Истината ни прави свободни

четвъртък, 15 май 2014 г.

Мои конструктивни предложения за решаване на най-горещите проблеми в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив



Тази сутрин ми се наложи да напиша следният документ, нека да го публикувам и тук, за да стигне до всеки, който се интересува от темата за ситуацията в българското образование, която най-добре си личи от примера на едно училище, далеч не най-лошото, напротив, едно от най-добрите, от примера на случващото се в едно елитно пловдивско училище, училището, в което имам честта да работя; ето сега и самия документ:

ДО ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ
ЗА СВЕДЕНИЕ: До РИО- Пловдив

ОБРЪЩЕНИЕ

от Ангел Ив. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаеми дами и господа, колеги,

Напоследък, в последните няколко месеца, многократно се обърнах директно към Педагогическия съвет на нашето училище, и то с нарочни писмени доклади и обръщения, на които многоуважаемата г-жа директорка Анастасова не благоволи да даде ход. Те не стигнаха до Съвета, независимо от това, че в тях поставих сериозни проблеми, като този за дисциплината, за съвременните, за подобаващите отношения учител-ученик, написах специален доклад, плод на многомесечни проучвания, именно доклад за нравствената ситуация в нашето училище, какво ли не написах, нищо, на нищо от написаното директорката не даде ход, аз лично, признавам си, не мога да изтълкувам едно такова отношение. То ми говори или за крещящо несъзнаване и подценяване на остротата на реално съществуващите проблеми, в което не ми ще да вярвам, или за непозволено субективистко, дискриминационно и съвсем неколегиално игнориране на гледната точка на един преподавател, който има пълните права да каже какво мисли, да изрази загрижеността си по повод на наистина нелеките проблеми. Продължавам да вярвам в способността на нашата общност да намери достоен изход от тежката управленска, психологическа, нравствена, организационна и каква ли не още криза, настъпила след смяната на училищното ръководство, след пенсионирането на предишния директор инж. Паунов и идването на власт на ново ръководство начело с г-жа Анастасова.

Като демократично мислещ човек няма да се примиря гласът и позицията ми да бъдат подритвани и игнорирани по толкова груб начин. Излишно е да казвам и да подчертавам, че поради липсата на условия и нагласа за свободен, демократичен и пределно откровен дебат в нашата училищна общност единствената възможност, която ми оставаше, беше да се възползвам от възможностите на публичното говорене - чрез моя блог. Това е друга форма на дебат, в която няма нищо лошо. Разбира се, всички предложения и критики, които дръзнах да отправя спрямо самодоволната и неадекватно държаща се в тия условия администрация бяха посрещнати с ледено мълчание от директорката, което все нещо говори. Няма да се спирам на всичко ония непостижими от ума опити на директорката да ми затвори устата, да ми отмъсти, да ме накаже, да ме смаже като личност, да ме уволни, да ме изрита от училището; тия неща са вече една цяла административна епопея, която тия дни беше увенчана от страхотен апогей: моя милост беше изключена от... Комсомо... пардон, от синдиката ("Подкрепа")! Ако не друго, поне напоследък става все по-весело да се живее в нашето училище, и това е нещо, трябва да го признаем, нали?!

Весело, весело, но да не ни стане тъжно и скръбно в един момент. Ето, предвид това, че в така и така възникналата обстановка нравствения статус на всеки един от нас е поставен на тежко изпитание, си позволявам да внеса следните предложения на вниманието на Педагогическия съвет:

1.) Да се проведе серия от разговори по най-горещите проблеми на училищния живот, организирани ежеседмично и то на съвсем доброволен принцип (участват само ония, които имат желание, които смятат, че темата ги интересува, участват не само учители, но и ученици). Да, зная добре, че такава една форма, именно на съвсем свободни разговори, дебати, дискусии и пр. може да не бъде уважена от никой, такъв риск съществува, пък и свободно време за "излишни дискусии" нямаме предвид заетостта си (и предвид двете смени, в които учим), но е безусловно, че такива дискусии и дебати са ни безкрайно потребни. Трябва много да се мисли и обсъжда за да се откроят работещи решения за изход от тежкото положение. Необходими са промени, така, както я караме, повече не може да продължава, за безхаберието си плащаме прекалено висока цена. Всички са обезпокоени, всеки учител обаче е оставен и предоставен на самия себе си - да се справя както и доколкото може, съвсем сам. Отникъде подкрепа и протегната за помощ ръка не получава. Това означава едно: администрацията, чието призвание е да способства за формирането на обща воля и стратегия за решаването на проблемите, е абдикирала от отговорността си, е изневерила на задачата си, е дезертирала от предписаната си по закон роля. Училището ни, погледнато от тази гледна точка, съществува сякаш е... "обезглавено", запитайте се докъде може да стигне по този начин един жив организъм. Потребно е да работим упорито за координиране на усилията си с оглед разработването на ефикасна стратегия за решаване на най-болните проблеми. Без обща философия, воля, стратегия и политика за решаване на проблемите доникъде няма да стигнем. Ще стигнем до "под кривата круша". Ние май вече стигнахме дотам, какво ще кажете, стигнахме ли или още малко ни трябва до повървим до нея? Факт е обаче, че се въртим в неописуемо от физиката хаотично движение, щото при нас очевидно действа принципа на "орела, рака и щуката". Всеки си дърпа в каквато си иска посока.

2.) Дискусионният клуб в нашето училище е готов да бъде домакин на тия дискусии, срещи, разговори, семинари или както искате ги наречете. Ще подготвяме и предлагаме тази, концепции, варианти, методологии, доклади и пр. Интересуващи се от тия проблеми методически обединения на учителите, ще ми се да вярвам, също ще се включат. Но за да се включи изобщо някой при създалата се тежка психологическа обстановка в училището (заради прословутата "крамола Грънчаров-Анастасова", но най-вече заради специфичните подходи за отношение към персонала на г-жа директорката) е необходимо г-жа Анастасова да опита да победи някои свои чувства и все пак да призове (но не "с половин уста") в тази инициатива да се включат свободно всички ония, които желаят, които се интересуват - без страх после също да бъдат репресирани заради това, че, видите ли, се били поддали на "тъй коварните съблазни" на "оня там злодей и изцяло опорочен човек" Грънчаров.

3.) Спешно предлагам да се проведе съвместно заседание на Етичната комисия на училището, на Комисията за борба с противообществените прояви, с участието на класните ръководителки на Х А, ХI В и ХI Д клас, на което да се обсъди тежката психологическа и нравствена ситуация в тези класове, довела до недопустими ексцесии, до крайно неправомерно и предизвикателно отношение на ученици спрямо преподавател, довела дотам, че в часовете по философските предмети, примерно, се стигна дотам в един от тези класове цели 5 месеца да не се провежда изобщо учебен процес, и то под благосклонния поглед на администрацията; ето, иде края на учебната година, но в тия класове има сериозни проблеми, които въпреки моите многократни призиви не бяха допуснати до обсъждане на Педагогически съвет. Готов съм по тия случаи да изнеса подробни доклади, за да очертая моята гледна точка за възникването на тази крайно любопитна и показателна, изразителна ситуация; тя много говори, но от нас се иска известно усилие да я изтълкуваме адекватно. Изобщо в такива едни обсъждания неминуемо ще се открои и ефикасен подход за решаване на конфликти от най-различно естество, които в съвременни условия са ежедневие, но които ние предпочитаме, кой знае защо, "да замитаме под килима". Това е обаче лукс, който не бива да си позволяваме: признаците на анархията в училището ни са все по-очевидни, могат да се видят с просто око.

4.) Пренесе ли се дебатът по най-горещите проблеми на нашата училищна общност там, където му е мястото, именно в съответните комисии, органи, в това число и на Педагогически съвет, тогава, естествено, ще отпадне необходимостта да пиша по тези теми в блога си; е, тогава пак мога да пиша, но то ще бъде в друга тоналност, просто ще информирам обществеността за онази работа, която вече вършим по подобаващия начин в рамките на институцията. Иде приемна кампания за нови ученици в училището ни, крайно време е дебатът по нашите училищни проблеми да се пренесе там, където му е мястото; питам се: не омръзна ли най-после на някои длъжностни лица да разговаряме помежду си с писма, обръщения, жалби и пр., въпреки че сме съвсем наблизо, въпреки че обитаваме една и съща сграда?

Това исках да кажа за момента. Надявам се, че този път обръщението ми все пак ще стигне до своя адресат. И че реакцията този път ще бъде нормална. На това нещо отдавна се надявам, да видим обаче какви изненади ни е приготвил бъдещият живот...

14 май 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ