Истината ни прави свободни

неделя, 11 май 2014 г.

Масовата морална и човешка дегенерация, т.е. вживотняването на цял един народ до добро не води


Предизборна борба тече навън, пък и вътре, в домовете ни - чрез екраните на телевизорите (явяващи се нещо като съвременни "огнища", около които вечер сяда цялото семейство). Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина са се развихрили пак, заедно с тумби платени мекерета, дето дрънкат оглушително с тенекиите си. Врявата е главоломна, не се търпи вече. Малобройните разумни гласове в тази врява са приглушени от гласовете на безцеремонни ухилени креслювци, над които се откроява все повече гласа на недоразумението Бареков. Политическата деморализация преживява невиждани триумфи и апотеози. Явно някои са си загубили разсъдъка, което е знак, че Бог вече им е приготвил гибелта. Само да не докарат работите дотам, че с тях и всички ние да погинем.

Политическият Содом и Гомора, на който сме свидетели, показва, че може да се очистим от всичката тая напаст само чрез всеобщ потоп. Като ходя по улиците в своите всекидневни разходки и гледам предизборните афиши с безобразно наглите физиономии по тях имам чувството, че всеки момент ще си изплюя червата - така силни са поривите ми към повръщане. Гнус, каквато не може да се опише с думи! Скотове ли сме станали, щом мнозинството сякаш не усеща мръсотията?! Щото ако поне малко усещаха, нима щяха да гледат така спокойно - сякаш са волове, а не човеци?!

Щях да пиша за... овчата психология, а ето, употребих думата "волове", значи трябва да пиша за... волската психология. То, впрочем, и овцата, и волът са достолепни животни, работливи, полезни, кротки; като животни при тях всичко си е наред, но човек да се държи като вол или като овце не върви някак. Волът, доколкото ми е известно, е скопен бик, който благодарение на това вече изобщо не е буен и борбен, а е станал същински покорен роб, впрегатно работно животно от висока класа. Волът, наричан още "домашно говедо", така се привързва към прангите, остена, ярема и оралото, че без тях, предполагам, се чувства крайно некомфортно. Представете си в тази връзка как следва да се държи един човек, притежаващ волска психология, човек, който се държи като или пък прилича на вол. За овцата няма какво да ви говоря, вие си знаете що е овца. Овцете, за разлика от козите, са прочути със стадността си, с крещящата си ощетеност откъм интелектуални способности; докато козата е значително по-умно и дори коварно животно, абе какво го усуквам, овцата е крайно проста, това обаче не може да се каже за козата. Човек да се държи като овца или да наподобява с държането си овчата психология означава, че такъв човек, първо, много си обича стадото, сиреч, комуната, за овцата стадото е всичко, загубената овца затова така силно блее - и се успокоява едва когато се върне обратно при стадото си. Докато козите са индивидуалистки, не им пука за стадото, затуй козарите, хората, дето пасат кози, се виждат в чудо: всяка коза върви в своя си посока и изобщо не й пука за стадото! Виж, овци да пасеш е хубава работа, да си свиркаш само, те проблеми няма да ти създадат. А загубената, отделилата се от стадото овца сама го търси и не се успокоява докато не го намери. Ето, по необходимост намесих и козите, значи почнах да пиша не само за волове и за овце, ами и за кози. Кой ли ще ти чете такива глупости не знам, ама да си допиша текста, знае ли се, може пък да напипам нещо важно, той да се рече, субстанцеално, при това касаещо и нас, българите.


Като вол, като покорно говедо, като овца или като коза се държи съвременният масов българин? Интересува ме кой модел на поведение е най-разпространен сред нашата българска човешка природопопулация. Антитезата на вола е непокорният и неудържим бик, не знам как съществуват народите, мъжете сред които са същински бикове, щото, както и да го погледнем, мъжът-кастрат е жалка работа, сиреч, да си мъж и да си вол, да си с волска психология, е много тъпо и грозно даже. Щот волът е тъкмо евнух, а нали знаете за какво използвали евнусите? Те са слугите в харемите, хем са безопасни, хем са кротки, абе същите са като воловете, понасят какви ли не унижения. Ако ние, българите, дето уж претендираме, че сме мъже, се държим в същото време като волове, като кастрати, като скопци, като евнуси, тогава, простете, а какво е станало с мъжкото у нас? (За жените, за българките, нека да не говорим засега, щото ще ми стане много сложна и трудна темата: нима някой изобщо може да разбере тайните и мистериите на женската душа?!) Та ние, българите, сме прочути с волската си търпеливост и издръжливост, способни сме да понасяме комай всичко, даже гаврите не усещаме, което говори, че и кожата ни явно е дебела; нали затова казваме, че еди-кой си имал волска кожа, сиреч, че е крайно безчувствен. Волове ли овци сме ний, българите, вол или овца е днешният масов българин? (Нарочно пиша "овци", а не "овце", както е правилно, по стилистични причини го правя, подобно на дядо ви Вазов: нали се сещате за неговото "... Идат като тигри, бягат като овци", произнася се с ударение на "о"-то.)

Знам това, че има сред нас всякакви, има и овци, и кози, и волове, и бикове, всякакви животни и най-вече говеда има сред нас, съвременните българи, да, предполагам, дори и бикове, т.е. пълноценни мъже може да има тук-там, но твърде рядко, ала тук поставям нещата принципно, интересува ме някаква водеща тенденция. За мъжа, който не се държи подобаващо, сиреч, липсва му аристотеловата добродетел мъжество, ний обикновено казваме, че се държи като баба, с оглед да не обиждаме жените, щото който обижда женския род, ще бъде подведен под отговорност за полова сегрегация, за сексуален расизъм. А виж, с бабите, за които половата определеност вече няма никакво значение, можем да сравняваме мъжете-кастрати, евнусите, скопците, дето са изневерили на мъжката мисия и отговорност в живота. Нека да се запитаме колцина от нас, съвременните българи, в ужасната ситуация, в която се намираме, се държат като мъже - и колцина се проявяват, и то без капчица неудобство, било като овни, било като волове, било като други кастрати или скопци; прочее, овенът не е кастрат, напротив, тъй че неправилно сложих тази дума тук, овенът обаче е доста просто, пословично тъпо животно, липсва му в потресаващи мащаби всякаква интелигентност. (Явно затова простаците и простащината у нас са така масово разпространени, че вече направо ни задушават; само затова ще да е: щото с вманиачени и потресаващо тъпи овни е пълно сред нас, огледайте се малко де, какво ми се цупите?!) Тъй че, като вземем предвид и другата общопризната българска добродетел, именно инатът, безразсъдното упорство, то нищо чудно да излезе, че сред мъжката част от народната българска природопопулация тъкмо овните са господстващия тип. (Да оставим тук обаче всякакви асоциации с пустите му зодии, щото аз лично съм зодия овен, и претендирам, че съм доста интелигентен човек.) Значи спорът тук може да е върху това: колцина от днешните българи се държат като типични волове, а колцина все пак са поне овни? Овенът си има обаче същинска овча психология, тъй че нека да не го отделяме от стадото, състоящо се преимуществено от овци (нямам предвид овци по полов признак, а общо).


Стадо, състоящо се само от овни, трудно можем да си представим, щото и една овца да има сред него, то овните ще се скъсат от бой помежду си за това кой да я възседне; остана нашето българско стадо да се състои предимно от овни, че тогава ще е втасаме съвсем. Овенът обаче, типичният овен, за друго не мисли (ако изобщо овен и мислене са съотносими категории!), освен за... овците. Типичният овен тъне в пълно безхаберие за доброто на стадото, за "общественото благо", той, видите ли, си мисли само за това как повече овци да възседне; т.е. овенът е доста сладострастно сексуално животно, което е неразделна част от овнешката психология. Затуй в стада като българското овните, сиреч, образцовите пичове, твърде много се ценят. Изобщо сега просветна ли ви защо в нашите български условия да си пич е най-висшата награда - и най-висшето признание? Щото в едно образцово овчо стадо овните друго не правят освен кой повече да израсте в очите на овците; сиреч, развратът е главно занимание в овчите човешки стада, е, ако не самият разврат, то поне претенцията за разврат и за развратност - "потентност"! - е главно овнешко ("мъжко") всекидневно занимание, затуй именно у нас мъжете нямат друга главна грижа от тая да се държат като пичове, да бъдат признати за пичове, сиреч, за истински, един вид за образцови овни. Леле, както съм я подкарал кога ли ще мога да се измъкна от тия непроходими дебри, до които ме докара разсъждението ми? И най-важното: дали няма да бъда даден под съд за нанасянето на непростима обида на цялата мъжка (овнешка) част от целокупната съвременна българска природопопулация?

Аз съм на мнение, че сред нас, съвременните българи, има и много формени говеда, сиреч, пълно сред нас и с волове. С безропотно мълчащи и само мучащи волове волове е пълно. Доколко един вол, който по начало си знае само оралото, прангите, остена и хомота, е разпространено гражданското чувство, грижата за общите дела, това за мен в момента е трудно да преценя. Вижда ми се трудна задача да прозра истината по този пункт точно в този момент. В бъдеще мога специално да го изследвам. Но на първа ръка мога да кажа, че воловете, понеже са заети с дърпането на хомота, нямат много време да мислят за общите работи в държавата. Освен това, предвид прословутия български "индивидуализъм" ми се чини, че трябва да приемем за истина и това, че по-голямата част от българите принадлежат на волския модел на поведение и държание, т.е. целокупната българска природопопулация се състои, очевидно, предимно от овни и волове - и тук-там по някоя и друга коза (козли, сиреч, пръчове, щото и козлите са доста развратни животни, много си падат по пустия секс, явно сред нас, българите, има и доста пръчове!), овците сред нас са много, са преизобилно, и нямам предвид половата принадлежност, моля, не схващайте думите ми плоско, нямам предвид женската част от природопопулацията ни, схващайте, моля, по-нашироко смисъла на думите ми. Та в тази връзка да отбележа, че ако се абстрахираме от половата определеност, ще излезе, че типичните българи са и овци, и пръчове, и волове, и говеда, и козли, абе има всякакви, сигур даже и лисици има сред нас, всякакви има, но цялата работа е кои са ни първенците, кой ни е доминиращият тип, кое е типичното и масово разпространеното българско животно?


Погледнете ни какви ни са лидерите, та да разберете какви сме ние самите - и кои именно животни са доминиращи сред нашта народна природопопулация. Някои политически лидери на целокупната ни природна популация мязат на евнуси и на скопци, явно биват харесвани и избирани предимно от волове, от человеци с волска психология. Простете ми, позволете ми да не изброявам кои именно са тия политически лидери, нека да не споменавам имена, щото някой може да ми се обиди смъртно и да ме даде под съд. Смятам, че сами без особено затруднение ще се досетите кого имам предвид. Други от политическите ни първенци се държат като същински овни, като нерези, като пръчове, като същински пичове - и те затуй така много, предполагам, се харесват на цялото българско стадо, което, както е известно, се състои главно от овци, от говеда всякакви, волове най-вече, от свине и прочие (пропуснах да използвам метафората със свинете, ето, сега допълвам този нюанс, щото без него няма как да бъде разбрана вярно нашата българска кочина). Мисля, че се сетихте кои политически лидери имам предвид тук, и най-вече кой е главният сред тях. Нека пак да не споменавам имена, щото ще бъда атакуван всякак, а е възможно дори да си спечеля кръвно отмъщение за нанесени кръвни обиди. И същински прасета има сред наште политически лидери, някои прасета вече влязоха в листите за европарламента, сиреч, за Европа веч ще изнасяме не само овчо, ами и свинско. Говеждо, волско (месо) отдавна изнасяме, не ли (да употребя и аз прочутото възклицание на лудия д-р Филипов)?

Виж, мислещи, интелигентни, разумни хора сред нашата предимно овча и волска природопопулация са кът, крайно рядко се срещат. Явно кози сред нас няма много, тъй ми се чини на мен, щот сам се смятам за козел. Не за пръч, нямам чак такива претенции, а просто за козел. Затуй и партиите, дето се подкрепят от такива хора, са тъй слаби, едва-едва кретат. Овчите партии, партиите на воловете, санким, партиите, дето са им водачи разните му там бабаити, все пръчове от класа, овни от класа, все пичове от класа, ето, също така и свинските партии у нас, партиите, дето биват подкрепяни от прасета, дето и водачи им са прасета, са силни, триумфират, жънат победа след победа, но виж, партиите на интелигентните, мислещите, разумните хора са крайно слаби, което все нещо говори, все нещо показва. Овчата, волската психология у нас е водеща, става дума за психологията на евнусите, на скопците, на немислещите (мислеща овца е оксиморон!), ето, и свинската психология явно у нас е бай-бая разпространена, което показва, че и прасета у нас бол, нашата българска ферма, както си личи, е разнообразна, но общото е, сами виждате, че господстват все стадните политически и народни формирования; комунизмът явно си е нанесъл своите поражения, щом всичко е развито и представено в такава сюблимна форма. На мен ми се чини, че волският индивидуализъм (един кастриран, неистински индивидуализъм) сред нас, българите, е останка от историческата традиция на вековете, чак от времената на втората българска държава, на турското владичество и пр.; волът е станал тогава водещ екзистенциален тип, волската психология е почнала да доминира тогава. Овчата пък психология биде неимоверно стимулирана от всичките мероприятия на комунизма, за това спор няма. Комунистическата уродщина нанесе страшни поражения в народната ни душа. Ето, сега берем отровните й плодове - и тепърва още много ще се наслаждаваме на възстръпчивия им вкус.


Това е. Исках да пиша за овчата психология, такава идея ми се въртеше дни наред напоследък, но ето какво се получи, и за волската психология малко писах, и за свинската, и за пръчовската, и за овнешката психология ми се наложи нещичко да кажа. Животни у нас всякакви, имам предвид човешки животни, щото иначе другите, истинските животни доста намаляха. Та ми се ще да поставя въпроса: докога ний, българите, ще се държим и ще живеем като животни, като овце, като волове и като свине, не е ли дошло вече времето да почнем да се държим както подобава за човеците? Природната ни популация е станала и заприличала на образцово текезесарско овчо стадо, тон задават разни тъпи и нагли овни, любители на овчото и също така пичове с космати гърди, пълно е у нас със стада, съставени от търпеливи волове, а техни лидери са все скопци, безхарактерни евнуси, крещящи безличници, да не споменавам имена, щото ще си имам проблеми с правосъдието. Но ви, человеци у нас сякаш са рядкост, почти не се виждат, аз така рядко ги срещам, че на моменти ми се ще да грабна фенера като Диоген и да тръгна по улиците с възгласа: "Къде е човекът, не виждам човека, какво стана с човека, къде изчезна човекът?".

Човекът, и което е най-страшно, човещината сякаш изчезна сред българската народна природопопулация. Ето това е вече нетърпимо, то е и много страшно. Фатално е. Не знам как ще се оправяме щом се държим не като човеци, а като животни, като овце, като волове, като свине предимно. така не бива. Само туй ще кажа. Длъжни сме да бъдем човеци. Докато не го постигнем много ще страдаме. Такава една масова дегенерация на цял един народ до добро не води. Кога ли ще се стреснем, кога ли ще изтръпнем пред очертаващия се и идещ кошмар - и ще почнем малко по малко да се променяме?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ