на човечността си, на естествеността си и т.н.
Аз тия дни "се скарах" с един много близък човек, мой роднина - и то, представете си, нашата разпра започна на политическа основа. Тоя човек все ми мърмори, че не му върви, работата му била лоша, нископлатена, собственикът на фирмата, в която работи, го бил обиждал, бил тиранин и пр., нали знаете как се оплакват в днешно време младежите, не че и тяхната е лесна де. И в личния живот не му вървяло, момичетата му въртели, както си му е редът, разни номерца и пр. често така ми се изповядва този човек, а пък онази вечер, как стана, не помня, но изведнъж изтърси, че за всичко бил виновен... Европейският съюз (!), че била виновна... "демокрацията" (!), бил виновен... "дивият капитализъм" (!), Америка, разбира се, била... виновна за всичко (!), затуй той, видите ли, щял бил този път да гласува за... БСП (!!!). Щото БСП било махнало "оная мутра Боко", ето затова щял да гласува за БСП. Щото БСП поне били "истински разбойници", а Боко даже и да краде не могъл като хората (!). Е, той знаел аз за кого съм щял да гласувам, ама той щял да постъпи мазохистично и щял да гласува за БСП. Като се отпочна един спор, щото аз не мога да търпя да слушам глупости, а пък от този спор се отплеснахме върху какви ли не други въпроси, понеже аз в един момент видях, че туй момче почна да се горещи, отдавна не се беше горещил така, обикновено си мълчи и гледа недоволно към целия свят, под вежди, а сега, явно, имаше какво да каже, е, базикнах го да каже всичко, което му беше натежало. Той като почна в един момент да крещи, аз му опонирах по всяка дума, а бяхме седнали на маса, жена ми в един момент се уплаши да не се... сбием, синът също се хвана за главата, абе спорът си го биваше. Превъзходен спор направихме.
Е, в един момент, както си му е редът, младежът почна да ме обижда, нищичко не съм бил разбирал, бил съм "голямо плямпало", бил съм "много злобен", бил съм "коварен", какъв ли друг не съм бил; аз обаче не се предадох, продължих да го ядосвам, повече от два часа спорихме, ама яко спорене; аз съм трениран, ала моят събеседник даже се изпоти от вълнение. В един момент, като се накрещя донасита (за отбелязване е, че алкохол изобщо не бяхме пили, аз поначало не пия, а на него му се отпи, му се отщя да пие - заради "сладкия разговор"!), ядосан, този човек си тръгна, но от врата покрещя още доста време, аз го оставих да си каже всичко, що му е натежало, като го базиквах по какви ли не теми; абе успях да му кажа много твърде неприятни му истини, което още повече наливаше масло в огъня на спора. На моменти се уплаших да не побеснее, но все пак гледах баланса да се пази. Иначе туй момче е доста добър човек, ала със задръстена, блокирала емоционална сфера. Доста безчувствен, мълчащ, сумтящ човек беше станал, беше станал човек, опасно гледащ под вежди. Начумерен и нежен постоянно, мърморко от класа беше станал. И той е жетва на нашата мъртвешка образователна система, завършил е "вишо", но но му се налага да работи съвсем други, недотам престижни неща. Е, помогнах ме с каквото можах, голямо сътресение и "земетресение" предизвиках в душата му. Жена ми дори се уплаши да не се скараме завинаги - той е неин роднина.
Както и да е. На другата заран този младеж обаче ми звънна по телефона да ми благодари, щото след снощния разгорещен разговор се бил чувствал чудесно, "нещо почна да работи в кратуната ми", даже ми се похвали, че идеи почнали били да му идват! Извини се за острите и обидни думи, които се бил одързостил да ми каже снощи. Аз лично много се зарадвах, че е преживял всичко това като един добър катарзис. Дето се казва, моето "философско консултиране" беше дало чудесен ефект. Дано даде и вам известен ефект този текст. Ще даде, но само на онези, които са имали търпението да го дочетат дотук. А пък които не са го дочели - минали са се, нали така?
ОК, желая ви чудесен ден! Бъдете истински - какво друго да ви пожелая? Бъдете себе си! Бъдете импулсивни като деца! Казвайте смело и твърдо каквото мислите! Бъдете естествени! Не се спирайте да се ядосвате - ядосвайте се "от душа и сърце", ядосвайте се пълноценно! За Бога, никога не мълчете! Мълчанието не е злато, а е отрова! Като ви се крещи - крещете донасита! Ако почне да ви се вие, както вият вълците - вийте без смущение! Не се правете на каквито не сте! Не сподавяйте емоциите си! Давайте мигновен и спонтанен израз на онова, което иска сърцето ви! Никога не мъчете сърцето си! Ще ви потръгне в живота си веднага щом привикнете да се изявявате свободно! Успех ви желая! Успехът няма да ви се изплъзне ако сам не се откажете от даровете на свободата. Свободното изявяване на мисли и чувства е фундаментът на човешката свобода. Бъдете свободни - и ще преуспеете! Хайде да спирам, че май се увлякох. Е, ще си правя каквото сърцето ми иска. Правете така и вие, ще видите колко чудесно ще се почувствате!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар