По повод на есето на Гаяне Минасян на тема Какво не е образованието, публикувана във в-к СЕГА (аз представих в блога си тази публикация ето тук: Днешното образование е противно на живота), и във форума на вестника, и във Фейсбук текат направо изтощителни и при това много показателни дискусии. Ето един фрагмент от тях, като си запазвам правото да посоча и други, вече съвсем умопомрачителни мнения - щом ми се открие време за това; цялата работа е, че повечето хора се изказват рязко отрицателно за разбирането на г-жа Минасян, при това признавайки, че не били имали търпение да изчетат есето й, което ме провокира да напиша ето какво:
Ангел Грънчаров каза: Много интересно е как хора, които сами твърдят, че не били имали търпението да прочетат обсъжданата статия, в същото време се осмеляват да твърдят, че не били съгласни с нейните тези! :-) "Не знам и не ща да знам какво точно твърдиш, но твърдо знам това, че не съм съгласен с теб!" - това е специфично нашенски принос в световната практика на дискутирането. Тия хора явно успяват да "надушат" колко са, видите ли, "вредни" идеите, за които хал-хабер си нямат. Имам предвид повечето от изказалите се във форума на в-к СЕГА, пък и някои от тук изказалите се. Имам чувството, че повечето хора не полагат никакви усилия да схванат нищо различно от тяхна собствена бедна и схематична представа. Което и е демонстрация за това колко погрешно устроена е нашата образователна система, щото тия хора са именно нейни образцови продукти...
Tanya Georgieva каза: Пак прочетох статията. Съгласна съм, че образованието не е това, което ни се натрапва като закони, система и пр.и пр. Но като неин продукт искам някой осъзнал се да ми посочи как, аджеба, да постигнем това, различното от моята бедна и схематична представа.
Явор Ганчев каза: Като почнем да се храним тогава, когато сме гладни, да ядем това, което искаме и обичаме и колкото трябва, за да се наситим. И като почнем сами да си готвим. И най-постната манджа, направена собственоръчно, е по-вкусна (и по-полезна) от полуфабриката от супермаркета. И най-засуканата манджа е омразна, ако ти я тъпчат насила.
Живко Русев каза: Веднъж Буда срещнал една гладна тигрица. И й позволил да го изяде, за да и покаже, че е по-добър...
Ангел Грънчаров каза: Г-н Русев, предполагам, като учител е до такава степен поклонник на Системата, че без замисляне се оставя да бъде изяден от нея. Така ще възтържествува не само будизмът, не само Системата-тигър ще бъде доволна, но и... добротата в света ще достигне своя апогей! Дайте да се целуваме и да се обичаме, важното е Системата да е доволна от нас, да ни гали по послушните главички, а пък на некой празник и орден могат да ни връчат разчувстваните началници!
Ангел Грънчаров каза: Госпожо Георгиева, г-н Ганчев Ви обясни същината на работата изключително понятно, но ще се пробвам и аз. Онова, което тласка хората към учене, е удивлението, учудването, любопитството. Следвайки този естествен порив, човек развива своите способности за мислене и разбиране, това спомага за ориентацията му света и за "вграждането" му в един свят, който следва да е близък на човека. Излиза, че ония, които се занимават с тия неща, които участват в реалния процес на учене, обучение и образование, би следвало да имат правата да решават какво, колко, как, кога и т.н. да учат, с оглед ученето да е ефективно, истинско, пълноценно, а образованието да е смислено, да постига целите си.
За момента друг решава какво, кога, как и пр. да учат, поради което се обезсмисля цялата работа и нещата не вървят: децата, младите хора намразват за цял живот ученето, щото то им се натрапва по принуда, а учителите стават скучни изпълнители на глупавите предписания на министерските чиновници. Нано Ви помогнах с нещичко да разберете къде е същината на проблема.

Няма коментари:
Публикуване на коментар