Истината ни прави свободни

неделя, 1 юни 2014 г.

Днешното образование е противно на живота




Идеята, че трябва да знаем по малко от всичко, за да можем "после да си изберем кое е за нас", стои в основата на това, което наричам образователна порнография - образование, което лишава ученето от тръпка, интимност, откривателство и интерес

Автор: Гаяне Минасян, Национална мрежа на родителите

Във все по-разрастващата се дискусия за бъдещето на българското образование ние не можем ясно да кажем какво трябва да се направи, докато не сме наясно какво е и какво не е образованието.

Образованието не е подготовка за бъдещето/живота. Съвременната образователна система е изградена около презумпцията, че "подготвя децата за бъдещето". Тя е машина, която обучава човешките същества да отлагат живота си за неопределеното бъдеще (12 години - цяла вечност за шест-седемгодишното дете на прага на системата). Когато отложиш нещо за достатъчно дълго време, ти го убиваш. Именно за толкова дълъг период системата откъсва децата от собствения им живот. Какво е животът - това са личните преживявания, интереси, любови и радости. Системата подчинява всички тях на едно обучение от военен тип в полза на дефинирани от други хора бъдещи "правилни" преживявания, интереси, любови и радости. Когато завършат, децата са така добре обучени в това, че веднага с готовност отлагат живота си за още по-неопределеното бъдеще (когато "стана пенсионер"). Те го правят, защото са напълно безпомощни нито да си спомнят, нито да си дефинират какви бяха собствените им интереси, преживявания и радости и какво по дяволите искат да правят с тоя живот. Те излизат от училище с отчаяна нужда някой да диктува ежедневието и живота им. Оттук и носталгията на мнозина по училищните дни, когато всичко е било организирано и определено от някой друг - защото са усвоили добре умението да се подчиняват и това са водите, в които се чувстват добре.

Противно на тази система истинското образование (а не системата) е процес, който те свързва със сегашната, а не с бъдещата "действителност"

То е нещо, което поетапно осъществява и заздравява връзката между уникалното ти аз и общия свят, който споделяш с останалите днес. То е нещо, което те прави все по-адекватен на действителността, а не на административните експериментални бълнувания. Трябва да отбележим, че тези, които правят учебните програми в България днес, са хора, които са по дефиниция откъснати от реалността - те се хранят от гарантираното финансиране от други хора, независимо от своето невежество и пълната си непригодност. Те работят в институции, в които всеки може да безобразничи, тъй като няма да носи отговорност - носи я "институцията", защото тя "му е казала да прави така". Там няма никаква обратна връзка от реалността - т.е. живота; тези институции са защитени от реалността парници, в които могат да се развиват всякакви уродства, които иначе биха били изцяло нежизнеспособни.

Система, която те откъсва от собствената ти воля, е система, която краде животи. Ако някой ти открадне действителността и те препрати към бъдещето, той е откраднал живота ти. Не е възможно да се подготвиш за никакво бъдеще, което не си създал сам. Не е възможно да се подготвиш за никакъв живот, при положение че не живееш своя. Защото друг живот на разположение нямаш.

Образованието не е ходене на училище

Образованието не е всекидневно местене на телесни части от дома до една и съща сграда по едно и също време, независимо дали искаш или не. То не е прошнуроване, прономероване, чипиране и стандартизиране на образователни единици (разбирай деца) с цел осигуряване контрол върху присъствието им на поточната линия. Дори когато се води добитък на паша, не се води на едно и също място всеки ден. Насилственото ходене на училище не гарантира нищо друго освен намразване на това училище. Децата не са ни длъжни за това, че голяма част от нас като възрастни сме си избрали живот на роби, в който "всеки ден правим това, което не искаме". Истината е, че мнозина държат децата им да страдат от същото, за да не се окаже, че са се минали така жестоко напълно безпричинно, като кръгли глупци.

Няма естествен процес, който да трае по цял ден всеки ден и да протича по един и същи начин през цялата година. Жизнените процеси са винаги на сезони, циклични, на тласъци с различна интензивност и не преминават по строг график. Днешният високостандартизиран начин на живот е рожба на механистичния възглед за света, дошъл с индустриализацията, който поставя ефективността над живота (но накрая демонстрира възможно най-ниската ефективност). Децата не са ни длъжни, че сме се подчинили на него, и никога няма да плеснат с ръце и да го приемат и дружно да станат "отличници" просто защото ние сме казали така. Колкото и да ги прошнуроваме, стандартизираме и прономероваме, те винаги ще се бунтуват срещу това, като за целта имат два основни начина - или самоунищожение поради усещането за неадекватност на този противен свят, или унищожение на самия свят, защото е противен.

Образованието не е резултати от тестове

Удивителна е готовността, с която учители и родители се хвърлят и подчиняват живота в цялата му сложност, многообразие и величие на вълненията около някаква спорна оценка по спорни предмети, поставена чрез система, създадена от спорни личности. Колко показателна може да е една оценка за това как съм се представил, да речем, на десетгодишна възраст в представлението "попълване на квадратчета" в дисциплина, която в момента няма нищо общо с интересите ми? Ден след ден дресираме децата да изпълняват команди, като наричаме това "учене", и им внушаваме притеснения, стомашни язви и депресии заради неща, които нямат нищо общо с истинския живот. Внушаваме им, че животът е поредица от актове на доказване и получаване на одобрение от страна на някое високопоставено лице. Подчиняваме самооценката им като човешки същества и личности на тесните празни квадрачета, които са буквална илюстрация на кръгозора на образователните чиновници. Нищо чудно, че след време се превръщат в озлобени зверчета или смачкани, изцедени човешки същества! Обсебвайки безобразно цялото им време (целодневно обучение?!) с комплексарско бълнуване за безконечни тестове и оценки, ние им отнемаме всяка причина да обичат този живот, както и да уважават нас - защото, освен че им внушаваме, че животът е гаден, обединяваме сили с неговата гадост, вместо да ги спасяваме от нея, както те интуитивно очакват, че трябва да постъпи един родител. "За тяхно добро" ние сме се превърнали в техни мъчители. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

КРАТЪК КОМЕНТАР: Поздравления към авторката (която имам честта да познавам лично) за чудесното есе, съдържащо толкова много истини! И ги казва смело, с пределна честност, ето това е най-приятното - понеже е рядко срещана в нашите условия добродетел. Толкова е интересно това: четеш написаното от друг човек, имайки чувството, че той казва твои лични, дълбоко изстрадани мисли! Това наистина е вълнуващо, понеже обозначава една идейна и ценностна близост, обединяваща радетелите, борците за свобода в българското образование в една великолепна човешка общност, която тепърва ще се разраства все повече - тъй като самият живот изисква да се променяме, да бъдем верни на неговото вътрешно естество. Българското образование е противно на живота - от тази констатация се тръгва за да се осъзнае какво е потребно да се измени: то трябва да стане близко на живота, то трябва да се оживи, то трябва да стане живот, то трябва да стане плодоносна и жизнеутвърждаваща духовна дейност. Това е ядрото на новата философия и стратегия на онова автентично образование, което ни е така дълбоко потребно...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ