Истината ни прави свободни

вторник, 10 юни 2014 г.

Завеждам съдебно дяло за отмяна на скандалното ми уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив



Чудих се дали да публикувам в блога си проекта на ИСКОВА МОЛБА, която тия дни подготвях за да заведа дяло в съда, с което да обжалвам и да искам отменянето на заповедта за уволнение, което тъй любезната директорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова има добрината да ми връчи под формата на предпразнична честитка на 19 май, съвсем наскоро; някои хора, мои приятели, ме посъветваха да не давам чак такава гласност, щото, видите ли, адвокатите на ответницата щели били да имат повече време да обмислят "контрааргументи" и пр. Е, решавам, в името на пълната прозрачност, да публикувам все пак своя проект, разработен от мен, но след отчитането и на съветите на двама адвокати, които ми предложиха свои проекти за искова молба. Идеята ми е такава: дали пък чрез даването на пределна гласност по случая да не стане така, че да провокирам някой адвокат да се вдъхнови и в името на тържеството на истината, правото, добрите нрави, законността и дори на справедливостта в нашето злощастно отечество, в което са възможни такива скандални административни ексцесии, сам да предложи услугите си, да се наеме да води дялото ми, щото, както вече писах, стигнах до абсурдната ситуация да не мога да си намеря адвокат, ето, и двамата адвокати, за неописуемо щастие на доброжелателите ми, отказаха (!) да водят туй дяло по абсолютно непроницаеми за мен, признавам си, причини (е, имам някои догадки, които засега ще си позволя да запазя в тайна).

Та ще видим какво ще се случи в тази посока, най-вероятно нищо да не се получи, е, тогава аз ще си водя дялото, та по една приумица на съдбата да имам шанса да повторя нравствения подвиг на самия Сократ, знаете за неговия случай, който досущ прилича на моя - въпреки че са минали толкова векове, явно човечеството не е напреднало кой знае колко в това най-съществено отношение, щом и сега към философите се отнасят по абсолютно същия начин. Ето и самия документ, който, разбира се, тепърва ще бъде преработван, шлифован, редактиран, натаманяван и прочие, тук е в съвсем суров вид:

До Пловдивски районен съд

ИСКОВА МОЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, ЕГН 590328..., гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. ..., ап. ..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb (@) abv(.)bg

ПРОТИВ: Професионална гимназия по електроника и електротехника В Пловдив, представлявана от Директора – Стоянка Анастасова, БУЛСТАТ 000454907, гр. Пловдив, ул. "Пещерско Шосе" № 26

Предмет: чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ

УВАЖАЕМИ Г-Н (Г-ЖО) РАЙОНЕН СЪДИЯ,

Работих при ответника при условията на постоянен трудов договор на длъжността „старши учител“, като преподавах по общообразователен предмет – психология и логика, етика и право, философия, свят и личност до 19.05.2014 г., когато със Заповед № 860/19.05.2014 г. внезапно трудовото ми правоотношение беше прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, като не беше спазено предвиденото в закона предизвестие и правоотношението бе прекратено от деня на връчване на заповедта. Считам така извършеното уволнение за незаконно, поради което и предявявам настоящите обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 ,т. 1 и 2 от КТ, като мотивите за оспорване на уволнението ми са следните:

1.Не са налице основания за извършване на уволнението. Не отговарят на действителността посочените в заповедта обстоятелства за липса на знания и умения за ефективно изпълнение на възложената работа. Аз имам нужните за длъжността образование, квалификация, както и опит като преподавател именно по тези предмети, свързан с прослуженото ми време като учител точно в ответната гимназия. Неверни и дори невероятни, направо умилително смехотворни са твърденията, че нямам нужните умения чисто практически да преподавам посочените предмети, за „овладяване на учениците“ в час, за „задържане на вниманието им“, „организация на учебния процес“ и т.н. – при положение, че повече от 30 години съм работил тази работа и на ниво съм си изпълнявал задълженията, никога не съм имал забележки в това отношение от предишния директор в същото това училище.

Интересно е също така да се разбере как е възможно с идването на новия директор в моите способности за преподаване да настъпи такъв неочакван „срив”, явно цялата работа се свежда до предубедената оптика, с която директорката Анастасова гледа на света и в това число и възприема по крайно самобитен начин моята работа и моята квалификация. Още по-странно изглежда записаното в заповедта, че нямам умения за покриване на Държавните образователни изисквания и други подобни твърдения-алогизми, съдържащи се в тази удивително чудата заповед, плод на свободните литературни опити на г-жа директорката (тя по образование е филолог, преподава български език и литература, нищо че е директор на професионална техническа гимназия). Винаги стриктно съм спазвал същите, преподавал съм въз основа на съществуващите програми, планове, учебници, учебни помагала и методически указания. За някои от описаните в заповедта обстоятелства дори е неясно как директорът на ПГЕЕ Пловдив е стигнал изобщо до извода, че такива са налице – как, например, същата е разбрала, че вече не притежавам умения и активност за да може дискусията в учебните часове да придобие философски характер, щом като същата не е влизала нито веднъж в часовете ми за извършване на проверка точно по този пункт, а и същевременно сама няма нужното образование и квалификация, за да установи това, дори и да бе влизала на подобни специализирани проверки (щото такива часове се провеждат в съответствие с утвърденото от самата нея разпределение). Всъщност изложеното в заповедта е дотолкова абсурдно и невярно, спрямо действителните факти и обстоятелства, че е безсмислено да се излагат отделни доводи за всяко едно от твърденията за липса на знания и умения за ефективно изпълнение на работата. Общо казано цялата работа се свежда до това, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив не пожела да положи усилие с оглед на това да се ориентира в спецификата на прилагания от мен иновативен и творчески преподавателски подход, поради което и не можа да го оцени подобаващо, пък формалното основание че той, видите ли, не съвпадал с нейните ограничени представи за един стандартен (типов) преподавателски подход изобщо не е никакво основание за издадената от нея крайно негативна и поради това предубедена оценка, имаща характера на присъда.

При това трябва да се отчете, че в това отношение директорката на ПГЕЕ-Пловдив си позволи да си присвои пълномощия, които по закон са присъдени на съвсем други, значително по-висшестоящи органи и институции, призвани да оценяват обективно учителската квалификация и правоспособност, примерно университети и институти за повишаване на квалификацията на учителите. По този начин нейната субективна чисто административна преценка за моята хипотетична „неспособност” влезе в остро противоречие с постановления на оторизираните за такива оценки органи, примерно, по постановление на Института за повишаване на квалификацията на учителите аз имам присвоена най-висшата възможна квалификация за учител, имам издаден документ за т.н. „Първи клас-квалификация”, а директорката, видите ли, си позволи субективно да „прецени”, че изобщо не притежавам и елементарна способност за изпълнение на такъв род дейност (!), което чисто и просто е смехотворно. Което иде да потвърди, че уволнението ми на „основанието” посочените от директорката „мотиви” е незаконно, е израз просто на желанието на директорката да упражни една съвсем незаконна по характера си репресия спрямо един творчески и авангардно мислещ преподавател.

2.Не са ми връчвани описаните в заповедта Констативни протоколи от ДАЗД и РИО-Пловдив, както и почти всички Констативни протоколи на Директора на ПГЕЕ Пловдив (които са съставени за целите на уволнението и части от които може би са ми „прочетени“ избирателно от директора в кабинета й), с оглед да бъда принуден да ги подпиша, винаги съм ги подписвал "с особено мнение", тъй като от тях лъха крайна необективност, предубеденост, ужасен административен субективизъм и крещяща некомпетентност - все пак аз преподавам доста специфичен и фин учебен предмет, принадлежащ на духовната област, която не бива да бъде подвеждана под обичайните административно-дидактични клишета и схематизми. Не съм бил запознаван с посочените в заповедта „Жалби“ от ученици и родители, нито ми е давана възможност, ако и да съществуват подобни жалби, да изложа каквото и да било в своя защита, като считам че при все, че твърденията в такива жалби, дори и да има реално подадени жалби (в което се съмнявам), са твърдения на трети на трудовото ми правоотношение лица, които след като описват обстоятелства, на които директорът или друг служител от гимназията, освен мен, не е присъствал, би следвало да бъдат проверени от директора, да ми се даде възможност да се запозная с тези твърдения, да изложа своята гледна точка, за да може на база на всичко това директорът да провери верността на изложението в жалбите и състоятелността на твърденията в тях. Нито един от тези документи (Констативни протоколи и жалби) не ми е връчван от Директора с искане да дам обяснения за това, което пише в тях, при което и дори нямам идея какво е съдържанието им и считам, че същите, даже и да съществуват, не описват реални факти и събития, а са съставени или тълкувани от директора с цел да бъда уволнен. В тази връзка, отваряйки една скоба, следва да посоча, че между мен и Директора на ПГЕЕ Пловдив е налице не просто напрежение, а продължителен конфликт, поради който след оказван ми непрестанен тормоз на работното място, същата издаде и връчи в един и същи ден сега оспорваната от мен заповед за уволнение.

3.Следва да се има предвид, че връчената ми от Директора „Длъжностна характеристика” не отговаря на изискванията и представлява бланкова такава, при което, щом като бивам уволнен за липса на знания и умения за ефективно изпълнение на възложената работа, се задават два логични въпроса: каква е точно възложената ми работа, според връчената ми длъжностна характеристика и щом същата е бланкова и не е свързана пряко с реално възложената работа, то тогава как може да се провери дали притежавам знания и умения за ефективното й изпълнение? С оглед и на това обстоятелство е очевидно, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като за да се провери наличието на фактическите обстоятелства, в които се корени основанието за издаването й, то следва да може да се сравни начина на полагането на труда от моя страна с изискванията за изпълнение на длъжността, записани във връчената ми длъжностна характеристика, което е невъзможно по изложените вече причини.

4.Заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ, понеже с Решение на ТЕЛК № 0947 от 047 от 12.03.2014 г. е налице установяване на трайно намалена работоспособност 62%, а в същото решение е посочено изрично и че заболяването ми попада под закрилните разпоредби на НАРЕДБА № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КОДЕКСА НА ТРУДА. Работодателят ми не е искал, нито е получавал предварително мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, за да извърши законно уволнението, както повелява чл. 333, ал. 2 от КТ, защото полученото такова не е за точно това, предприето от работодателя уволнение, а за различно основание от чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Съгласно утвърдената съдебна практика, искането на разрешение по чл. 333 от КТ от Инспекцията по труда и преди това мнение на ТЕЛК, следва да са конкретни за точно същото основание за уволнение. Затова и въпросното уволнение е незаконно и само на това основание, което налага отмяната му, дори без да се разглежда въпросът по същество.

5.Заповедта е незаконосъобразна също така и поради нарушение на чл. Чл. 328., ал. 5, не ми е отправено изискващото се по закон писмено предизвестие, нито пък ми е искано съгласие да бъда уволнен без предизвестие, липсват също така условията по чл. 330 за уволняването ми без предизвестие, тези съществени процедурни нарушения обезсилват оспорваната заповед за уволнение и я правят нищожна, поради което моя уважаемия съд да я отмени и да ме възстанови на заеманата от мен преди уволнението работа.

6.Заповедта е незаконосъобразна и поради скандалното заобикаляне на предписаното от закона задължително искане на предварително съгласие от страната на синдикалната организация, в която членувам; такова съгласие не беше взето тъй като под натиск от директорката синдикалната лидерка (и помощник-директор на училището в същото време) К. Стоянова организира седмица преди връчването на заповедта за уволнение един недопустим и обжалван от мен фарс по… изключването ми от синдикалната организация, в която членувам от 1990 г., именно КТ „Подкрепа”. Това изключване беше осъществено чрез недопустимо манипулиране и натиск върху участващите в събранието и то по смехотворен „мотив”, именно защото, видите ли, съм си бил позволил да се обърна седмица по-рано с „Открито писмо” към висшестоящите органи на КТ „Подкрепа”, включително и до президента на организацията д-р К.Тренчев. Изключен бях от организацията по недемократичен маниер и без обсъждане, веднага оспорвах този незаконен и репресивен акт пред контролните органи на КТ „Подкрепа” и без да съм получил тяхното становище относно „правомерността” на изключването ми, седмица по-късно директорката вече издаде своята заповед за уволнение без, разбира се, да изисква задължителното по закон съгласие на синдиката; този пример за сетен път илюстрира начина на действие на въпросната администраторка, встъпващ в остро противоречие с предписанията на закона, което е недопустимо.

7.Като капак на всичко уволнението ми има характера на политическа репресия, което вече е съвсем недопустимо и влиза в остро противоречие с правовия ред в страната. Работата е там, че като изявен и граждански ангажиран блогър като мен, който многократно е критикувал определени политически субекти, към които г-жа директорката явно има пристрастност (още повече че такъв политически субект, управляващ в периода 2009-2013 г. всъщност я и назначи чрез своя министър на образованието за директор на ПГЕЕ-Пловдив през 2010 г.), та значи работата е такава, че седмица преди издаването на заповедта за уволнение написах и публикувах в блога си Открито писмо до лидера на този въпросния политически субект, именно партия ГЕРБ, написах това критично писмо до Б.Борисов, изглежда това именно беше „капката”, която доведе до „преливането на чашата”, сиреч, на търпението на директорката – и тя дръзна най-сетне да осъществи тъй дълго преди това лелеян от нея акт по моето уволнение.

Разбира се, такива едни политически мотивирани изяви на длъжностно лице на държавна служба са съвсем недопустими и незаконни, особено пък като „мотивация” за едно уволнение, придобиващо по този начин характера на политическа репресия. Безброй пъти в отношенията си към мен директорката си е позволявала да прави политически мотивирани и дискриминиращи изказвания, примерно публично е заявявала, че понеже съм завършил образованието си в Санкт-Петербург, в Русия (Ленинград в СССР) съм бил, видите ли, „комунист”, че по тази причина съм бил нямал „моралното право” да се афиширам като демократ и като антикомунист, бил съм „догматик” и какъв ли не още в терминологията на тъй чувствителната в това отношение администраторка, което изобщо не й е нито в прерогативите, нито пък има някакво отношение към същината на работата, да не говорим за това, че е недопустимо и незаконно един ръководен държавен служител на работното си място да прави такива политически изказвания и оценки. Но явно г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив си е въобразила, че може да си прави всичко, което й се прииска, което й скимне; е, така не стават тия работи, а пък политически мотивираното репресивно посегателство (чрез уволнението ми) спрямо мое базисно и конституционно определено човешко право на свобода на словото е вече, така да се каже, върховната точка на един административен волунтаризъм, влизащ в остро противоречие с всяка човешка представа за дължимо поведение (да не говорим, че тук в случая имаме също така и злоупотреба със служебни пълномощия по недопустими и осъдителни, изцяло незаконни „мотиви”).

8.Директорката на ПГЕЕ-Пловдив през последните две години си позволи спрямо мен да проведе една недопустима и изцяло незаконна дискриминационна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, която в крайна сметка беше увенчана с акта на обжалваното с тази искова молба уволнение. Въпросната кампания се изроди в непрекъснат административен терор и тормоз, а пък преживения стрес доведе до рязко влошаване на здравословното ми състояние (през януари 2013 г. бях инвалидизиран за заболявания на сърцето, щитовидната жлеза), а пък през април 2013 г. поради падане в резултат на подхлъзване, силно удряне на главата, настъпил вследствие на това мозъчен кръвоизлив ми беше направена тежка животоспасяваща операция с трапанация на черепа по изваждане на образувалия се хематом, но и това съвсем не омилостиви безпощадно отмъстителната администраторка (след връщането ме от 8-месечен отпуск по възстановяване от операцията бях подложен на още по-жесток натиск и терор.

Друг жалон в тази съзнателно водена кампания по моето дискредитиране и уволнение примерно е и издаването от страна на ответницата г-жа Анастасова на заповед за дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” през септември 2012 година, и то по такива „мотиви”, които, след обжалването от мен на тази заповед, доведоха до отменянето й от Районен съд в Пловдив, потвърждаването на отмяната на заповедта от Окръжен съд в Пловдив, сега решенията на двете инстанции по това дело са обжалвани от директорката на ПГЕЕ-Пловдив във Върховния касационен съд, който още не се е произнесъл по казуса.

Също така в производствена характеристика до ТЕЛК неуморната администраторка дръзна да впише следната „диагноза” – „податливост към чести нервно-психически разстройства”, която ТЕЛК не потвърди, а отхвърли, ала на мен по този повод ми се наложи да заведа друго дело, именно за оклеветяване, имам предвид НЧХД № 1727/2014 г., което е заведено и предстои да се открие съвсем скоро. Явно акта на уволнението ми идва да изпревари началото на това дело, но независимо от това уволнението ми пак може да се възприеме и тълкува като злоупотреба със служебно положение с оглед постигане на своекористни цели: ето, имаме власт, ще уволним без замисляне този, който, с оглед да защити достойнството си, е дръзнал да ни съди – и по този начин ще му отмъстим! Да, но така не стават работите в една държава, която има претенциите да е съвременна, правова, демократична и европейска, така се е процедирало в азиатските и комунистическите деспотии – или по времето на най-ранния и див феодализъм, също и по времето на варварството.

Но всичкото това показва, че отдавна директорката на ПГЕЕ-Пловдив е живяла и работила за постигане на тъй желаната от нея цел, именно моето уволнение, което и показва, че всичките й „основания” и „мотиви” за него за изцяло нагласени. Интересно е, че по изложената в оспорваната заповед за уволнение „мотивация” аз преди това никога не съм наказван, нито пък е имало претенции към мен, и ето, сега ми е наложено най-тежкото наказание – без преди това да са ми налагани по-ниските степени на наказание, без да са ми отправяни по надлежния ред някакви претенции и пр. Тук е налице също така процедурно нарушение, което обезсилва и прави невалидна в правния смисъл тази заповед за уволнение, което, вярвам, уважаемият съд ще констатира и санкционира по подобаващия, по изискващия се по закон начин.

Ето защо и като имате предвид изложеното, моля да ни призовете на съд и като се убедите в основателността на претенциите ми, да постановите решение, с което да отмените уволнението като незаконно и ме възстановите на заеманата преди уволнението длъжност, както и да ми присъдите направените по делото разноски.

Приложения:

1.Допълнителни споразумения;
2.Длъжностна характеристика;
3.Становище на Инспекция по труда относно длъжностна характеристика;
4.Становище от Главна инспекция по труда;
5.Решения на ТЕЛК за здравословното състояние на ищеца;
6.Заповед за уволнение;
7.Копие от трудова книжка;
8.Копие от документи, свързани с образованието и квалификацията на ищеца – дипломи за завършено образование, дипломи за квалификация.

9 юни 2014 г.
Пловдив

С уважение:
(Ангел Грънчаров)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ