Истината ни прави свободни

понеделник, 12 май 2014 г.

"Преподаватели" колкото щеш, ала истински учители – същинска рядкост!



Държавата е заделила средства за заплащане на горивото на учителите, които се налага да пътуват до работните си места с личните си автомобили. Това съобщи вчера образователният министър Анелия Клисарова. Тя уточни, че покриването на пътните разходи на учителите ще стане възможно с нова проекто-наредба, а целта е да бъдат подпомогнати тези от учителите, които пътуват до отдалечени училища, където няма междуселищни автобуси. Публикуваме коментари по темата от интернет форумите. Редакцията на „Монитор” не носи отговорност за изказаните мнения.

Милена: Според мен това е добра мярка, защото е необходимо учителите наистина да бъдат подпомагани. Все пак на тях поверяваме децата си, нужно е да имат по-добра обстановка за развитие, по-добър стандарт. Иначе как ще ги мотивираме. А децата ни имат нужда от качествени педагози. Кога ще се върнем на поговорката от миналото за попа и даскала?

Хихихи: Аз пък смятам, че сегашните учители изобщо не са в крак с времето. Затова и не могат да задържат децата в класните стаи. Че съвременното поколение се интересува от съвсем различни неща, няма как да ги заинтригуваш със стари методи на преподаване. Да не говорим, че повечето учители са в предпенсионна възраст. Нужни са млади и нахъсани хора, ама как да ги задържим при тези ниски заплати?

PDI: А могат ли да накарат учениците да стоят в училище? Голяма част от тях вместо да са в класните стаи, стоят целодневно в кафенетата и в уличките около училищата - пушат, пият, крещят. Учители и родители не ги е грижа за това, какво става - пишат шестиците и даже ги насърчават, ако не искат, да не стоят в клас. Така и вълкът сит и агнето цяло. Всички, освен някои родители са наясно какво е положението. В този си вид така нареченото образование е безсмислено. По-добре ще е образователната система да има само няколко класа, където учениците да бъдат научени на четмо и писмо, а останалото да става в интернет...

Ани: Да, но учителите наистина имат нужда да бъдат мотивирани, да им се помогне, като се има предвид скромния им бюджет. Така че тази мярка с плащането на бензина ми се струва добра. Поне е нещо.

Краси: Нужна е цялостна реформа, иначе нещата ще си стоят на едно и също равнище. Учителите не им се стои в час, на децата - също. Всеки си прехвърля вината-родители, учители и т.н. Така постоянно се въртим в един порочен кръг, от който няма излизане.

Тт: “От инженера става и математик и физик, но обратното не винаги е възможно” - това бяха думи на моя баща, който беше доцент - математик, физик и инженер. 30 години следвам неговия пример, обичам децата и професията си.

Един от ТЯХ: Аз съм учител и смело мога да кажа, че обичам професията си. Никога не съм съжалявал, че работя това. Винаги влизам с удоволствие в час, обичам срещите с децата. Така че парите не винаги са определящи, важното е да работиш това, което обичаш. А аз изпълних една моя мечта.

УЧЕТЕЛКА на 48 год.: Ако станеш учител защото ти плащат висока заплата, то професията ще стане привлекателна не заради стремежа да научиш някого, а заради парите. Затова ако ще се увеличават парите на учителите, назначаването да става след конкурси. НО ДА КАЖА, ЗАЩОТО СЪМ ГОВОРИЛА С МЛАДИ ХОРА. Търсят работа за учители - няма, защото мястото е заето от пенсионерите, а директорите не горят от желание да назначават нови лица, защото предпочитат познатите им колеги.

Ели: Учители има много, но преподаватели – НЯМА!

Кико: България има нужда от добро образование. За да може системата да дръпне нагоре, трябва адекватно заплащане. Заплатите трябва да се вдигнат три пъти. От 1500 лева нагоре. Това може да се постигне като се намали администрацията и безсмислените харчове.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ