Истината ни прави свободни

неделя, 29 юни 2014 г.

По предстоящо епохално съдебно дяло от сократов тип учител по философия търси свои ученици, желаещи да се обезсмъртят - като свидетелстват пред съда



Удоволствията, които луксът доставя, не биха могли да се сравнят с насладата, която човек изпитва при мисълта, че всеки ден става все по-добър - и със своя пример и усилие помага на други да станат по-добри. (Сократ)

Отдал съм се на четене напоследък - зер, имам си нова електронна книга и още й се радвам като дете! - да, на четене съм се отдал, не на писане - ех, колко е по-хубаво и по-лесно да четеш вместо да пишеш! Дано можете да си представите колко е по-хубаво и по-лесно да четеш вместо да пишеш, но на, ето, сега пак ми се налага нещичко да напиша, нищо че тази сутрин даже и в интернет (фейсбук) съм се отдал на четене, не на писане (ако не броим няколко съвсем кратички коментари, които подхвърлих тук-там - колкото да поддържам огъня на дискусиите). Но сега ми се налага да напиша нещо важно, което при това за мен има, тъй да се рече, прагматичен смисъл. Става дума за това, че по съвет на моя адвокат (по дялото срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, дялото срещу нейната заповед за уволнението ми, искам съдът да отмени тази абсурдистко-кафкианско-бекетова-и-оруеловска заповед) та значи по съвет на моя адвокат си търся за същото това дело... свидетели, да, доброволци, които са съгласни да дойдат в съда и да свидетелстват за мен, именно, да кажат впечатленията си за мен и като личност, и като преподавател, и като пишещ човек ако щете. Това е нещото, за което ми се налага да пиша, т.е. да апелирам тази сутрин: търся си свидетели!

В тази връзка моля хора, които искат да поемат това неудобство, именно, да се явят пред съда в един предварително уречен ден и час и там, под клетва, да свидетелстват за мен, именно, да кажат съвсем свободно какви са впечатленията им за мен като човек, като личност, като преподавател и пр. Такива свидетели могат да бъдат както настоящи или бивши мои ученици от ПГЕЕ-Пловдив, така и мои колеги, именно учители, работили с мен било в ПГЕЕ-Пловдив, било в някое друго училище, щото аз в ПГЕЕ-Пловдив съм от 14 години, но преди това съм работил и в други училища, в университета в Пловдив също съм работил, тъй че който има впечатления за мен и желая да ги сподели пред съда, да заповяда. Съдът, предполагам, ще се интересува от ето такива неща, които директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (в заповедта си за моето уволнение) има добрината да изтъкне, а именно, че съм бил "напълно некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител", "абсолютно непригоден" и т.н.; предполагам съдът с помощта на такива свидетели ще трябва да се ориентира доколко преценките на въпросната директорка Анастасова отговарят на истината, доколко отговарят на реалното, на действителното положение. По тия въпроси свидетелите ще трябва да свидетелстват, т.е. да разкажат за впечатлението си за моята работа. Та който - било мой бивш ученик, било колега, учител, който е работил с мен, който ме познава, който има наблюдения върху моята работа, било пък философ, който има впечатление за моите "научни трудове", за моите книги и т.н. - ако иска да ми се притече на помощ в този тежък за мен момент, в който е поставено на карта всичко ценно за мен, за което съм работил в целия си досегашен живот, да заповяда, да заяви готовността си да ми бъде свидетел, пък после ще уредим формалностите на имейла ми, който се намира в раздел КОНТАКТИ на блога.

Това е. Отправям този апел и се надявам да се намерят добри хора, които са готови да поемат известно неудобство (да се явят в съда, да си загубят един ден примерно, да преживеят известни вълнения в съда когато биват разпитвани и пр.) и то ей-така, "за едното нищо", именно, да помогнат да се установи истината, да ми съобщят за готовността си да свидетелстват, та да уредим с тях формалностите по призоваването им пред съда. Тия дни, до два-три дена, предстои завеждането на делото, т.е. явяването им пред съда ще е значително по-късно, Бог знае кога - когато съдът стигне до този момент, може и през зимата да е, знам ли кога ще е? Щото и съдилищата хем са претрупани с дела - крайно много хора се съдят в тази държава, не знам дали сте го забелязали, аз обаче от две години, в които ходя по съдилища заради тъй героичната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, го забелязах до насита?! - та значи съдилищата хем са претрупани с дела, хем, по моето възприятие, и доста се туткат, но делата като започнат (веднъж да започнат обаче!) в еди момент, има надежда някога и да свършат, щото все пак времето си тече неусетно.

Ще чакам да ми се обадят кандидати-доброволци за свидетели по делото на един учител като мен, който в последната част от кариерата си (вече 31 години работя на нивата на българското образование!) биде обвинен от една самозабравила се директорка, че е "абсолютен некадърник" и пр., отправени ми бяха обвинения, които не само че съсипват имиджа и достойнството ми, но и са клеветнически по характера си, тоест не отговарят на истината, ето, приписано ми е, примерно, че съм бил нещо като "пълен урод" в общуването с моите ученици, аз до този момент не съм забелязал нещо такова, е, сега мои бивши ученици имат шанса да кажат пред съда как са ме възприели, как съм се отнасял с тях, как съм ги учил, какво съм правил в часовете и пр. Знам добре, че на всички човек няма как да угоди, съвсем естествено е, че един учител от едни ученици ще бъде ненавиждан, от други може пък да бъде приеман добре, ний, хората, сме различни, различни са ни и възприятията, и преценките, и мненията, всичко ни е различно. Даже великият Сократ, както знаем от историята, е бил даден под съд от групичка свои ученици, които при това поискали за него смъртна присъда, щото, видите ли, той им бил причинил... щети (!), явно тъпоглавците от всички епохи силно се чувстват ощетени и уязвени от общуването даже с един толкова приятен за нормалните (мислещите) хора събеседник какъвто е Сократ. Щом дори за Сократ е било така, няма начин и отношението към мен сред учениците ми да не наподобява отношението на сократовите ученици към него. Аз съвсем не чакам - опази Боже! - мен специално всички ученици да ме харесват или пък да ме обичат, това, ако се случи, е крайно лошо, щото такива учители или са крайно посредствени, или са лицемери и угодници, или някаква друга причина има, но е факт, че едно такова отношение на пълно приемане е доста подозрително. (Само севернокорейският диктатор в наше време е обичан от народа на пълни 100%, а преди така обичаха бай ви Тодор Живков, Сталин, Ленин и други подобни идиоти и маниаци.)

Казвам тия неща по принцип, не защото много се страхувам дали ще си намеря доброволци за свидетели сред учениците ми. Знам при това, че има бивши мои ученици, които станаха прависти, някои адвокати, други друго работят, но пак в областта на правото, тъй че, признавам си, ми е интересно дали някой ще се яви да свидетелства за учителя си по философия пред съда - и така, да се пошегувам, да има възможността да се... обезсмърти, щото, знае ли се, може този съдебен процес да влезе един ден в аналите ако не на общата българска история, то поне на духовната такава, а пък - защо не? - нищо чудно да влезе и в аналите на световната духовна история, нима не е дошло най-после времето и ний, българите, да се обезсмъртим като гърците, че сме осъдили и дори убили един философ (и този философ, примерно, да се нарича... "Ангел Грънчаров"). Това беше шегичка бе, Уили, малка шегичка, не се вълнувай толкоз, може да ти стане лошо! - това пък е мое подхвърляне към дежурните ми оплювачи в блога; бъзикам се с тях, какво да правя: нали трябва да се живее, нали това е животът - да се веселим поне колкото можем, няма само да плачем я?!

А за свидетели от страна на колегите, на учители, било философи, било от сродни специалности, които ме познават, тук ситуацията, признавам, е още по-интересна отколкото е сред учениците. Първо, аз вече, да си призная, се обърнах към някои колеги, работещи (все още) в ПГЕЕ-Пловдив, помолих ги най-човешки да ми свидетелстват, за мое голямо учудване... всичките ми отказаха! И знаете ли какво ми казаха тия хора, то е съвсем разбираемо, като се вземе предвид тежката психологическа и нравствена ситуация сред "колектива": тия хора ми казаха така (предавам смисъла на думите им):

- Абе, Ангеле, човече, моля ти се, смили се над мен - искаш и аз като теб да си сложа главата в коша ли?! Нали знаеш какво ще последва от страна на отмъстителната директорка ако разбере, че съм се съгласил да ти бъда свидетел?! Поставяш ме в крайно деликатно положение, аз не съм такъв глупак да си сложа чак такъв таралеж в гащите, моля те, разбери ме: не ща, отказвам да ти ставам свидетел пред съда! И няма защо повече да ти се извинявам, ти сам разбираш: трябва някак да се живее. Нямам излишна глава да си я слагам в коша. За нещо друго, не толкова опасно, да ме беше помолил, бива, но за това точно не мога. Отказвам! Чакай да избягам по-далеч от теб да не ме види някой, че разговаряме, че види ли ме, горко ми!

Така в общи линии ми отговориха тия хора. Е, аз малко поукрасих думите им, речта им де, но то е заради литературата, нали този текст ще се чете от хора, нека да е поне малко от малко художествен - и интересен. Но същината на мислите на тия хора е горе-долу същата. Аз за нищо не мога да ги упреквам или коря, напротив, напълно ги разбирам. Е, може човек и по-достойно да се държи в тази ситуация, но ето, те са избрали това поведение, изборът е техен, имат това право. Аз си направих своя пък избор. Впрочем, ако трима-четирима човека сред учителите ме бяха подкрепили открито и твърдо в моята "историческа разпра" с директорката, то резултатът от цялата история сега щеше да бъде съвсем друг, коренно противоположен. И съдбата на училището щеше да е друга. Но хората се уплашиха, което позволи на войнствената директорка да ни отстрелва един по един. Тя това и прави де. Проблемът не е неин, на на тия, които се унизиха дотам, се се превърнаха в нещо като... дивеч (да не употребявам друга, по-ужилваща дума!), подходящ за такъв тип отстрелване. Казах каквото имах да кажа. Впрочем, аз вече имам съгласието на трима човека (от средата на учителите) да ми бъдат свидетели, разбира се, няма да казвам кои са те; но ми са нежни още един-двама свидетели от средите на учители, които още работят в ПГЕЕ-Пловдив, които още не са отстреляни. Не крия, крайно ми е интересно дали някой ще дръзне да прояви една такава наистина безумна дързост (или безпримерна смелост) да стане свидетел на Ангел Грънчаров в дялото му срещу всесилната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова.

И още един момент ми се ще да засегна и свършвам. Хрумна ми идеята да дам като "доказателствен матр`ьял" пред съда... видеозаписи на мои учебни часове с учениците от това училище, от ПГЕЕ-Пловдив. Тия записи са напълно автентични, показват напълно реалната, неподправена по никой начин и истинска картина на това, което се случва по време на моите часове по философия. Аз, да си призная, когато реших да правя такива записи, най-напред се вдъхнових от тази мисъл, именно, да покажа самата истина, реалното положение, без никакво приукрасяване, да покажа нещата точно каквито са си. Знам, да, това беше голям риск от моя страна, да покажеш цялата истина, без режисура, без подготовка, ей-така, един вид да се... "разголиш", и то пред всички, пред цял свят даже! Да, ала поех риска, направих сума ти записи (на личния ми лаптоп има още сума ти записи, които не съм ги качвал в интернет, а има и много качени видеа в какви ли не сайтове, също и в блога ми), ето, оказа се, че тия записи могат да свършат и такава работа, като свидетелство пред съда. Адвокатът ми се колебае дали това нещо ще бъде прието от съда като доказателство, та ми се ще да попитам хора, които са сведущи в правото, какво мислят, струва ли се да се опита и с това, именно видеозаписи да бъдат представени като "доказателствен матр`ьял" пред съда? Интересно ми е как ще се реши този казус, затова и ви занимавам и с него.

Това е. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! А ако има сред учениците, на които съм преподавал някога, доброволци за явяване като свидетели пред съда, да заповядат, да ми пишат на имейла...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ