Истината ни прави свободни

понеделник, 23 юни 2014 г.

С ясното съзнание, че съм необходим на започващата революция в българското образование, решавам да участвам в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив



Преди няколко дни, почти изцяло на шега, подхвърлих екстравагантната идея да се явя на конкурс за... директор: виж Важно питане: какво ще кажете - дали да не взема да се пожертвам за каузата на образованието и да се явя на конкурса за директор на ЕГ-Пловдив?. Както се вижда от коментарите под публикацията - те са 62 на брой! - ме подкрепиха и насърчиха десетки хора, повечето от които ме познават само виртуално, но онова, което особено много ме впечатли, е че хора, които ме познават истински, близки на мен хора, приятели и пр., твърдо ми заявиха, че съм бил длъжен да се явя на този конкурс, защото, видите ли, от мен щяло било да излезе... един много добър директор; ето какво в този смисъл ми пише една много близка моя приятелка, с която се познаваме от детските години, тя живее от пет години в САЩ; позволявам си да публикувам само част от отзива й, съдържащ се в получен снощи имейл:

... Ти си длъжен да се явиш на този конкурс. От теб ще стане чудесен директор на училище. Понеже имаш едно безценно качество: умееш и обичаш да изслушваш другите хора, а също така показваш, че цениш другата личност. Сам знаеш, че това е най-важното за един човек, посветил се на образованието, обучението и възпитанието. Това е така рядко качество у нас, че повече не може да бъде. Помисли за хората, които работят в едно училище: те имат нужда от това да бъдат зачитани за личности, имат нужда да бъдат вдъхновявани за творчески изяви. Ти точно това го умееш най-много. Познавам те от дете, не говоря празни приказки. Ти и на мен много си повлиял, изпитала съм го, затова знам какво говоря... Просто завиждам на учителите, на които ти ще бъдеш директор, те ще имат най-добрия директор: знам добре, че ти като техен директор ще ги правиш щастливи! ... Ако не се явиш на този конкурс ще осуетиш техния шанс да бъдат щастливи в училището си - имайки един толкова човечен и приятелски настроен към всички директор. Да не говорим пък за учениците колко ще си безценен като "началство": благодарение и на общуването им с теб те ще станат свободни и достойни личности - нещото, за което си работил цял живот... Аз не вярвам, че ти ще проявиш малодушие в този момент, ще се уплашиш от отговорността и няма да се явиш... Желая ти успех! Ако комисията, която ще проведе конкурса, не се състои от изцяло безотговорни хора, ще определят точно теб за директор. Ти някаква особена конкуренция за този пост е малко вероятно да имаш...

С неудобство публикувам откъси от това тъй "апологетично" звучащо писмо (при това ония моменти, които ми е съвсем неудобно да публикувам, ги "цензурирах" - щото все пак не съм някакъв идиот-грандоман!), но си признавам, че тия думи много ме трогнаха. И се почувствах задължен да изпълня хрумването си, да опитам, да подам документите за конкурса, пък каквото сабя покаже. Да, днес ще ида да внеса документите за участие в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив. Нямам друг избор. Другото ми се вижда крайно малодушно и недостойно. Та искам да благодаря на всички ония хора, които ми вдъхнаха кураж, които показаха, че ме ценят и вярват в мен - благодаря ви, добри хора! Щото на фона на идиотщините, на които имах злата участ да се "насладя" в последните няколко години, аз на моменти усещах, че сякаш започвам да губя вярата си в човека; е, оказва се, че наоколо има и свестни, достойни хора, че не сме обкръжени само от треперковци, от малодушници, от мерзавци, от наглеци!

Има и едно друго, съвсем принципно съображение, което вече окончателно ме принуждава да участвам в конкурса. И то е следното: българското образование, бидейки в състояние на тежка криза и катастрофа, няма да бъде променено в така желаната положителна посока от мениджъри, които треперят единствено за своя личен комфорт в рамките на унизителната административна система, а от хора като мен, от хора-борци, овладени от идеята за едно ново, модерно, човеколюбиво, личностно центрирано, свободолюбиво образование. Промяна към добро в българското образование няма как да се случи "отгоре", тъй като при липса на съответните "кадри" с ново съзнание и най-революционно настроеният министър да дойде, пак нищо няма да се постигне, нещо повече, незабавно ще почнат да му организират... "контрапротести", дори "контрареволюция"! А всичко може да се случи по един естествен начин тъкмо "отдолу", чрез промяна в начина на живот на самите училищни или образователни общности, в живота на общностите, занимаващи се с учене, познание, образование и възпитание.

Този е начинът, а за да започнат движения в тази посока е много важна ролята на училищните мениджъри, на директорите, които по сегашния закон имат огромна, почти абсолютна власт, власт, с която мнозинството от сегашните директори общо взето употребяват в посока, обратна на потребната: употребяват я за да задържат, да пречат, да вредят на промените, да вредят на хората, които работят за промените. Ако обаче повече модерно мислещи хора, опитни в образователната област, се захванат да работят като училищни мениджъри, това ще отпуши движението към промени; а към промени трябва да се върви постепенно, стъпка по стъпка, не изведнъж, бавно, но уверено. С оглед на това разбиране аз вече се освободих от всички колебания и с ясното съзнание, че съм необходим на бъдещата, на започващата вече революция в българското образование, решавам да участвам в конкурса за директор на ЕГ-Пловдив. Е, знам, че с тия мои думи може би вече си подписах, тъй да се рече, "смъртната присъда", имам предвид в очите на тия, които ще организират и провеждат конкурса, но аз друго и не очаквам, битката продължава!

Години наред водих всекидневна битка с ретроградните представи и с безчовечния подход на администратори, които са безкрайно вредни за българското образование, ала ето, те доминират в него и дори триумфират. Много сили и усилия изразходвах в тази обречена по начало битка. Загубих я (да видим де, щото често ние не знаем какво печелим когато губим - както и не знаем какво губим когато си въобразяваме, че печелим!), но животът, слава Богу, не е свършил; след една битка се налага да влизаме в нова, защото, както го е казал поетът:

"Живот и свобода постига само този,
който смело ги завоюва всеки ден в борба!"

Хубав ден ви желая! Борете се и вие на своето място, нередности колкото щеш, животът у нас е неуреден, е объркан даже из основи, затова сме така бедни, унизени, нещастни. Нямаме в тия условия друг изход освен да се борим - и все нещичко, пък макар и малко, да променяме към по-добро. Ето, ако до вчера си мълчал позорно, презри се за своето малодушие, пък почни да роптаеш: така започват промените, така започва борбата! А без борба нищо ново и добро не идва на този свят. Ако не станем в най-кратко време народ, съставен от борци за достойно бъдеще и достоен живот, това бъдеще, този живот никога няма да дойдат, никога няма да ни осенят.

Разбирате ли сега какво губите като си позволявате лукса да мълчите и да търпите, а, драги ми мълчаливци и търпеливци? Презрете себе си най-напред, оттук започва всичко - ето това и ви го желая най-напред! Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ