Истината ни прави свободни

неделя, 1 юни 2014 г.

А ако се окаже, че бях уволнен не за друго, а заради прилагането на оригинални иновативни и авангардни обучителни методи и практики?!




... Много съм учуден от предложението на Българската търговско-промишлена палата за "въвеждане на единен одобрен от МОН учебник по всеки предмет", защото модернизацията на учебните програми няма да се случи посредством учебници. Това би било пагубно, защото днес търсим възможно най-гъвкавите начини да организираме образованието, а в световен мащаб се обсъжда използването на софтуер и видео лекции за целта...

... Съветът ми е да се приложи модел за използване на онлайн материали. По-конкретно да се наблегне на т.н. смесено обучение, което представлява съчетаването на самостоятелна домашна подготовка, чрез видео лекции и упражнения, с повече интерактивност в класната стая. Целта е да се измести информативната част извън училище, за да бъде времето с учителя по-ценно, като например се учи чрез практика, правят се проекти или се работи по групи. В комбинация със софтуер, който следи извънучилищното учене, няма вариант за загуба на контрола.

Висшето образование вече малко или много е структурирано по този начин, но можем да говорим и за по-смели сценарии, в които да забравим за лекциите. За да не остана неразбран: лекциите възникват като форма на обучение във времена, в които е имало един екземпляр от някоя книга, която всеки е трябвало да прочете. В случая това е вършил професорът пред публика. Няма причина във времето на интернет да пазим тази форма на обучение.

Със същия успех можем да записваме лекциите или да превеждаме тези записани в Харвард, а времето за социален контакт, въпроси към материала и развиване на някоя концепция да остане за семинари и лични срещи с професорите. С две думи: нека се извлече най-ценното от образователния опит, а останалото да се изнесе в интернет и да се автоматизира. Това ще понижи значително цената на висшето образование и ще повиши многократно качеството му. Имайте предвид, че на самите професори също им е нужно спестеното време, за да работят по своите проекти...

... Нашата философия е следната: ние внасяме най-доброто от западното образование и се стремим да го съгласуваме с местните стандарти, а не да ги наподобяваме максимално. В противен случай няма да можем да говорим за "внос на образование". Нека имаме предвид, че учениците не са единствените, които учат. Ние искаме възрастните също да учат. Идея, която минава под надслов "учене през целия живот". С две думи: матури, контролни, изпити и т.н. не са ни самоцел. Държим на една учебна култура за учене заради самото познание...

КРАТЪК КОМЕНТАР: Аз преди малко повече от седмица бях уволнен от едно традиционно училище (ПГЕЕ-Пловдив) с цяла една поредица от смехотворни "мотиви", сред които и този, че, видите ли, моя милост "не преподава по учебник", а също така и че "не си разказва урока", а само поставя поредици от какви ли не, предимно провокиращи мисленето въпроси. Или, общо казано, че съм бил притежавал във висша степен качеството "негодност за системата"! А да, и още нещо е сред моите "най-големи грехове": че съм използвал интернет за целите на обучението, примерно, правил съм видеозаписи на учебни часове, на обсъждания, на дискусии, на мои въвеждащи в проблемите беседи и пр. Както и да е. Дали обаче, в светлината на казаното по-горе, няма да се окаже, че моят подход е не само съвременен, отговарящ на нуждите на едно принципно различно, именно свободно образование, но също така е и авангарден, доколкото нещата, които съм правил, щом са подложени на такъв остракизъм, излиза, са доста новаторски и необичайни за българските мухлясали условия, в които общо взето тече и се "развива" нашето стереотипно, тъпчещо на едно място, анахронично и "традиционно" образование?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ