Истината ни прави свободни

понеделник, 16 юни 2014 г.

"Господи, това е епохално дело!" - възкликна моят адвокат, осъзнал смисъла на величавата кауза за ново образование, стоящ зад него

Стана така, че намерих - с помощта на приятели - двама нови адвокати, на които (поотделно) разясних случая, дадох им копия от най-важните документи и ги помолих да поемат, да заведат новото ми дяло за съдебна отмяна на заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, издадена пред три седмици от директорката Ст.Анастасова, уволнение по смехотворни "мотиви" като "пълна некадърност", "негодност за системата", "абсолютна неспособност да преподава философия" и пр. дивотии. Най-важното е, че единият от тия двама адвокати прие работата присърце, оказа се, че той осъзна огромния смисъл на истинската кауза, която стои зад този случай и заради която моя милост пострада, именно каузата за едно модерно, автентично, смислено, свободно, човеколюбиво и пр. образование, на мястото на разплулата се от толкова абсурди и идиотщини авторитарна и човеконенавистническа, бюрократична и директивно-командна образователна система в свидното ни отечество. Ето какво ми пише снощи този адвокат, а по-долу можете да прочетете какво аз му отговорих:

Здравейте, господин Грънчаров!

Тази нощ започнах да чета отново изпратените ми от Вас неща и да ги принтирам. Ще продължа, вероятно, утре, защото излязоха далечни гръмотевици, а аз се напарих скоро - изгоря ми един телевизор, рутера, един компютър и пр. Само ще Ви кажа - Господи, това е епохално дело! Помислете и ми дайте идея как всичко това да го вкараме в процеса...

Здравейте, уважаеми господин И.,

Благодаря Ви много за съпричастността и за усилията, които полагате, Вашата помощ ми вдъхна кураж, че туй дяло може да бъде спечелено, щото до този момент трима адвокати ми отказаха - защото сметнаха, че "обосноваността" на заповедта за уволнението ми била, видите ли, "желязна". (На мен пък, а също и на много хора, които четоха заповедта й за моето уволнение, "обосноваността", "мотивацията" и "аргументацията" й ни се виждат съвсем смехотворни!) Бях на път да се отчая. Вие ми давате надежда, че дялото не само може, но и трябва да бъде спечелено, щото ако това не стане, ще излезе, че у нас правосъдие няма, а и също че мерзостите на бюрократите у нас ще продължат вечно, т.е. те вечно ще могат да си правят с хората каквото им скимне.

Аз също мисля по търсенето на доводи и доказателства, ето сега имам едно такова предложение: какво според Вас ще каже съдът ако на "доказателствата" на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, че аз съм бил, видите ли, "пълен некадърник", предложим на съда да изслуша и да изгледа видеозаписи на мои часове? Та да видят съдиите с очите си и да се убедят непосредствено, че не съм чак такъв урод, какъвто ме е представила директорката в своята кафкианска по същината заповед за уволнение. Аз такива записи съм качил в интернет много, а също така имам и други записи, които още не съм ги качвал в интернет. Такива неща приемат ли се за "доказателство" в български съдилища, имам предвид видеозаписите? Всичко е автентично. Няма монтажи и пр.

Освен това вероятно ще трябва да поискам съгласието на колеги-философи, които ме познават (някои са мои състуденти, вече професори), та да поискам съгласието им да се явят като свидетели и да кажат преценката си за мен като автор и като преподавател. Примерно, аргумент ли е това да представим пред съда куп мои книги и да кажем: може ли "пълен некадърник" да напише тия книги? Прочее, аз на Вас вече Ви изпратих един куп мои авторски книги, тия дни ще трябва да ги получите, най-късно в понеделник.

Ами това е. Хубава вечер и приятен уикенд!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ