Истината ни прави свободни

вторник, 10 юни 2014 г.

Ценни съвети на опитен адвокат по завеждането на моето съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив



По повод на публикацията Завеждам съдебно дяло за отмяна на скандалното ми уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив (където публикувах проект за искова молба до съда, с която възнамерявам да обжалвам и да искам отмяна на заповедта за моето уволнение наскоро от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив) един юрист (адвокат) взе отношение и изказа интересни мисли; отвърнах му, ето какво се получи в крайна сметка:

Feodor Ilivanov каза: Уважаеми господин Грънчаров, не исках да вземам отношение поради обстоятелството, че съм в процес на оттегляне от занаята поради здравословни семейни проблеми. Но виждам, че в стремежа си да превърнете това дело във втори процес на Сократ, допускате грешки, които могат да Ви костват делото. Преди всичко "кесаревото-кесарю" или "философското - на философите, а юридическото - на юристите". Налагате Вашето разбиране за правния проблем върху материя, която обективно е много различна. Излагат се фактите и обстоятелствата, от които черпите правото си, а не квалификации, предположения и емоции какво чувствате Вие. Не сте изложили, с малки изключения, такива факти по същество, нито сте изложили обстоятелства и не сте направили искане за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

Това, което Вие наричате "искова молба" може да бъде (или поне част от нея) една Ваша страстна пледоария в края на делото, но след като адвокатът е направил всичко необходимо да защити с юридически средства каузата Ви. (Не смесвайте акта на започване на делото с акта по завършването му.) Ако съдията не иска да слуша толкова време (човешко е, а може и графикът му да не позволява, а не поради преднамереност), представете му я в писмен вид - той ще я прочете и ще обърне внимание и на разумните Ви доводи, и на емоционалната обагреност на човешката Ви и гражданска позиция.

Впрочем, съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса ответникът трябва да доказва, че правилно Ви е уволнил, а не Вие - че неправилно. Един съвет, ако позволите - ангажирайте един от двамата адвокати, които са Ви помагали, или и двамата заедно - те знаят какво да правят. Не се явявайте сам. Знаете ли колко пъти съм бил свидетел на дела, по които едната страна се явява без адвокат; и трябва да се направи някакво възражение, процесуално искане или действие в срок, а човекът не знае какво да направи; и съдът се гърчи в стремежа си да му помогне, но не може да дава правни съвети...

Простете, че се разглаголствах, но искрено искам да успеете и в "дялото" и във философските си начинания. Желая Ви успех и крепко здраве!

Томи Томев каза: Ангеле, написаното от г-н Иливанов е доста разумно. Добре ще е да го вземеш в предвид в по -нататъшните си действия.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Ilivanov, благодаря Ви за така ценните съвети, които ми давате! Ще ги премисля и непременно ще се възползвам. А иначе сте напълно прав, че е добре да си намеря адвокат, но какво да правя, като до момента и двамата адвокати, към които се обърнах, се отказаха да поемат дялото ми. Аз затова и публикувах този проект, белким се намери някой адвокат, който да се реши да поеме моето дяло. Ще видим. То навремето и Сократ се отказал от услугите на адвокат, някак си трудно се съчетават философската и чисто юридическата позиция спрямо подобни казуси, ето, и сега се появи тази трудност.

Ако се намери правист, който същевременно да е също така и с философски дух, това ще бъде идеалното, но да видим. Иначе много Ви благодаря за становището! Бъдете здрав - не само Вие, но и най-близките Ви хора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ