Истината ни прави свободни

понеделник, 2 юни 2014 г.

Животът си знае работата, ний него не можем да го надхитрим, горко на ония, дето си мислят, че могат да прецакат, да надхитрят живота



Един приятел ми написа писмо, в което ми зададе въпрос, касаещ бъдещето ми, именно какво смятам да правя оттук-нататък - след като по такъв груб, безцеремонен начин бях уволнен от училището, в което премина почти половината от моята кариера на учител, на преподавател по философия и гражданско образование, т.е. ПГЕЕ-Пловдив. Ето какво той ме запита и по-долу можете да видите как аз му отвърнах:

А ти как си, как преодоляваш трудностите, които се "стовариха" на главата ти в последно време. Какви са намеренията ти за напред?

Отвърнах му, между другото, и ето това:

А иначе какво да ти кажа, справям се някак след удара, който ми нанесоха другарите (уволнявайки ме от училище), вярно, обидно е на моите години да ме обявят за "пълен некадърник", за "изцяло негоден" и на това основание да ме изритат като мръсно коте, но аз друго от тях не съм и очаквал де, те само това могат. А за бъдещето какво да ти кажа, имам чувството, че и "висшите сили" - Бог - тук сякаш се намесиха и ме спасиха временно, давайки ми възможност да си почина малко, щото на онзи всекидневен тормоз, дето директорката ми организира, вече не се издържаше, а ето сега за една година ще мога хем да си почина, хем, живот и здраве да е, и да понапиша нещо, нещо по-сериозно, щото напоследък се наложи да се занимавам все с глупости (е, да се надявам, не са съвсем глупости тия мои писания за образованието де, знам ли?).

Не знам каква почивка обаче ще е всичко това, след като се налага да се разправям със съдилища и с адвокати, но какво да правя, такава ми е била съдбата. Разбира се, няма да се оставя да ме подритват другарите така грозно, ще си потърся правата. Ще направя нужното да постигна не само нравствен, но и правен реванш, щото в тази държава все пак трябва да се покаже, че на самозабравилите се властници не можем да им позволим така грозно да постъпват с човека, така безпардонно да се подиграват с него, да го тъпчат, да се издевателстват както им дойде на акъла, тая няма да я бъде, да имат много здраве от мен, но аз това няма да го допусна. Ще им докажа, че така не може да се постъпва с човек, ето, заради тази работа аз ще сторя нужното, ще направя онова, за което ме зове дългът.

Разбира се, като се правят такива глупости, тия, дето дръзват да постъпват така, обикновено много ще съжаляват след това че са си го позволили. Те си въобразяват, че правят зло, а всъщност правят добро, нали знаеш как Гьоте представя прокобата на Мефистофел (а тя, предполагам, е валидна за всички негови служители), именно да са „част от оная сила, която винаги иска злото и винаги създава доброто". А у нас го казваме иначе: "Иска да ми избоде очите, а ми изписва веждите!". Тъй че аз лично съвсем не завиждам на тия, дето по този начин действат без да се замислят особено, мислят си, че вредят, че правят зло, а всъщност ефектът от всичко е съвсем бумерангов, обратен на желания, постигат добро, а пък злото се връща към тях самите. Затуй е разумно човек никога да не се опитва да причинява зло някому, щото в крайна сметка сам пострадва, злото винаги се връща при причинителя си. И затова е така глупаво изобщо да се прави зло някому, ама на, има хора, които не мирясват и по този начин сами си подготвят банкрута. Абе животът си знае работата, ний него не можем да го надхитрим, горко на ония, дето си мислят, че могат да прецакат, да надхитрят живота - прецаканите са само те!

Аз затова се удивлявам на това, което ми каза един мъдър човек тия дни, който като ме срещна ме попита истина ли е това, дето чувал, именно, че директорката ме била уволнила, казах му да, самата истина е, той тогава се хвана за главата и рече:

- И какво толкова иска тя от тебе?! Как е възможно това? Тя за каква се мисли?! Да ти отнеме хляба, да се погаври, да унижи човека - и какъв е смисъла?! Как е възможно така грозно да се тъпче човещината? Само тя ли ще живее, а другите да мрат, така ли?! Боже, какви хора имало?! Грехота е това, голям грях, самозабравили се човек по този начин, добро не го чака, и той сам ще си навлече бедите. Тъй че има Един Истински Съдник, той на всички ще въздаде най-справедливо, в това число и на тия, дето са така пощръклели. Заради пустата власт са пощръклели така, аз знам това, щото съм съм бил много години на власт.

Това ми каза този мъдър човек. Няма за кажа кой е той, но мнозина, дето познават училището, дето знаят ония негови доайени, дето също бяха изгонени по недопустим начин от директорката, непременно ще се сети кой е той. Пиша тия неща, та да се види и другата гледна точка към случващото се. А някои сега нека да си ликуват, че "злодеят Грънчаров" го няма там вече. Примерно, един учител в ПГЕЕ-Пловдив, с когото никога не съм имал никакви лоши отношения, и дума напреки не си бяхме казали, ала който откакто ни дойде новата директорка и покрай моите спорове с нея стигна дотам да се настрои срещу мен (зер, началството никога не греши!), че даже да не ме поздравява като ме срещне (!), като чул на оня учителски съвет, на който една част даже ръкопляскали като чули от устата на директорката, че вече съм уволнен (!!), та той, горкият, простенал прочувствено ето как, но така, че да чуе даже миловидната иначе директорка:

- Е, най-после го уволниха, браво, това отдавна трябваше да стане, даже много се забави - отдавна тоя трябваше да бъде уволнен!

Простенал това той най-чистосърдечно, направил очакваното и желано добро впечатление на толкова суспектната по тия неща директорка (та нали от нея зависи разпределението на прословутото "допълнително материално стимулиране"?!), а пък на мен след това поне десетина погнусени хора, присъствали на събитието, ми позвъниха да ми кажат докъде се е стигнало вече. Но този случай само потвърждава истинността на тезата ми, че в нравствено отношение ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив е вече направо отвратителна. Никой не е очаквал, че едно престижното училище може да деградира до такава степен за някакви си три годинки. Но ето, могло. Това само по себе си е интересен феномен, който аз отдавна изучавам. И ето, сега имам вече време да обобщя наблюденията и анализите си, от което ще излезе поне още една книга.

Затуй да сядам да работя, че там е истината. Най-много работих докато бях на работа в тия 30 години тъкмо когато съм бил "свободен", примерно в отпуска, във ваканция, някои хора сме така, почивка не знаем какво е, ето, сега пак ми се откри голямо поле за работа, да запретвам ръкави, че времето не чака. Хубав ден на всички! Работете и не мислете за друго, другото ще дойде само, а истината е в работата! Да съм "безработен" при това положение ли? Аз не мога да си представя какво е това нещо "безработен"... работа винаги има, прекалено много, до шия даже!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ