Истината ни прави свободни

сряда, 21 май 2014 г.

Аморално е да се стои на власт при толкова много доказателства за непригодност и несправяне



Тази сутрин написах и изпратих следното "протестно-отворено-писмо-жалба" до посочените отговорни лица и институции:

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България
ЗА СВЕДЕНИЕ: до Комисията по защита от дискриминация
ЗА СВЕДЕНИЕ: до РИО на МОН

ПРОТЕСТНА ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми господин Омбудсман,

Приложено Ви изпращам любопитно четиво: Заповедта за моето уволнение, която ми беше връчена вчера от многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Изглежда това длъжностно лице не можа да вникне в сериозността на ситуацията, създала се около моите предложения за откриване на демократичен дебат по горещите проблеми на училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив и намери най-лесното, но затова пък така изобличаващо я средство за затваряне на устата на критика и опонента: чрез изгонването му, чрез пропъждането му от същата тази общност. Предлагам Ви все пак да прочетете смехотворната "мотивация" за моето уволнение, която има изцяло субективен и оценъчен характер, показващ единствено крещящо нежелание или пък недопустима неспособност за схващане същината на моя иновативен подход в преподаването. Българското образование отдавна се намира в ужасна криза точно в тази посока, е, аз направих каквото ми беше по силите да спомогна за промяна на тежката ситуация; работих упорито години наред, написах учебни помагала по всички до една дисциплини, преподавани от т.н. цикъл на философските предмети, написах и издадох няколко книги, в които подложих на анализ ситуацията в образователната ни система, предложих своето виждане за изход от нея - и с всичко направено в очите на тази администраторка станах единствено враг, подлежащ на незабавно унищожение.

Правете си сметка за какво говори всичко това. Правете си сметка също така за това на какви хора са поверени ръководни функции в образованието - и какви са ефектите от това в най-важното отношение: нивото и качеството на образованието на младите, бъдещето на нашата нещастна нация. Г-жа Анастасова си позволи лукса да демонстрира в годините на своето директорстване един архаичен, ретрограден, недопустимо субективен и волунтаристичен административен подход, изцяло неадекватен на нуждите на времето, в което живеем. Тя си позволи също да проведе недопустима кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател за да реализира своята лелеяна цел: унищожението на своя критик, ликвидирането на опонента, затварянето на устата му, с оглед запазването на идилията на презряното статукво, с което само показа, че е ярка носителка на един крайно вехт и отдавна отречен манталитет на миналото.

Уважаема г-жо Министър, в тези свои попълзновения г-жа директорката Анастасова, за жалост, беше подпомогната от длъжностни лица от по-високо ниво на йерархията, които по своята законово регламентирана функция би следвало да спират, да блокират рецидивите на подобен административен терор и тормоз. Тук специално искам да спомена имената на г-жа Антоанета Кръстанова, инспектор по философия и гражданско образование в РИО-Пловдив, а също така и на г-н Коста Костов, главен експерт в МОН по същите тия предмети. Г-жа Антоанета Пакова, началник на РИО-Пловдив също не благоволи да си изпълни мисията: явно всички те са поклонници на древния принцип "Гарван гарвану око не вади!". Изглежда в тия среди липсва каквото и да било съзнание за дълг и отговорност спрямо същинските функции на упражняването на властта. Но пълната отговорност за разиграването на цялата тази недопустимо абсурдистка пиеса носите Вие, уважаема госпожо Министър - системата е така устроена, че онзи ръководител, който е на по-висшето ниво, ако не стори нужното за озаптяване на произвола на подчинените си, поема пълната отговорност за него. Вие стоите най-високо и за всички грешки и провали на стоящите по-долу отговаряте изцяло. И в пълна мяра отговаряте за последиците и вредите. Държа да Ви уведомя и за тази немаловажна подробност.

Аз, разбира се, ще оспоря абсурдната заповед за моето уволнение пред българския съд. Вярвам в тържеството на истината и на справедливостта, няма да престана да работя за възцаряването в нашите български условия на една автентична демокрация - и на съответстващата й, на подкрепящата я нравственост и мисловност. Разбира се, дълг на всеки български гражданин, за когото демокрацията не е празна дума без покритие, е да не се отказва от борбата за реална, функционираща демокрация, против такива рецидиви на миналото, на които са носители някои случайно попаднали в системата администратори като въпросното лице. Които всекидневно нанасят страшни поражения в тази толкова деликатна сфера на духовен живот, каквато по идея е образованието. Е, направих нужното да образовам г-жа Анастасова по посока на разбирането на това как би следвало да реагира един съвременен мениджър, преподадох й много уроци по гражданско достойнство, по демократична култура, по това какъв е духът на едно съвременно, отговарящо на нуждите на младите хора образование и възпитание; е, оказа се, че г-жа Анастасова е една доста слаба, невъзприемаща и най-простите истини ученичка. Проблемът е изцяло неин.

Е, има една малка подробност: заради тия нейни субективни капризи и особености страда цяла една институция, цяла една голяма общност, цяло едно училище, което навремето беше образцово, а днес е доведено от нея до крайно критично, недопустимо лошо състояние. Атмосферата в това училище е изцяло отровена не само в психологическия смисъл, но е и деморализирана. Нека да берат резила за всичко това тия, които я назначиха на отговорния пост, на който тя се провали по такъв един великолепен начин.

Толкоз. Желая Ви приятно министерстване, уважаема госпожо Министър! Като български гражданин и данъкоплатец бих си позволил да Ви кажа и ето какво: властта е тежка отговорност, не благинка, тя не се свежда и до перчене пред медиите и по приемите. Г-жо Министър, сега разбирате ли защо се налага по най-спешен начин да се приема съвършено нов закон за образованието? Нима не схващате, че тази толкова авторитарна и недемократична образователна система трябва да се променя и то из основи? Вие заявихте преди време, че приемането на закона се било отлагало за 2015 година, а евентуалното му влизане в сила щяло да стане едва през далечната 2016 година. Аз не мога да разбера в такъв случай за какво вие, управляващите в България, получавате своите заплати - след като с такова крещящо безхаберие се отнасяте към отговорностите си?!

Като български гражданин и демократ аз още през лятото на 2013 година се присъединих към протестите срещу настоящото толкова вредно за страната правителство; ползвам се от случая сега да кажа и на Вас, г-жо Министър: не говори за разумност инатенето на всяка цена да сте на власт при явното несправяне с отговорностите и тежестите на властта, но все пак - идете си с мир! Аморално е да се стои на власт при толкова много доказателства за непригодност и несправяне. Но най-важната причина да се оттеглите е тази: липсва Ви подобаващото съзнание и разбиране за тежестта на ситуацията - и съзнание за отговорност също. Подобни арогантни управници, държащи се за властта единствено като самоцел, сте вредни за страната ни. Като продължавате да стоите на власт без да се смущавате от глухия ропот на недоволния народ, вие си подготвяте една позорна бъдеща участ. Предупредих ви, аз изпълних своя граждански дълг!

Уважаеми господин Омбудсман,

Какво да кажа повече - та Вие всичко сам перфектно разбирате. Положението е крайно тежко. Благодаря Ви за стореното по моя феноменално показателен - бих си позволил да кажа - случай! Няма да се отчайваме, отчаянието ми е изцяло чуждо - аз не познавам подобна слабост. Залогът е твърде голям, аз такъв лукс не мога да си позволя. Желая Ви всичко добро!

20 май 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ