Здравей, уважаеми г-н Тодоров,
Отдавна си мисля да ти пиша по повод на една идея, която досадно ми се върти в главата от доста време, а сега, предвид това, че сме вече май, "месец на културата", взе да се появява там все по-често. Понеже сам виждаш, че работите в Отечеството ни стават все по-объркани - а това се дължи вероятно на това, че все по-объркани са явно главите на мнозинството от хората! - то ми се струва, че не е зле да има една поредица от разговори тъкмо по ония въпроси, които са най-трудни, ала за сметка на това са и най-важни, сиреч по "проклетите въпроси", които всички отбягват - понеже се иска много мислене, а пък нас доста ни мързи да мислим; а пък някои си мислят, че няма нужда да се мисли, щото те всичко си знаели: и тия хора изобщо не са малко, нищо чудно да са мнозинство.
Имам предвид въпроси областта на културата, примерно културата на общуването (как разговаряме и защо не обичаме да слушаме какво ни казва другия човек, защо не се разбираме, защо не искаме да търсим разбиране и пр.), културата на демокрацията (демократична култура), защо е станало така, че у нас повечето хора вече мразят свободата, "разочаровани" са дотам от нея, че вече не я щат, за патриотизма не е зле да се говори и обсъжда, за образованието, именно защо съществуващата образователна система всекидневно нанася толкова много поражения върху съзнанията на младите и възможно ли е това нещо да се промени, как да се промени и пр. Ето, иде 24 май, нищо не пречи да се направят дискусионни предавания по всичките тия и подобни въпроси, пък и по много други, примерно свързани с ширещата се психология у нас, също за състоянието на нравите в обществото ни, ето сам виждаш какви ексцесии се случват, баща убива детето си, дете (юноша) убива, съсича с брадва друго дете (и майка му, която била... любовница на убиеца!), двама младежи на 18-19 години се скарали кой да премине пръв по тясната пътека в парка, сбили се, единият извадил ножче и убил другия, та да не му пречи да си мине спокойно по пътеката, и прочие, да, също така възрастна жена, съседка убива дете-първокласничка, щото намразила детето, а го намразила, щото то било обидило нейни роднини (!) и тя сметнала за нужно да го удуши с найлонов плик на главата (!), тия неща свидетелстват, че работите в областта на морала са плачевни у нас, защо сме стигнали до всичко това, ето за тия неща предлагам да поговорим пред зрителите, ако сметнеш, че си заслужава и че е интересно от гледната точка на медия като телевизията.

Аз иначе в блога си всеки ден се изказвам по какви ли не въпроси, но именно ми се ще да предложа сътрудничество (напълно безкористно, безвъзмездно, не ща като звездата бай Вучков пари за участието си) с оглед да бъдем чути от повече хора. Щото имам чувството, че в повечето медии се бяга от най-важните въпроси и се плямпа по дребновати "теми на деня" без стремеж към вникване. Ти си ми казал когато имам някаква идея да се обаждам, ето, обаждам ти се, ако има нужда от мен в тази посока, заявявам, че съм на разположение. Впрочем, имам две-три книги от последните две години, тъкмо да ти ги подаря, заедно с книжки на сп. ИДЕИ (още издържаме с издаването му, вече 6-та година издържаме, без никаква подкрепа отникъде, но сме издръжливи, ето, наскоро се появи нова книжка). Но понеже съм скромен човек, не ща да нахалствам като идвам там, в телевизията, на главата ти, и затова ти пиша това писмо.
Това е. Желая ти здраве и добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров

Няма коментари:
Публикуване на коментар