Тук, във Ваймарска България, партиите и медиите се състезават по сервилност пред Кремъл и ежечасно нагнетяват напрежение и омраза

Пита ме г-жа Кулезич дали ме е страх. На 400 км източно от нас разпалват гражданска война. На Запад от Будапеща се приема за даденост, че приемането на България в ЕС е поправима грешка. В Англия и Франция популисти и антиевропейци се подготвят да печелят за първи път избори... Европейски избори.

Тук, във Ваймарска България, партиите и медиите се състезават по сервилност пред Кремъл и ежечасно нагнетяват напрежение и омраза. Кампанията се е превърнала в отрицание на демокрацията - бокс вместо дебати, пари вместо програми, кебапчета вместо аргументи.

Аз не съм малоумен. Страх ме е. Страх ме е за моето бъдеще и за бъдещето на децата ни. Но на страха има две реакции - парализа и безпомощност или борба. Е, ние от ‪#‎РБ‬ ще се борим. Без мръсни пари, без мръсни медии, без клевети. С дебати, програма и аргументи.

Ще се борим срещу опитите на Кремъл да ни превърне в Задунайска губерния и срещу безразличието на Брюксел, Берлин, Париж и Лондон, които ни пращат във "втората скорост" на Европа. Ще се борим срещу омразата и противопоставянето в нашето общество, срещу опита на мафията да ни държи бедни и зависими.

Ще бъдем единни и съюзени, ще търсим подкрепата на всеки съмишленик, на всеки, който води личната си борба за законност и богатство.

Ако сме сами - ще се борим сами. Ако мафията ни навре в ъгъла, ще се борим в ъгъла. И ако сте виждали мангуста, навряна в ъгъла от кобра... Може би още някой трябва да се страхува :-)

Написа на страницата си във Фейсбук: Радан Кънев

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.