Човечеството страда най-вече заради нехайството си спрямо истината

Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година

По публикацията със заглавие Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото!, свързана със скандалното ми уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, извършено от прославилата се вече директорка на това училище, един коментар заслужава по-голямо, по-специално внимание, ето какво пише този коментиращ, а по-долу можете да прочетете моя отговор до него:

"""Истината е многоизмерна и има съответните пластове на постигането й - в нейната превъзходна цялост и пълнота."""

И кои точно са измеренията на истината? Примерно? Какви са тези пластове - копае ли се? Какво значи да се "постигне" истината - да се разбере от един или да се убедят всички? Последното има връзка и с въпросното дело.

От практическа гледна точка фактът е налице - битката, така както е водена досега от пълководеца-философ е загубена. Може би е време за доза самокритичност и вслушване в аргументите на професионалистите. После да не станат и съдиите виновни.

Туй пише този почти "разфилософствал" се таваришч, който се изживява, видите ли, като адвокат. Наложи се да му отвърна ето какво:

Става дума за постигането на всеобхватния смисъл на нещата, когото истината следва да съдържа - в противен случай е ощетена, непълна, изкривена, едноизмерна и пр. Ощетената истина не заслужава името истина, тя не е истината - тъй като е погубена значима част от смисъла. Има измерения на смисъла, които би следвало да се съдържат в съзнанието, ако искаме да сме при истината. Ако ни вълнува само "победата" и пр. и нехаем за истината, това показва, че и верния смисъл на нещата слабо ни интересува.

Философията е начин за постигане на вярната, многоизмерната, цялостната истина на нещата, истината в нейната всеизчепваща пълнота, който е недостижим от другите начини за постигане на истината, в това число и правният. В правото ако се допусне боравене с една непълноценна и ощетена представа за истината - примерно се заложи само на формално-логическата, фактическа, свързана също и с обстоятелствената страна, но изпускаща тяхното тълкуване от човешка гледна точка, т.е. изпускаща чисто човешките, примерно психологическите и нравствените аспекти, сиреч, залагаща само на схематичната и законова проверимост на истината - та значи ако се допусне една такава уж "обективистична" тенденциозност, то правото ще загуби възвишения си човешки характер, което пък ще доведе до ликуване на наглеците и мерзавците; тоест ще се стигне до положението, до което ние в България сме стигнали, а именно правото да не служи на справедливостта, а да е угодно и да служи тъкмо на ония, които потъпкват безцеремонно както истината, така и справедливостта, така и в крайна сметка самото право, неговата идея, неговите свещени принципи. У нас всичко е изопачено и изкривено и е устроено така, че да служи на мерзавците, та нима само правото е някакъв самотен остров на справедливостта?!

"Практическата гледна точка", според който съм бил, видите ли, загубил битката, все още не е доведена до края си, т.е. тепърва ще се разбере кой в крайна сметка наистина е загубил "битката". От морална гледна точка нещата обаче стоят иначе. От психологическа - също. Сиреч, от най-важната гледна точка, именно човешката, работите стоят съвсем иначе. И е доста проблематично на чия страна стоят истината и правото, тъй че нека някои хора да имат добрината да сдържат ликуването си. Освен човешки при това има и Божи съд, там трудно можеш да преметнеш съдията - или пък да го подкупиш. Там тия работи не вървят.

Но по въпроса за истината: много хора живеят с крайно непълноценна представа за това що е истина, особено в сферата на човешките дела. Има един ценностен, субективен, човешки момент, който не бива да се игнорира - как така да пренебрегваме точно човешкия момент след като в случая разглеждаме именно човешки дела, истории, случки и събития?! Това не бива да се прави, щото смисълът ще бъде крайно ощетен. За да се доближим до идеала за една всеобемна, многоизмерна истина, до идеала за истината в нейната пълнота, нашите тълкувания на истината, нашите опити да я постигнем ще трябва да съдържат всичките тия моменти, за които говорих по-горе, именно нравствени, ценностни, психологически, субективни и пр., ще трябва, ще ни се наложи да се пренастроим, щото практичното, обслужващо само едни пошли интереси тълкуване на истината, макар и да устройва мерзавците, е невалидно ако става дума за истината, за правото, за справедливостта в тяхната възвишаваща духа ни цялост.

Добре разбирам, че за някои бедни, мизерни духове на човеци, сиреч, за "духовете" на някои бездуховни хора тия неща, за които говоря, са непостижими; те просто няма как да ги разберат, а камо ли да ги признаят. Просто им липсва и съответната култура, бедният, мизерният дух, приелият невярна посока на развитие дух кара тия хора да обявяват за "истина" своята бедна, непълноценна представа - и своето, видите ли, "мнение". Така обаче не стават тия работи. А да се надяваме, че има и съдии, чиито дух не е ощетен и ще могат да схванат истината в нейния пълноценен, възвишаващ (не принизяващ) духа на човека характер. Тия неща предстои да ги изследваме и да ги разберем практически тепърва. Ето затова си заслужава да се води това съдебно дяло. Пък ако ще в крайна сметка дори и да го загубя, но постигнатото от мен знание за сметка на това ще е безценно. Е, вярно, като загубя дялото, ще се наложи да пратя 2-3 хиляди лева разноски и пр., ще ги отгладувам, но за сметка на това ще съм напреднал по пътя на истината, валидна за тая сфера, за сферата на българското правосъдие. Ще напиша също така и много текстове, които, вероятно, ще обобщя в книга. За мен тия неща имат значение, а не такива пошлости като "победа", "връщане на работното място" и пр. Истината, само истината има значение, това поне можете ли да го разберете?!

Разбира се, истината не е страната на моята усърдна опонентка (директорката на ПГЕЕ-Пловдив), която ме "победи" само благодарение на силата на властта си, но не благодарение на правото (то е на моя страна и ще трябва просто да убедя в това нещо съда), справедливостта също не е на нейна страна. Примерно, тя не смее да излезе в един публичен диспут или дебат с мен, щото ще бъде опозорена; тя упорито мълчи, действа потайно и коварно, това какво какво показва, това за какво говори? Ами ясно за какво: по този начин сама признава, че правото, истината, справедливостта не са на нейна страна. Ето, аз излизам пред целия свят и заявявам открито какво мисля, тя гузно мълчи и крои отмъщението си, това поне нима за нищо не Ви говори, драги ми нейни адвокатино?! Нима Вие, в шеговит план казано, не се притеснявате от това да бъдете "адвокат на дявола"?! :-)

И последно, питате "Какво значи да се "постигне" истината - да се разбере от един или да се убедят всички?". Ще Ви отвърна ето какво: това колцина са убедени в истината няма никакво значение, то само показва за каква част от общността истината има някакво значение. Мнозинството от хората обикновено нехае за истината и се увлича по лъжите, по илюзиите, по тъй примамливите заблуждения. Малцина са ония, които изпитват респект към истината до степен че да се борят за нейното постигане.

Тъй че за истината, както се казва, не се гласува, няма никакво значение бройката хора, които я подкрепят, които я "признават". Даже и никой да не признава нещо за истина, ако то е истина, тази истина ще си остане непоклатима. (Стига да допуснем, че човеците са обезумели дотам, че никой да не признава такава една истина.) Обикновено истината се открива най-напред на един човек, а постепенно почва да обхваща съзнанията и на други хора, които имат пиетет към мисленето, към търсенето на истината, които са влюбени в истината. Човечеството страда най-вече заради нехайството си спрямо истината, ето с това ще завърша. Бъдете здрав!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.