Що е "изнесен образователен семинар", гарниран с... хърватски кебапчета?

Преди два дни се похвалих, че си купих електронна книга - виж Ура, имам си вече... електронна книга! - и по повод на това някакъв човек, представящ се за работещ в ПГЕЕ-Пловдив, ми съобщава, че учителите от училището, от което бях уволнен два-три дни преди 24 май тази година, щели били да идат на "изнесен семинар" в... Хърватско; та този човек предполага, че в свойствения си стил директорката Анастасова по този начин показвала на всички привързаността си към своя най-съкровен управленски девиз "Който слушка - папка, който не слушка - ритник!"; ето какво пише този човек, пък по-долу ще се опитам да импровизирам по подхвърлената тема, понеже за мен, както е известно, нравственият момент на човешките отношения има водещ смисъл:

Грънчаров да ти съобщя нещо интересно - от ПГЕЕ съм. Анастасова организира "изнесен семинар" за всички учители в Хърватско, който ще се проведе през втората половина на юли. И там ще бъдат обсъждани най-различни въпроси, част от които си поставял ти - било в блога, било на учителски съвет. Интересно е дали ще те покани, не вярвам да го направи защото за такова нещо се иска един друг, по-различен от нейния морал. Но най-интересното е че с този семинар в чужбина, в който ти няма да участваш, тя иска да покаже на всички ето какво: "Който слушка - папка, който не слушка - ритник!" - вижда се каква е нейната простичка управленска философия.

Интересно е как с поведението си тя не се усеща, че потвърждава до една всички твои тези за деморализацията на отношенията в училище и за скапания психологически климат. Да знаеш знам че е лошо че те уволни, но пък в някакъв смисъл ти завиждам че се отърва от тази мръсотия - не се издържа вече, нейното лицемерие е непоносимо. Знаеш как е: всички го усещат, на всички им е гнусно, но всички мълчат. Сега след уволнението ти вече всички мълчат. Страхът е голям. Пиша това за да си излея мъката. Тая другарка съсипва нашето училище и няма кой да и попречи. Дано съдът върне и теб след като върна Калин. Дано висшестоящите органи обаче се засрамят най-сетне и уволнят Анастасова че повече така не се търпи. Ако пък се изнесе в друго училище както усилено се говори пак бива. Кураж!

Това пише този човек, а малко по-долу в коментарите веднага се намира някой, който пита: "Какво общо има уволнението на г-н Грънчаров с някаква си екскурзия, не разбирам?". Ще му отговоря, а покрай това ще засегна и истински значимото в тази тъй деликатна тема, имаща, както казах, важни нравствени измерения.

На мен все още ми е твърде интересно дали в изминалото повече от един месец време от уволнението ми в съзнанието на директорката вече не са се появили известни съмнения относно това, което тя дръзна да направи, предприемайки моето уволнение; интересно ми е дали в съзнанието й вече не е проблеснала мисълта, че, първо, е много грозно всичко онова, което дръзна да стори, второ, че с акта на самото уволнение успя да натика съзнанията на всички работещи в училището в една чудесна екзистенциална ситуация на нравствен избор, сиреч, постави ги в ситуация на най-сериозно изпитание, което, по моето усещане, неминуемо ще стимулира техния нравствен прогрес. Затуй аз с интерес ще следя развитието на този казус, това именно е нещото, което ме вълнува около цялата тази тема, свързана с уволнението ми, знаете, аз съм човек-изследовател и силно се вълнувам от такива наистина превъзходни нравствени и психологически казуси.

Защо толкова се вълнувам от тях ли? Ами защото те са свързани директно със състоянието, в което се намира нашата човечност. Каквито и да сме, и примерни учители, стараещи се да угаждат на суетната директорка, или да сме бунтари, свободолюбиви хора или пък да сме директори, които обичат персоналът да им угажда и да се унизява, каквито да сме изобщо, дори и да сме министри на просвещението или пък дори "велики политици", ние никога не трябва да забравяме, че така или иначе сме човеци, а от запазването на нашата човечност зависи в крайна сметка всичко останало. Ето защо проблемът, който аз откривам в цялата тази история, е предимно нравствен, сиреч, е изпълнен с огромен смисъл, касаещ нашата човечност. И ми е много интересно доколко и други хора, свидетели на всичко случващо се около управлението на новата, вече прочула се в цялата страна директорка на ПГЕЕ-Пловдив, усещат ония жестоки и страхотни направо нравствени дилеми, в които тя поставя съзнанията на всички. Според мен когато един управник, една властваща особа реши, че за нея лично тия неща, именно моралните, са "глупави скрупули", такъв един властелин по необходимост почва да се оплита (подобно на петел или на кокошка в кълчища) в жестоки нравствени проблеми, а в тях със същата тази необходимост биват въвлечени и съзнанията на всички останали. Да дам един пример, още по-красноречив, белким ме разберат повече хора: Орешарски, т.н. "премиер", на който също изобщо не му пука за нравствените измерения на тъй безочливото му поведение, точно поради тази своя склонност се дискредитира по всички линии и изправи цялата ни държава в един най-остър нравствен по природата си конфликт (политическото в него е важен момент, но същината, ядрото, коренът на всичко, е нравствен). Надявам се ме разбраха и тия, които им е по-трудно да вникват в текстове, имащи по-сериозен или по-дълбок смисъл.

Аз обичам да тълкувам - да "нищя" - такива нравствени казуси; те са безкрайно благодатни. Затуй, не за нещо друго, толкова много време отделих на цялата онази епохална история на моята историческа разпра с въпросната директорка, която тя има добрината да увенчае, подобно на апотеоз, с моето уволнение, с моето изритване от училището. Което пък, поради своя извечна склонност, има неблагоразумието да го направи по един напълно грозен, изцяло безчовечен начин. Аз лично на нея безброй пъти съм й казвал в очите, че главният дефект на отношението й към хората е това, че си позволява да се държи безчовечно. Е, вярно, тази безчовечност някои хора, за да я скрият, предполагам, даже от самите себе си (и също така най-вече за да заблудят наивния народ), та тази безчовечност такива хора я обвиват в мантията на едно безпардонно лицемерие, няма как, тия неща си вървят в комплект, не може да си безчовечен и при това да не лицемериш, тия две неща наистина са неотделими. И понеже имах шанса да се сблъскам с наистина феноменални прояви и дори рецидиви на такова едно безчовечно отношение, проявило се това по повод на мен самия, аз дори го усетих със собствената си кожа, то - няма как - не мога да си позволя лукса да не се възползвам от тъй чудесния изследователски шанс да анализирам, да напредна в постигането на оня дълбинен смисъл, който на нас, философите, ни е жизнено потребен, подобно на въздуха, подобно на водата. Ще ми се да поразсъждавам малко в тази посока - щото изкушението наистина е голямо.

Този човек, дето пише горе за "екскурзията" на учителите от ПГЕЕ-Пловдив до Хърватско, а пък оня другия, който се прави на ударен, че не бил виждал, видите ли, връзката между моето уволнение и тази екскурзия, по един наивен начин се доближават до същината на проблема, очертават го, поставят го в пределно чистата му форма. Примерно, преди около два месеца, може би толкова време вече е минало, моя милост публично, на учителски съвет си позволи да обвини директорката и най-тесния кръжец от приближени до нея в склонност към екскурзиантство, аз даже нарекох всичките от тая група "екскурзиантите", щото те общо взето постоянно пътуват в чужбина предимно (в страната командировките не ги броим даже!), някои от тях направо се оляха от такива пътувания, директорката също много обича да пътува, да не говорим за първата й помощница. И ето, подхвърляйки туй обвинение, моя милост, така да се рече, има заслугата директорката, предполагам, да усети донейде накъде отиват нещата и като опит за реванш пред "колектива" да реши да отпусне някой и друг лев от бездънния бюджет на училището - и да заведе същия този колектив, показал при това такава безпримерна вярност спрямо директорката, като за награда, на една екскурзия, вярно, само до Хърватско, а не до Лондон, не до Рим, не и до Париж или Мадрид (където, впрочем, старият директор в предишните години отведе всички хора по много пъти, но сега там ходят предимно избраниците на директорката!). Та значи аз имах, де факто, заслугата с онова мое непремерено (или пък преднамерено провокационно) изказване пред съвета тази екскурзия до Хърватско изобщо да се състои, но сега, заради уволнението ми, няма да мога да отида - въпреки че и да не бях уволнен, аз, впрочем, пак нямаше да отида, както не съм ходил на други подобни "изнесени семинари", които директорката има обичая да организира - с оглед да изпотроши парите за квалификация и преквалификация на учителите, които, като не се използват по предназначение, предполагам, ако не се бухнат за нещо друго, могат съвсем да изгорят ей-така, за едното нищо; но тя поне ги употребява за награда на ония, които явно нямат особени скрупули и се възползват от тия подаяния. Както и да е, не зная дали в съзнанието ви се оформи този нравствен проблем, който се опитвам да очертая. Ще се опитам да бъда още по-директен.

"Оня скандалист" Грънчаров при това многократно настояваше в училището да се отпочне един широк демократичен дебат по най-належащите, аз имам обичая да ги наричам горещи и дори парещи проблеми на училищния живот; такъв дебат от години течеше в ръководения от мен Дискусионен клуб, ала администрацията не си мръдна даже и малкия пръст да направи нещо в тази посока, независимо от настояванията ми, писмено, с нарочни доклади, или устно, в този смисъл съм се изказвал на учителски съвети и къде ли не още. Това, че директорката не обърна внимание на предложенията ми показва къде са нейните истински приоритети, примерно, тя положи невероятни усилия да ми подготви... уволнението, но не си мръдна и малкия пръст да направи нещичко в посоката, за която аз настоявах, което, както и да го погледнем, показва доколко е изкривено всъщност съзнанието на тази администраторка: на истински важното и значимото не обръща капчица внимание, а се занимава предимно с дреболии. Значи помислете малко: един човек предлага нещо, което си заслужава да бъде обсъдено, той е настойчив, вместо да реагираш по подобаващия и човечен начин, именно, поне да му дадеш думата да каже какво мисли, ти започваш да му кроиш шапката да го уволняваш, а накрая, за да му затвориш съвсем устата, и направо го уволняваш - и то по най-глупави, изцяло смехотворни, очевидно несъстоятелни мотиви, именно, че той, този, дето предлага, бил, видите ли, "напълно некадърен", "абсолютно неспособен да е учител" и прочие глупотевини.

Представяйки в детайли този случай в блога си аз, разбира се, си правих и продължавам да си правя един експеримент, насочен към това да установя и представя в пълнота и на дело, именно практически, всички ония дефекти, от които страда директивно-административната система в българското образование и училище, а също така, на второ място, да опитам да разбера възможно ли е по някакъв начин да се повлияе що-годе позитивно на развоя на ужасната ситуация на пълна безпътица, в която образователната ни система се оказа, особено през последните години. Виждате докъде стигнах в тези свои усилия, насочени към доброто на училището, по крещящ начин не бях разбран от въпросната администраторка и в крайна сметка бях уволнен, също така, което е особено важно, не бях подкрепен от т.н. "колектив", който по един екстравагантно бездушен, бих казал даже безчовечен начин се примири с изстъпленията на самозабравилата се директорка, а ето сега, като пълна подигравка със своето достойнство, е готов, предполагам, да не се откаже от подаянието, което разчувствалата се директорка им подхвърля, именно въпросната екскурзия до Хърватско. Дали тия хора, имам предвид учителите в ПГЕЕ-Пловдив, ще усетят невероятно "изтънчената", а всъщност безкрайно дебелоока гавра, която директорката им устройва - и за която говори човекът по-горе, дето ме подсети за този чудесен казус? Ето това според мен е въпрос, над който си заслужава да се помисли, а пък и - защо не? - да се поговори повече. И тук, в блога, пък и реално, не само на четири очи, а дори и на въпросния... "изнесен семинар". Тук в тази връзка има доста интересни моменти за обсъждане, не мога да обърна внимание на всичките, но поне на някои ми се ще да обърна известно внимание.

Първо, ситуацията е такава, че никой, повтарям, никой, няма да посмее да откаже тази екскурзия, защото който дръзне да откаже да отиде, това може да се изтълкува като проява на нравствен жест на съпричастност със "злодея" Грънчаров, с посечената така безпощадно от директорката жертва на нейния безогледен произвол, а нима някой може да си позволи лукса да бъде заподозрян само в такава една опасна съпричастност? Значи, изхождайки от познанието на човешката душа, в което, от опита на моите години, достатъчно съм напреднал, предполагам, почти всички учители на екскурзията до Хърватско ще отидат, а ония, които няма да отидат, ще ходят да се унизяват лично пред директорката, да я молят да благоволи да им разреши да не отидат по еди-какви си "лични причини", защото ако не отидат без да дадат такива унизителни обяснения, то тогава положително могат да бъдат заподозрени в съпричастност със "злодея Грънчаров", което е равностойно на това да си подпишат собственоръчно смъртната присъда. Щото сега, след като "успя" да се справи даже с мен, директорката, предполагам, изхождайки пак от познание на бездните на човешката душа, вече копнее за това коя друга жертва да налапа в своята ненаситна паст; то скоро ще се разбере коя е следващата жертва, защото подобен тип администратори изобщо не могат да живеят без постоянно да смучат, тъй да се рече, "кръвта" на тази или онази жертва, дъвчейки я в своята ненаситна административна паст. Та значи и да отидеш, и да не отидеш на тази екскурзия, все ще си, тъй да се рече, прецакан, все ще си унизен, все би трябвало да се чувстваш гнусно и гузно; ето как едно авторитарно управление, лишавайки хората от избор, неминуемо довежда до страшни и ужасни нравствени катаклизми. Но тия изпитания са необходими за нравственото израстване на хората, човек докато не изпие до дъно горчивата чаша, едва ли ще усети цялата нейна сладост и прелест. Аз тук като философ мога да заключа, че духът, тъй да се рече, си знае работата, че онзи "кърт", дето рови там долу, наистина добре работи, тоест, излиза, че ония, дето си въобразяват, че служат на злото, всъщност, противно на намеренията си, постигат и правят само добро - ето тази ирония на живота за мен е най-възхитителното!

На второ място като отидат на тази екскурзия и там, в прословутото Хърватско, да предположим, екскурзиантите седнат "малко и да подискутират" (те наистина са закарани там като награда за... малодушието им, за това, че са мълчали унизително и че са търпели гаврите над "оня там злодей Грънчаров", тази екскурзия наистина е "папкането" заради слушкането!), та значи като седнат там да дискутират, в един момент всички участници, стига да не са с хептен закоравели или дебели (стига да не са с биволски или волски!) кожи, няма начин да не усетят присъствието на... "призрака" на оня същия "злодей" Грънчаров, който няма начин да не завитае там, в залата за семинари в някой хотел в Хърватско. И какво ще правим тогава като завитае този пусти "призрак"?! Е, ще лицемерим, че не го усещаме, ще се преструваме, че го няма, ще се хилим принудително и ще играем пошло театро. Аз добре зная, че там, особено без моето участие, смислена и задълбочена дискусия и то по най-важните, повтарям, горещи и парещи проблеми, просто няма как да започне, няма как да се завърже, това е нормално, хората са наплашени, а "злодеят" го няма, е, само призракът му витае там - и няма начин да не витае. Стига да не сме станали съвсем безчовечни де, но аз не вярвам да се и стигнало дотам, не вярвам "здравият смисъл" на "здравите сили" съвсем да е победил "здравия разум", чак до такава колосална безчовечност не вярвам да се е стигнало. За да се проведе една смислена дискусия се иска да бъде направено нещо съвсем немислимо, изцяло абсурдно: в съзнанието на директорката Анастасова да заблещукат искри на една немислима толерантна човечност и тя, ужасена от съзнанието за това, което е дръзнала да направи с моето уволнение, да се реши на нещо наистина немислимо, примерно, да ме повика, да ми заяви, примерно, че иска да даде възможност на народа да чуе моя отдавна заявен (в писмен вид до директорката) доклад за нравственото състояние в училището, в този смисъл, примерно, да ме покани да присъствам в качеството ми на... лектор на този семинар в Хърватско!

Не, знам, това, разбира се, е напълно невъзможно да се случи - щото ако се случи, то ще е равностойно на нещо като нравствено самоубийство на самата директорка, а подобно нещо не можем да очакваме положително никога! Тъй че ми е много интересно какво именно ще се случи на този семинар в Хърватско, как ритуално ще протекат там "обсъжданията", то, както е известно, у нас такива "семинари" се организират само и единствено заради... банкетите, дето директорката ще даде, та още повече да унижи персонала: като дъвчат хърватските кебапчета, нека всички да изпитат цялата сладост на унижението си, щото, вярвам, ще осъзнаят, че заради тия пусти кебапчета всъщност са допуснали да си продадат достойнството - и самоуважението. Имам чувството, че тази екскурзия, с оглед на казаното дотук, може да изиграе решаваща роля за нравствения поврат към добро, който аз от години очаквам в това училище - и направих, трябва да се признае, доста, за да го ускоря. Е, не можах кой знае какво да постигна, но онова, което аз не можах да постигна, сега ще го постигне... логиката на самия живот, при това чрез посредничеството на своето "сляпо оръдие", така де се рече, именно благодарение на усилията на самата директорка, на която й щукна в главата мисълта да направи тази така многозначителна екскурзия до Хърватско. Аз именно от този извод съм очарован така, че повече наистина няма смисъл да се пише, поради което и спирам дотук. Още повече, че започна леко да ми писва да пиша, а почне и да ми писва, аз веднага прекратявам с писането.

Ще завърша с това: желая ви приятно прекарване в Хърватско, скъпи колеги от ПГЕЕ-Пловдив! И Вам, многоуважаема госпожо директор - Вам особено! Заради това, което направихте и възнамерявате да направите, Вие заслужавате огромна награда! Не знам дали някой ще се сети да Ви я връчи, но ето, признанието от моя страна го имате. Без да искате, правите това, което е най-доброто от всичко възможно - и така работите без да искате за нравственото пробуждане на "колектива", пък и на цялата образователна общност в България, щото Вашето име вече е в устата на много хора. Вие също така допринесохте много за моите така занимателни изследвания на ситуацията в българското училище, без Вашите усилия аз едва ли бих написал своите последни книги, пък и още ще напиша, само живот и здраве да е, ето, сега започват още две съдебни дела, заведени от мен срещу Вас, покрай които още много есета ще ми се наложи да напиша. Битката продължава, но това е битка не между мен и Вас (ний двамата в случая изобщо не сме важни!), а е битка между две философии на живота, между два мирогледа, между две ценностни системи. Ето в това е цялата същина на работата, която така силно ме вдъхновява в моите изследвания.

А не това, което, примерно, си мислите сега, в ето този момент: леле, тоя Грънчаров колко е подъл само, написа това, та да го поканя и той, наглецът, да дойде в Хърватско на нашия семинар, представяте ли си колко бил нагъл тоя проклет Грънчаров, колеги?! Не, не е така, сама знаете, че даже и да не бяхте ме уволнили, аз пак нямаше да дойда на семинара Ви в Хърватско - както не съм ходил на всички Ваши други семинари, организирани къде ли не: не ходя, щото съм принципен противник на подобни унизителни за хората подаяния, с които те да бъдат купувани; мен, добре знаете, с нищо не можете да ме купите. Тъй че не е нежно да изопачаваме всичко, независимо че някои хора така го умеят този занаят. Както и да е: приятно прекарване на този исторически семинар в Хърватско, убеден съм, че след него нравствената ситуация в училищната общност ще се пречупи най-сетне - за да потръгнат нещата. А те няма начин да не потръгнат, промените са наложителни. Някои, дето се инатят и пречат на промените, ще бъдат ответи безжалостно от техния вятър, от прословутия "вятър на промените"; каквото обаче и да става, промените идат, те са неудържими, тук напразни са всички усилия за спирането им. Но това е вече отделна тема.

А аз да приключвам поне тази тема, че ужасно се изморих. Днес - да съобщя само това - съм извикан в Инспектората за да ми кажат дали кандидатурата ми за участие в конкурса за директор на Английската гимназия в Пловдив е допусната или не е допусната; аз предполагам, че не е допусната, нашата родна администрация няма да се изложи да ме допусне, нека да не я подценяваме толкова като допускаме че ще ме одобрят, но да видим все пак. Каквото се случи, ще ви известя, разбира се, живот и здраве да е само. Хубав ден на всички! Желая ви нравствено прераждане, нека това да ви сполети - ще станете други хора! Истински, достойни, човечни! Каквито сме длъжни да бъдем. Сполай ви!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.