Истината ни прави свободни

петък, 30 май 2014 г.

За да дойде свободата в образованието най-напред диктатурата в него трябва да бъде ликвидирана


В своя блог Райчо Радев постави интересен и важен казус: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО - ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!! Аз също представих неговата гледна точка в блога си (виж: Да потърсим разумен стратегически подход за излизане от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на България) и призовах повече хора да се изкажат. Междувременно във фейсбук-групата Промяна в образованието СЕГА дискусията вече започна; ето до този момент какво дискутиращите си казаха:

Ангел Грънчаров каза: Ако има желаещи да се изкажат по поставения важен проблем, моля, заповядайте, а пък в един момент в дискусията ще се включа и аз...

Явор Ганчев каза: Две фундаментално неверни твърдения има в горното: "Конституцията... има своето реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони."

- Конституцията не е нещо пожелателно, тя е основен закон с пряко действие (чл 5 ал 2). Другите закони трябва да са в съгласие с нея, но в никакъв случай действието ѝ не може да зависи от тях (да я обезсилват).

"Как държавата да гарантира равнопоставен достъп, развитие и качество"

- Държавата не е задължена да гарантира нещо повече от равнопоставен достъп, заради "безплатността" на средното образование. Тя не само няма задължение, но няма и как да гарантира неща като развитие и качество. Това е фундаментален идеологически въпрос. Аз не отричам правото на някой да иска държавата да го развива вместо него самия. Отричам това да е конституционно право (това е обективното ми възражение) и отричам това да е реалистично постижимо (това е правото ми на идеологически предпочитания).

Чл. 23 задължава държавата да гарантира свободата на развитието на образованието, не развитието на образованието. Никъде в живота никакво качество не е гарантирано от държавна регулация, и обратно - областите, които водят с качеството си, са области на свободно, нерегулирано развитие; и настоящата ситуация със 100% контролирано качество на образованието е окончателното емпирично доказателство за възможностите на държавата да гарантира качество.

В обобщение: няма конституционно право на развитие (някой да ти го развива) - има конституционно гарантирана свобода на развитие (сам да си го развиеш). Същото и за качеството. Докато не установим, че говорим едно и също на един и същи език, няма как да продължим обсъждането.

На въпроса - кой ще установи незабавната промяна - отговарям: участниците в образованието, един по един и заедно сдружени. Кой установи свободата на словото, след като беше премахната забраната на цензурата? Тя се установи сама - защото е израз на суверенно гражданско право. Образованието е същото. Светлин Наков обучава своите студенти точно както трябва - по програми и правила, които сам определя. И резултатът е очевиден. Това не изключва сертифициране и стандартизиране, но изключва от процеса на стандартизация и сертифициране хора, които нямат нищо общо с това - образователната администрация. Те трябва да са пасивни и неутрални регистратори, а не двигатели на развитието и качеството.

Аз ще попитам в отговор: кой ще напише и приеме новия закон? Гражданите нямат законодателна инициатива. Законите се пишат (и реално определят) от изпълнителната власт и формално се гласуват от нейното мнозинство в парламента. Реално законодателства изпълнителната власт. В образованието законодателства образователната администрация - тази, която е отговорна за състоянието на образованието.

Колко трябва да си наивен, да не кажа нещо друго, че да очакваш от тази ситуация да произлезе закон, който да цели нещо друго, освен бетониране на статуквото? Какъвто беше последният проект на ГЕРБ, какъвто несъмнено ще е и проектът на това правителство, несъмнено роден в същите чиновнически глави.

Елена Петкова каза: Добре, какво не е ясно? Че Закони (рядко) и Наредби (масово) се пишат от Министерствата-изпълнители? За утвърждаване на тъпото статукво... блокирайки всяко шаване за промяна.

Boris Tanusheff каза: "няма конституционно право на развитие (някой да ти го развива) - има конституционно гарантирана свобода на развитие". Подкрепям!

Orlin Raykov каза: Ех, тая свобода! Всеки (чиновник по душа) иска да я регулира... уж за да не се изгубела или пострадала. Ако няма формула за земното притегляне - току-виж престанало да действа! :-)

Ангел Грънчаров каза: Да кажа и аз нещичко. Мисля, че между двете гледни точки няма кой знае какво разминаване, независимо от привидната несъвместимост. Идеята държавата "отгоре" да благоволи да ни спусне закон, с който да ни "освобождава", един вид да ни нареди оттук-нататък ("по инструкция"!) да бъдем свободни, не е това, което има предвид колегата Райчев. Иначе становището на г-н Ганчев е приемливо, аз също мисля, че... "делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се!", сиреч, казано същото, но с други думи, делото по нашето собствено освобождаване от веригите е дело на нашите собствени ръце, ние самите трябва да счупим веригите, щото да чакаме някой отгоре да ни освобождава е едно напразно чакане. Цялата работа обаче е в това - и аз така разбирам тезата на г-н Радев - че в рамките на господстващата по същество тоталитарна система на пълен държавен контрол в българското образование НИКАКВА СЪЩНОСТНА ПРОМЯНА ИЗОБЩО НЕ Е ВЪЗМОЖНА ако именно отгоре със закон не се счупи държавния монопол, сиреч, ако държавата по законов начин не реши да изпълни предписанието в Конституцията за свободно развитие на образованието. Както навремето Горбачов направи нужното с отмяната на цензурата да отприщи ползването от страна на гражданите на тяхното конституционно право на свободно изразяване (и ако не беше сторил това, в рамките на тоталната несвобода-цензура за никаква свобода на словото изобщо не можеше да става дума!), по абсолютно същия начин сега държавата трябва да се откаже от своя монопол в образователната сфера, да се откаже от пълната забрана на реалните участници (учители, ученици, родители) да влияят с нещо върху образователния процес, позволи им (не обичам тази дума, но се налага да я употребя) да се изявяват свободно и творчески, дори в това число и като се откаже от правото си да налага какви ли не ограничения и предписания.

Държавата вече няма да бъде върховен цензор, контрольор и по същество пълен диктатор на процеса на образованието, а падне ли веднъж диктатурата, работите вече ще потръгнат, почвата на свободата ще позволи върху нея да покълнят какви ли не цветя! Разберете добре тия, които не работите в системата на образованието и не го усещате това върху кожите си, върху гърба си: в образователната система на България има абсолютна диктатура, независимо от привидния хаос (иначе наистина системата работи на празни обороти и само вреди!), и в тия условия ако някой дръзне да се държи като свободен, дето се казва, мигновено го отстрелват; щото оставят ли го да разлага отвътре системата, има опасност примерът му да стане заразителен; е, тираничната система си знае работата: режат му главата на дръвника, за назидание на другите, за всяване на страх, и ето, работите пак потръгват в обичайното скучно русло. Точно това се случи с мен, след като дълги години по същество се гаврех със системата и имах наглостта да се държа като свободен човек и преподавател: екзекутираха ме тия дни. И сега в моето училище знаете ли какъв ред вече има, идилията пак е пълна, всички треперят от страх, всички са по ангелски начин най-примерни изпълнители, даже нищо чудно вече да не са обявили социалистическо съревнование по примерност, по изпълнителност и по подлизурство пред началството; това не мога да кажа че се е случило, щото ето вече 10-ти ден откак ме няма там, но нищо чудно вече и да са го обявили.

Та ето как двете гледища, това на г-н Ганчев и това на г-н Радев най-органично се допълват и взаимно се подпомагат. И двамата са прави в определен смисъл, едното без другото не може: тоталната цензура трябва да отпадне (говоря за цензурата вътре в системата), а това вече е почвата, от която участниците в процеса ще почнат реално и на дело да се ползват от правото си на свободно изразяване в сферата на образованието. Няма как иначе да се случи това чудо. Даже и да възникнат алтернативни училища, ако системата си остане непокътната, държавата индиректно ще им налага тиранията и монопола си - и каква е, позволете, тази свобода, щом като де факто си пак изпълнител на нарежданията на една чужда воля?! Никаква свобода не е това. В Северна Корея защо на хората не им хрумва да искат да са свободни? Ами на който му хрумне това и го покаже по някакъв начин, мигом му хвръква главата. Аналогията ми е пълна: атмосферата на българското образование в момента силно наподобява стерилната обстановка в Северна Корея. Всяко отделно училище днес е една отделна миниатюрна Северна Корея. И си има своя отделен смешник Ким Чен Ун или как беше там, не помня как точно се казваше техният диктатор. Само дето никой не смее да му се изсмее в лицето, щото много ще пострада. Разберете ме, в българското образование все още датата 10 ноември 1989 г. не е дошла, там всичко е застинало и замръзнало някъде, да речем, към 1970-80 г., а съветско-комунистическата тоталитарна система си стои в непокътнат вид.

Дано бях ясен. Аз бих си позволил хората, дето ратуват за свободно образование, да бъдат малко по-човечни в отношението си към страдалците на българското образование, дето всекидневно на гърба и на кожата си понасят гаврите, терора и издевателствата на тираничната система и нейните цербери. За това нещо бих апелирал. Малко по-голяма човечност и разбиране няма с нищо да ни навредят. И когато някого го посичат заради това, че е дръзнал да бъде свободен човек, не е излишно да изразим и един малък жест на подкрепа, съпричастност и разбиране. Щото ако ние, дето уж се борим за едно свободолюбиво образование, си позволяваме да се държим надменно и безчовечно един към друг, то позволете ми в такъв случай да запитам: а с какво тогава превъзхождаме ония, срещу които уж се борим!? Говоря за известно морално превъзходство, то ни е жизнено необходимо... без него не може. Както и да е...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ