Истината ни прави свободни

понеделник, 19 май 2014 г.

Допуснахме младите да са без духовни устои - или да са оставени на себе си в търсенето на някакви опори



Получих ново писмо от онази същата дама, преподавател по философия, която в момента се намира в болница - и с която започнахме кореспонденция тъй като имаме родствена съдба, а също така и едно и също заболяване на сърцето. Покрай другото започнахме да обсъждаме различни проблеми, нека да ги наречем философски, въпреки че са преди всичко човешки; виж: Предишната публикация Сърцето си има своя логика, а природата не бива да се опитваме да я "поправяме". Получих ново писмо от въпросната личност, ето го, а пък по-долу можете да прочетете какво й отговорих:

Харесвам блога Ви и доста неща съм ползвала в работата си, за което сега е момента да Ви благодаря! Божията воля, казвате, да, и аз съм напълно съгласна, че трябва да се уповаваме на нея.

И другата тема за образоването на сърцето също ми е доста близка. Наскоро се самоуби един приятел от детството на сина ми, на 25 години момче - точно поради невъзможност да се справи с емоционални проблеми. И по този повод още веднъж осъзнах колко са безпомощни и беззащитни младите хора - объркани, раними зад обикновено наперена външност... Всичко това е следствие от потресаваща емоционална неграмотност и неумение да се справят с чувствата и емоциите си. Никoй не ги е учил на това, никoй не ни е учил и нас, тъй като трябваше да зубрим теореми по геометрия и формули по химия.

Не казвам че и те не са достойни да бъдат научени, но всичко зависи от перспективата, в която се поставят фактите, докато при нас те се изучават някак самоцелно, фрагментарно, без органична връзка помежду им, докато съвсем се изгуби грандиозния смисъл на Вселената и човека, на творението въобще. А може би точно това се цели от "архитектите" на образователната ни система.

Но млъкни сърце, както е казал поетът. Радвам се, че подхванахме философски теми като колеги, и дано да продължим диалога и занапред. Оставам с надежда и упование в мъдростта на Божията воля, в която без съмнение имаме своето място и ние с Вас :-) Бъдете здрав!

Н.

Здравейте, Н.,

Аз също приветствам началото на нашия диалог по философски (и човешки, щото по моето разбиране философско и човешко съвпадат) теми; аз лично съм привърженик на диалога като начин на пораждане и изразяване на мисли; в диалога наистина могат да се породят мисли, които иначе едва ли биха се появили и родили. Ето затова ми е много чудно защо става така, че по най-важните човешки теми толкова рядко разговаряме, включително и ние, философите, преподавателите по философия. Това говори много лошо, имам предвид това, че предпочитаме да мълчим - вместо да разговаряме. Не е добър симптом такова едно мълчание (говорещо за немислене!) тъкмо по най-важните въпроси. С оглед да се породи един смислен диалог по най-важните въпроси, вълнуващи съвременните хора, особено младите хора, мой милост заедно с група философи от София и Пловдив създадохме списание ИДЕИ, не зная дали сте попадала на него. Вече шеста година успяваме да го издаваме, интересното е обаче, че то не намери някаква осезателна подкрепа сред преподавателите по философия у нас, именно тия, които би следвало да са най-заинтересовани да имат свое място за обмяна на мисли - и не само за свои изяви, но и за изяви на техните възпитаници. Аз лично не мога да асимилирам как е възможно едно такова безразличие.

Да, споделям констатацията Ви, че днешните млади са крайно объркани в ценностно отношение - и те наистина имат страхотна нужда от общуване, от споделяне на мисли и чувства, щото този е пътят за проясняване на собствените разбирания и за духовното заякчаване на своята личност. Училището, каквото е днес, съвсем не се справя с тази своя най-основна задача. Трябва обаче да се намери път за ефикасно и благотворно влияние върху душите на младите, щото ширещият се нихилизъм е крайно опасно нещо. Тъй като нихилистът е човек с душевна празнота, тази пък празнота поражда и леденото безразличие към всичко, което няма как да доведе до добро; допуснахме младите да са без духовни устои - или да са оставени на самите себе си в търсенето на някакви опори. А те имат нужда от подкрепа в тази посока от страна на своите родители и "възпитатели", от учителите. Именно в тази посока трябва да се промени нещо в образователната ни система - по посока на нейното хуманизиране, нейното очовечаване.

Аз в последните години имах възможността да се сблъскам директно с царящата безчовечност на административната директивно-командна система, която господства у нас в сферата на образованието. Опитвам се в училище да експериментирам нови подходи, с оглед учениците ми да имат някаква по-смислена полза от часовете по философия. Не желая да ги насилвам според предписанията на безчовечната система, камо ли пък да им "пълня главите" с каквото и да било. За мен най-важното е те да бъдат предразположени най-човешки да разговарят с учителя по най-важните проблеми, които ги вълнуват - а не да бъдат разочаровани завинаги от философията като бъдат насилвани да учат папагалски някакви "знания ЗА философията"; сиреч, старая се да им помогна сами да се захванат да философстват, да търсят със свои сили истината по вълнуващите ги въпроси. Е, тия мои иновации (те за днешно време и за нашата абсурдна система са "иновации", иначе това нещо от векове е смисълът на обучението по философия!) бяха посрещнати на нож от администраторите, директори и инспектори. Бях обявен за "враг", за "некадърник", за "недобросъвестен човек, който го мързи да си гледа работата", респективно се опитаха да ме дискредитират като личност и преподавател по най-непристойни и долни начини. За мен това обаче беше голямо предизвикателство, понеже имам блог, се захванах да запозная обществеността с всичко, което се случва в училището ни. Повече от две години това е тема, която силно ме е увлякла. Само дето нямам време да структурирам огромния материал, да извадя най-същественото от него и да го оформя като книга. Излишно е да казвам, че съм убеден привърженик на коренната промяна на съществуващата система по посока на нейната либерализация, по посока на нейното очовечаване.

Та в тази връзка ще ми бъде изключително приятно да разговаряме с Вас по тия проблеми. Не зная дали сте забелязала, но си позволих досегашната ни кореспонденция да я публикувам, запазвайки Вашето инкогнито (понеже наистина не съм Ви питал, не съм получил разрешение за това); дано това не Ви засегне, аз имам такъв обичай: когато с някой човек разговаряме по важни теми, да дам възможност и на други хора да се запознаят с това, което сме си казали, идеята ми е да се включат в разговора и други хора, т.е. да провокирам дискусия по същите тия проблеми. Дано не ми се обидите че постъпих така, без да Ви питам да публикувам писмата ни (при запазване на дискретност спрямо личността Ви). Някои хора много се засягат, други смятат, че няма нищо лошо в това, тъй като да пазим някаква "собственост" върху мислите ни е глупава работа. Ако погледнете с добро око на тази, да я наречем, инициатива, няма нищо лошо за в бъдеще да дискутираме и двамата със собствените си имена, и то по проблеми, които биха представлявали интерес за повече хора. Та Ви предлагам да продължим и в такава посока, дано не Ви отблъсна заради начина, по който Ви го предложих. Ако се получи хубав диалог по важни проблеми, ще можем да го отпечатаме и в списание ИДЕИ. Ще се радвам да ме разберете и подкрепите.

Хубав ден Ви желая! Бъдете здрава!

С поздрав от сърце: Ангел Г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ