Пораженията са страшни, системата е без жал, тя тъпче и мачка всички всекидневно

Една медия се заинтересува от моя случай и ми предложи да представи показателната история около моите епични борби с г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която е (не)уникален случай на административно бездушие и безчовечност, щото системата на българското образование е стигнала до феноменални чудесии в тази посока, дотам, че вече нищо не може да ни удиви, щото всичко вече е възможно. Пратих на главния редактор някои текстове от блога, колкото да се ориентира, той ми отвърна, че е добре да напиша нов текст, непубликуван никъде, и обеща непременно да го публикува. Покрай това изказа някои интересни мисли, които тук не мога да представя в цялост и под неговото име, но мога нещичко, струва ми се, все пак да цитирам, щото този човек ми пише мъдри мисли, които могат да са важни и за други хора; а по-долу ще прочетете и моя отговор до него; ето:

... По повод Вашето уволнение: не забравяйте какво Ви писах някога: всичко в тази държава е приключило, няма никакъв смисъл от борба - освен ако не искате да се забавлявате. Знайте, че преди Вас да намразят, да преследват, да уволнят и мен са ме мразили, преследвали, уволнявали... Изминал съм целия този път, борил съм се - никакъв ефект. Сега само се забавлявам. Вслушайте се в съвета ми, пазете здравето си, постигнете самодостатъчност, издигнете се над всичко, надсмивайте им се. Не се хващайте на въдицата им - те това искат. Не допускайте грешките, които допуснах аз. Простете им! Животът е прекрасен! Поздрави!

Ето сега и моя отговор до този човек, чието име запазвам (за момента) в тайна:

Здравейте, уважаеми г-н ...,

Благодаря Ви за бързия отговор! Да, всичко, което Ви изпратих, вече е публикувано в блога ми, няма непубликувани неща. Аз, разбира се, мога да седна и да направя текст, в който да представя най-важното от цялата тази история, макар че вече, след толкова много писане, признавам си, взе вече да ми писва - имам предвид тази цялата история около подготовката на уволнението ми и накрая около самото уволнение. Но тия дни, щом имам свободно време, ще седна да напиша нещичко и ще Ви го пратя, само Ви моля да ми кажете в какъв обем да е текстът, та да се съобразя с изискването.

Иначе по това, което ми казвате, че вече работите са изпуснати дотам, че няма смисъл да се борим, какво да Ви кажа? Изглежда сте напълно прав, надежди някакви почти няма. Страшна е тази господстваща примиренческа психология, която е разпространена в страшни мащаби в сферата на образованието, ето, явно няма условия за някакви промени, изглежда статуквото устройва всички. Е, то е неизгодно на всички, особено пък на младите и на обществото като цяло и глобално, ала работещите в системата сякаш в мнозинството си са доволни - поне щом имат къшей хляб. Българинът скача да протестира само когато от устата му измъкнат последната коричка хляб, а докато има какво да дъвче, с танк да го дърпаш, няма да стане да иде да протестира; ако пък има към хляба и сиренце, и сланинка, работата тогава е съвсем безнадеждна, няма как да издърпаш сънародника ни от мекия диван.

Ще видим де, то не се знае. Самият живот не търпи такива аномалии. Работите са се разкапали до крайна степен. Така повече не може да се живее. Пораженията са страшни, системата е без жал, тя тъпче и мачка всички всекидневно. Мнозинството обаче сякаш не усеща гаврите. Ето това е най-отчайващото.

Аз обаче не съм склонен да се откажа от борбата за този момент, голям чешит съм. Докато имам сили ще мърдам и няма да дезертирам, нито пък да капитулирам. С позор накрая на живота си няма да се покрия. Презирам малодушието във всичките му форми. И от идиоти като мен изглежда човечеството има нужда. Знам ли?

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.