Моят приятел Райчо Радев, философ, бивш директор на СУ "Олимпиец" в Перник, който преди време апелира не само към философската, но и към свободолюбивата общност, ратуваща за едно модерно образование у нас, та той тогава апелира за протест по повод на уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, случило се предпразнично, в навечерието на 24 май. Е, минаха вече две седмици, и нищо, на призива му не откликна... никой, което за познавачи като мен и него не е новост, не е изненада: българският характер е прозрачен, е добре известен на човечеството. Тази сутрин Райчо, съвсем обезпокоен, ми пише, че въпреки всичко нещо трябва да опитаме да направим; предлага да напише нещо като обръщение, като апел или както искате го наречете; ето какво в тази връзка му отговорих току-що:
Здравей, Райчо, приятелю,
Прав си, напълно споделям преценката ти, такава, за жалост, е истината. Работите се отчайващи, липсва елементарна чувствителност за най-проста човешка съпричастност към другия, към ближния, към изпадналия в тежко положение човек, но какво да правим, явно нещата са стигнали дотук, едва ли ние двамата можем да ги променим. Сякаш наоколо е пълно не с достойни човешки същества, имащи и гражданско пък и нравствено чувство, а е пълно с... мишоци, с плъхове, или поне със страхливи зайци. Или и по-скоро пълно с хора с крайно дебели, волски или слонски кожи, не знам, трудно ми е, виждаш, да намеря подходяща метафора, която да изрази по-пълно ситуацията.
Както и да е. Аз съм за такъв протест (а примерно нищо не пречи е един-двама-трима човека да застанем пред вратите на Министерството и да протестираме и аз, знаеш, бих участвал винаги, не защото в случая е за мен, а иначе), но има едно нещо, което ме спира в момента, и то има съвсем личен характер: моята майка е твърде възрастна, аз пазя от нея в тайна уволнението ми, ако по медии вземе да се шуми за уволнението ми и майка ми разбере, се страхувам много за здравето й, страх ме е, че тя това няма да го преживее. И затова до този момент пазя тишина (ако не броим публикации в блога ми), не ща да прибягвам до услугите на конвенционалните популярни медии, щото ако го направя, майка ми ще разбере. Тия дни ще ида при нея и май ще ми се наложи да я подготвя най-внимателно, та да не я убие шокът ако случайно някоя медия съобщи и тя чуе за уволнението ми. Тъй че нека да изчакаме още няколко дена за да мога да поговоря с майка ми и след това ще видим какво ще направим, благодаря ти много за готовността не само да участваш в протест по повод на моето уволнение, но и да призовеш и други хора да се включат. Та тия дни ще видим какво е най-разумно да направим.
Факт е обаче, че нещо трябва да се направи. Срамота е нищо да не се направи. Аз и сам да остана, пак все нещо ще направя. Няма да капитулирам и няма да дезертирам. Презирам малодушието във всичките му форми. Знам, че и ти си досущ същия като мен, в тебе не се съмнявам изобщо. Дай Боже да сме живи и здрави, ще се наложи и на стари години да правим онова, което е за по-млади хора, е, такава ни е участта: да ги учим и да им даваме пример как е достойно да живее човекът. Цял живот сме го правили, та сега ли да се откажем?!
Хайде, хубав ден ти желая! Ще се чуем пак.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар