Истината ни прави свободни

понеделник, 5 май 2014 г.

Книга, разказваща истината за "освобождаването" на България от сталиновите варвари

Из: КИЛИЯТА „СЪРП И ЧУК” (сборник), Книжка 2

РАЗКАЗИ ОТ ПОДЗЕМИЯТА НА НРБ 1944–1989

Въпреки малкия си обем, тази книга е събрала разкази, съдби, спомени, директни впечатления на много хора. Искрено, без преструвки или премълчавания за събития от историята на България през последните 70 години.

СОЛДАТИТЕ, КОКОШКИТЕ, МОМИЧЕТАТА

Нахлуването на Съветската армия в България през есента на 1944 - а в народната памет 70 години след това - Споделени спомени на Фейсбук страницата “Гражданска инициатива за демонтиране паметника на съветската армия”, 25 февруари 2014

Georgi-Momchil Popov: По повод исканите наказания от Москва за поругания "Монумент на Славата" ви предлагам да погледнете внимателно ОРИГИНАЛНАТА СНИМКА ОТ 9 МАЙ 1945 г.: "Съветската армия развява флага на победата над Райхстага в Берлин" - най-цензурираната снимка в историята на ХХ век!!! Съветският офицер, който придържа солдата със знамето, Е С 2 ЧАСОВНИКА - И НА ЛЯВАТА, И НА ДЯСНАТА РЪКА... ДЪЛГИ ГОДИНИ ТРИТИ ОТ СЪВЕТСКАТА ЦЕНЗУРА. Защо ли? Обяснението в един съвсем пресен спомен на свидетел на "славата" от 1944 г.:

Raina Alexandrova: Преди години питам баба ми, още жива тогава, дали е видяла руски войници през 44-та и като как е било. "Ааа, видях ги, как да не ги видях - гледат през решетките, жално, ама - виновни! Къде бе, бабо, какви решетки?! Ами в затвора, вика, че 16 бяха тръгнали по къщята на хората да грабят каквото им падне, и ги затвориха! А виж немците хем фашисти, пък никого не са закачили, много възпитани хора бяха немските войници преди тях!” А тази ми баба е от Бургаско. И никога не е мразила руснаците като такива. Просто спомени от преки наблюдения.

Kristina Valchanova: Майка ми ми е разказвала за времето, когато немците са били в Бургас. Аз не съм била родена още. Брат ми е роден през октомври 1938 г. Живеели са в с. Рудник. Баща ми е бил завеждащ Рудник "Черно море". Майка ми и брат ми се разхождали по главната улица. Спират пред витрина с детски играчки. Брат ми моли майка ми да му купи някаква играчка, но тя няма толкова пари и се опитва да го отведе. Той се разплаква. Немски офицер е станал свидетел на това. Без да каже нещо, той влязъл в магазина, купил играчката, излязъл, навел се над брат ми и му я подал, като го погалил по главичката... (Светла им памет на майка ми и брат ми...)

Rumyana Paneva: И аз съм чувала от родителите си, че немците са плащали всичко, което са консумирали докато са били тук, макар и на минимални цени, а руснаците са били изгладнели и крадливи вандали.

Ralitza Kovacheva: Същото ми казва и моята баба. Нещо страшно били.

Daniela Thsopov: Баба ми, еврейка и ятачка, ми е разказвала същото за Горна Джумая...

Виктор Комбов: И моята прабаба е разказвала на майка ми как немците са били възпитани и кротки и как, когато са дошли руснаците, са изнасилили половината жени в селото...

Иван Пенев: И от моите родители съм чувал за чистите и възпитани немци и за крадливите съветски солдати!

Христо Янков: Всичките жертви на тая болшевишка орда в България са дадени или след препиване и преяждане с български ракии и луканки, или след разстрел от собствените си командири за мародерство...

Радостина-Смарагда Георгиева: Да, те като идват в България виждат една страна богата, в сравнение с тяхната. Селата с подредени дворове и всеки си има някакъв имот... И почнали да мародерстват. А в София, познавах една жена, тя ми е казвала същите неща. Била слугинче, не е обаче от другариата. Работила е в една заможна къща, после в една худ. галерия като продавачка на билети. Германците били спретнати и чисти. Руснаците обърнали столицата на обществена тоалетна...

Христо Янков: Затова е много по-справедливо руснаците да вдигнат паметник на незнайния германски войник в центъра на Москва, отколкото ние да вдигаме ПСА в София.

Nikolov Konstantin: ... когато са ги сваляли (часовниците) от ръцете на хората с любимия им лаф - "Ето вам не нужнооооо..." !! Има все още живи свидетели !!

Христо Янков: Дедо ми е казвал, че по тъмни доби са пресрещали хора по улиците и са казвали "Болгар, сдава
й часъй"... И това е в София, представям си какво е било в селата!

Plamen Nikolov: Е, известна е и историята с "геройската гибел" на мародерите-"освободители" от Бургас, умрели от отравяне с метилов алкохол, след като се налюскали казашки с метилов спирт при оплячкосването на моливната фабрика в Бургас!!!

Владимир Дюлгеров: За Альошата в Русе зная от очевидци, че се намира точно над погребаните съветски мародери!

Радостина-Смарагда Георгиева: В "Лозенец" на бул. "Черни връх" има костница. Но тези войници не са умрели в сражение, тук в България.

Александър Христов: МАРОДЕРИТЕ СА СТРЕЛЯНИ КАТО КУЧЕТА...

Georgi-Momchil Popov: Така е. С изстрел в тила на място от офицерите на НКВД. Но и обикновените пияници - също.

Юлиян Бодилев: Ами мислели са халата за връхна дреха – мозъци...

Jordan Gantchovski: Знамето е забивано два пъти, преди тези двамата убавци да го сложат. Но все от неправилните хора - после дошла депеша, хора от коя точно част да извършат "подвига"!

Ralitza Kovacheva: Баба ми казваше, че като се напиели, всичко обръщали на клозет, семействата с момичета се чудели къде да ги изпратят... Германците били спретнати и чисти, помагали им...

Радостина-Смарагда Георгиева: Майка ми помни как намирала на балкона някакви шишенца от одеколон. Това, защото офицерът, който бил разквартирован в къщата, забранил да се дава алкохол. Понеже солдатите гърмели по кокошките на двора, по бъчвите и прадядо ми Тодор Търпана налял две кофи вино и ги дал, да пият колкото искат, но да не съсипват инвентара. И им заклали и пилета, и кокошки. Офицерът като разбрал, забранил. Няколко войници били разстреляни заради това, че се опитали да посегнат на местни момичета... Но после един мой роднина е пратен в ТВО, защото ги е спасил. (ОЩЕ - в Сборника)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ