Истината ни прави свободни

петък, 13 юни 2014 г.

Оказа се, че това, което съм правил досега, било "контрабанда", а пък аз съм бил нещо като най-отявлен "трафикант" на образование!



На страницата на Фейсбук-групата Промяна в образованието СЕГА! може да се прочете ето този текст, който има за повод моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работих близо 14 години:

Драмата на българския учител от "системата" е че няма как да бъде учител в нея. Не и законно.

Не всеки човек може да преживее това, което са принудени да търпят учителите, ако искат да учителстват, а не да спят. Някои от тях, като пловдивския преподавател по философия Ангел Грънчаров, водят упорита и дългогодишна битка със системата, за да могат да работят - и често губят битката. Съвсем логично гвоздеят в мотивите за уволнението на учителя Ангел Грънчаров (заповедта е публикувана на блога му) е констатацията, че е непригоден за системата. Аз съм напълно съгласен с тази констатация - всеки нормален човек, учител или ученик, е непригоден за тази система и има два пътя пред него: или да се адаптира (затъпяването много помага за обезболяване на адаптацията), или да бъде изхвърлен от системата, с бой или без бой.

Конкретната причина Ангел Грънчаров да бъде уволнен, е че той е преподавал по програма, съставена от самия него и е въвел точкова система за участие, а не е използвал стандартните изпити и оценки. Такива учители като него има тук-таме и винаги е имало - всички ги помним, защото от българското училище друго няма какво да запомниш. Имат ли значение обаче техните резултати и любовта на учениците им за системата? Не. Системата на образованието не се интересува от образованието.

Всъщност това, което всички добри учители правят в системата на образованието, е контрабанда на образование. Точно така, образованието в системата на образованието е нелегална стока. И съвсем логично, най-отявлените трафиканти на образование, от които е и Ангел Грънчаров, накрая биват наказани за наглостта си.


Понеже си говорим как да се промени системата - отвътре или отвън, това е безсмислен спор. Защото животът вече драстично се промени и вече образованието живее извън настоящата училищна система, а след едно-две десетилетия тя ще е спомен. Не ме разбирайте грешно, никой няма да я бута тая система, както никой не направи революция срещу комунизма. Той си фалира сам. Просто учителите ще се пенсионират и няма да има нови кандидати-идеалисти за опасната и зле платена държавна служба "контрабандист на образование".

Промениха ли тези учители системата за половин век? Не, но и да. Воденето на обречени битки срещу несравнимо по-могъщ враг е достойно за уважение, защото всеки знае да се бори, когато победата е сигурна. Това показва и на какво служиш - на личната си изгода или на нещо по-висше, което дава единствено морален кредит. И ето, на фона на буквалната саможертва на учителите, системата не може да претендира за никакъв морален кредит, и това е добрият резултат от борбата им - моралната победа на жертвите на системата е неоспорима. Това е и обществената полза от личната загуба за учителя. Всъщност, тук става дума за принципи - хората, които отстояват принципите си, при всякакви обстоятелства, които не се отказват заради собствената си сигурност, са тези, които променят света. Така че, промяната на образованието, на която сме свидетели, става благодарение именно на тези хора - вътре или вън от системата, няма значение.

Написа: Явор Ганчев

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ