Истината ни прави свободни

събота, 17 май 2014 г.

Руското "миролюбие", представено в изчерпателен исторически план




Автор: Стоян Динков

Русия е най-миролюбивата страна на света. Нейното миролюбие се изразява по следния начин… Миролюбива агресия на Киевска Рус срещу Дунавска България през 9-и век. Миролюбието се изразява в опожаряване на Преслав, унищожаване на Пловдив, избиване на 300 видни български аристократи и над 30 000 българи.

През 9-и век е осъществена и миролюбива атака срещу Волжка България.

През 16-и век Русия напълно миролюбиво унищожава Волжка България и разрушава Казан. Миролюбецът Иван Грозни избива над 100 000 волжки българи.

Русия е особено миролюбива и през 17-и век, когато напада български Кубан и най-миролюбиво го окупира и до днес.
През същия 17-и век миролюбието на Русия се насочва и към башкирите, чувашите, татарите, удмуртите, марийците, мордовците, като напълно миролюбиво цялата древна земя на Волжка България и до днес е под властта на руското миролюбие.

Разбира се, същият 17-и век е един особено миролюбив век за Русия, защото напълно миролюбиво са подчинени и сибирските народи – якути, тувинци, калмики, телеути, манси, евени, кети и т.н. Днес сибирските народи са около 30 милиона души, живеещи сред руското миролюбие.

Ето и миролюбивия руски 18-и век. Няколко миролюбиви похода към Османската империя и миролюбива окупация на Приазовието и Крим. През 18-и век руското миролюбие се отразява и на Швеция, от която напълно миролюбиво са отнети големи земи от Прибалтика. През същото това миролюбиво столетие Русия най-миролюбиво присъдениява и Грузия, и започва да изнася миролюбие към целия Кавказ. Миролюбиво е разделена и присъединена Полша с Варшава и Краков, но също Коми и Карелия.

През 18-и и 19-и век миролюбиво са присъединени към Русия аварците, агулите, даргинците, хиналугците, лаките, лезгините, рутулците, табасараните, цахурите, удините, арчинците, вайнахите, ингушите, абхазите, адигите, черкезите, убихите, аджарците, савните, магрелите, хевсурите и т.н. (Запознай се НАПЪЛНО с руското "миролюбие, или прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ