Да напиша нещичко в своя дневник - касаещо случилото се вчера. Интересен, богат на събития, интензивен беше за мен вчерашния ден. Много неща се случиха. Направо не знам откъде да започна. Ще гледам обаче да бъда кратък. Е, няма да пиша глупости за това какво съм ял - както правят някои други "блогъри". За мен дреболиите нямат някакво значение; вълнуват ме истински важните неща.
Имам напредък по търсенето на способен адвокат, който да заведе и да води новото ми съдебно дяло за отмяна на смехотворната заповед за моето уволнение, която подписа директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова преди две седмици. Та вчера се срещнах с някои авторитетни хора с влияние, които ми помогнаха да се ориентирам и да установя връзки с адвокати, сред които трябва да избера оня, който ще води дялото ми. Интересно е, че има твърде много хора, които са силно обезпокоени от това, което става в последните няколко години в ПГЕЕ-Пловдив - твърдо смятат, че този погром трябва да спре. Тези хора, свързани по някакъв начин с това навремето знаменито училище, оценяват ситуацията в него като катастрофална; час по-скоро трябва да стане промяна в ръководството му, сиреч, доказалата се какво може директорка трябва да се оттегли колкото се може по-скоро - за да се намалят пораженията.
Поражения най-вече в психологическата ситуация, в нравствената атмосфера, която се възцари в това училище. Оказа се, че много хора, стоейки до момента настрана, са наблюдавали много внимателно историята на моите борби за промяна и ето сега дават израз на подкрепата си. До тях по други канали също са стигнали обезпокоителни сигнали, алармиращи, че нещата не вървят към добро, напротив, влошават се. Не ща сега да казвам с кои именно хора съм се срещал и какво съм си говорил с тях. Ще си позволя обаче да споделя принципното си възприятие, щото това за мен са знаци на неоценима подкрепа. Знаци за това, че не съм съвсем сам, че има и достойни хора, които като мен силно са обезпокоени, загрижени са за училището, разбрах и се убедих, че има около това училище една голяма общност от хора, които са трезвомислещи, които не се поддават на съблазните на лъжата, на лицемерието, на интригантството, на които сякаш се поддадоха други хора - с оглед някак да оцелеят в тежката обстановка. Да, има много достойни хора, включително и сред сега работещите в това училище, които разбират какво става - и чиито оценки съвпадат с моите, на които аз единствен придадох подобаващата публичност и гласност. Заради което и пострадах - щото въпросното самозабравило се ръководство не можа да оцени шансовете, които фактически му дадох: за пораждането на един автентичен демократичен дебат, който да може да реши тежките проблеми. Е, някои предпочетоха да си останат в примката на стари представи от рода на тази, че който не вярва в "безпогрешността" на началството и не се унизява да му ръкопляска, е "враг", подлежащ на унищожение. Доста са се объркали ония, които възприемат света през тази крива оптика, късничко са се родили, трябвало е значително по-рано да се родят - та да се развихрят истински.Сега обаче времената са съвсем други. И всеки, който им е неадекватен, ще бъде пометен. Няма как да е иначе.
Оказа се, че най-авторитетни хора, които са работили в близкото и малко по-далечно минало в ПГЕЕ-Пловдив, все достолепни, авторитетни хора, една част от които по недопустимо груб начин бяха изгонени от училището, за което са допринесли толкова много (и затова бяха така обидени!), се срещали в приятелска обстановка и обсъждали ужасните слухове около текущото положение в училището. На тия сбирки присъствали и доста учители, които още работят в него и те именно споделяли, че положението е крайно тежко, дотам, че с нетърпение вече чакали момента, в който ще се отърват от задушната атмосфера - когато дойде момента за излизане в пенсия. Аз сам знаех за тази обстановка, нищо ново не научавам по този начин, но това съвпадение на моето възприятие с възприятията на тия заслужили доайени на гимназията ми дава необичайно силна духовна подкрепа. А те ми дадоха и знаци на другата подкрепа, което е вдъхновяващо, ето, сега споделям чувството си, щото ония гнусни неща, дето се случиха, примерно... ръкопляскането на част от "колектива" при вестта за моето изгонване, явно не са преобладаваща оценка, явно хората с неизродена чувствителност са значително повече, което ми дава основание за оптимизъм. А да разговаря човек с такива хора, заслужили дейци на образованието, е същински празник, ето за това най-вече ми е думата, то е същинско пиршество на духа, на мисълта, на задушевността, не знам, не мога да намеря точните думи, но предполагам ония, които са преживявали същото, ме разбират прекрасно и без думи. Ето с такива хора се срещах вчера, преживях невероятно силни духовни вълнения, ето сега се чувствам зареден с още повече енергия. Те ми дадоха кураж, щото на моменти, признавам си, изпитвах нещо като усещане за безнадеждност.
Е, сега усещанията ми са съвсем други. Явно заради това имаме нужда от такъв род контакти с "единомишленици", с хора, с които имаш родствени ценности. Благодарение на тия хора навремето в ПГЕЕ-Пловдив имаше една незабравима оксфордска даже атмосфера, изпълнена със свободолюбие, с човечност, с най-топли приятелски емоции, с някаква чаровна задушевност, от която сега вече няма и следа, а всичко е изопачено, извратено, лицемерно, прекалено фалшиво и пр. Точно в това отношение, по преценката на тия хора, е главното поражение, което новото ръководство успя да нанесе, тук то нанесе най-тежкият си удар: в душевността на общността е това най-тежко поражение. Ето заради това нещо - щото за да се провежда една толкова тънка духовна дейност каквато е възпитанието и образованието е потребна подобаващата духовна атмосфера! - именно заради съсипването на духа на това знаменито училище настоящето ръководство трябва да си иде час по-скоро. Крайно време е висшестоящите инстанции, към който аз апелирах толкова пъти, да си изпълнят дълга и да искат оставката на директорката. Стига, разбира се, за тях да има някакво значение същинския смисъл, на който трябва да служи едно образователно-възпитателно учреждение. Оказва се, за жалост, че те съвсем други неща извеждат на преден план, а най-важното, най-истинското изобщо не ги вълнува; ето това е именно пагубното. И затова трябва да си идат и тия, които търпят с такова възмутително спокойствие вършещите се пред очите им безобразия.
Необходими са нови хора, хора с ново мислене, и то най-вече в сферата на управлението, на властта, от която зависи при съществуващите условия много. Дали не е наистина дошло времето, в което да се захвана с политика? Уж не стоя настрана, ала някак си не съм вътре в нещата. Явно за да се сбъднат идеите ми в настоящите условия се налага да намеря съмишленици в средите на партия, чиито ценности споделям - и едва на тази основа, чрез много тежка работа, да спомогна за възникването на ония условия, които са нужни за същностната промяна, за което самото време и самият живот ни зоват. Не знам, за мен това винаги е била дилема: властта не ме привлича, щото добре съзнавам, че имам в преизобилие една друга, още по-истинска власт, една духовна власт, която превъзхожда всяка друга. Има такава власт, която малцина могат да я притежават. Отдаден на философията, аз усещам постоянно, че разполагам с нея - защото тогава да ми е нужна другата? Да се стремя към нея в някакъв смисъл е дегенерация. Други, нещастни и неспособни хора, ламтят за онази, за другата, за "реалната", именно за свързаната с управлението власт. И затова, допускайки такива хора до нея, сме довели нещата до този батак. А другите, истински призваните, хората с огромно личностно, интелектуално, духовно превъзходство, първо, сами странят от онази власт, на второ място общността не може да ги оцени, на трето място обаче страната изпитва ужасна потребност точно от личности от подобен висок калибър, от подобна висока проба. Щото точно те са способни да осъществят въпросния поврат към истинското, към действително ценното и потребното. Ментета, виждаме, само могат да вредят. Май трябва да се саможертвам като се потопя в мръсните води на политиката? Дали ще намеря сили за такава една саможертва?!
И за тия неща говорихме с ония уважавани хора, с които се срещах вчера. Не, моля, не си мислете, че съм се срещал с... масони, няма такова нещо, щото постоянно дадени хора ме обвиняват, че съм бил "толкова лош" щото, видите ли, съм бил... масон, преди време дори бях обвинен за това и в едно предаване в национална телевизия, в която бях поканен, обвинен бях от едно злобно плямпало, падащо си по този сорт конспиративизъм. Аз тогава само се усмихнах, а пък после - медиите, конвенционалните имам предвид, явно имат все още доста мощно влияние - мнозина хора ме питаха ето как: "Абе, Ангеле, кажи си, ти масон ли си или не си, кажи си, мога да пазя тайна!", а пък аз казвах, че не ща да ме занимават с глупости, ала ето, подозрението явно си стои. Не, не съм масон, декларирам го, дори и ченге от ДС, нито пък от КГБ не съм! И... "соросоид" даже не съм. Аз просто съм себе си. Нима това е малко?! Това е най-голямото, стига сам да не си нищо. На мен това ми стига. Да, но кой ли ти вярва на такива декларации, напротив, те още повече засилват подозренията. Ами ако лъже, как да вярваме на такъв?! Ами ако наистина е... ченге, соросоид или масон?! :-) А сега де, какво да правим?! Леле, горко ни! :-)
Та разбрах, че хора, които уж имат солидно положение в ПГЕЕ-Пловдив, споделяли в приятелска обстановка, че с нетърпение очаквали деня, в който ще могат да излязат в пенсия - щото не можели повече да понасят тежката обстановка, която се възцари в това училище след като новото ръководство се развихри както си знае. Давате ли си сметка, господа и госпожи инспектори, експерти и министри колко тежко зловредно влияние има такава една атмосфера върху учениците, върху качеството на тяхното образование и възпитание?! Съзнавате ли каква страшна отговорност поемате като гледате безстрастно и търпите безобразията, потъпквайки дълга си, изневерявайки на смисъла, който отчасти оправдава съществуването ви?! Щото поначало вие и не сте нужни де, но това е отделна тема. Истински съвременното образование и училище няма нужда от цяла една огромна пирамида връз него, съставена все от изнемогващи от скука и изцяло вредни чиновници-паразити. Те именно задушават всичко жизнеспособно в системата, те имат решаващия принос за да стигне до тази своя агония. Абе какво да пиша повече, работите са за окайване, ако в тази сфера нещо не се промени колкото се може по-скоро, катастрофата е неминуема. Тя, прочее, дали вече не е настъпила, а ние просто да не сме го разбрали все още?!
За да се промени нещо, се искат нови хора, хора-борци, хора, обичащи свободата, които не позволяват никой да ги тъпче. Тия хора ще направят промените, те са ни съдбовно необходими. Но где ги тези смели хора-борци? Докато ги има, виждаме, системата ги дъвче безжалостно, пък после ги изплюва. Те биват оценявани като "вредни", а пък мерзавците тържествуват и просперират. И продължават да играят своя мъртвешки танц вътре в прясно изкопания гроб на нацията ни, приветствайки нейната неминуема смърт. Такива гробокопачи на нацията ни в момента дирижират положението в страната. Трябва да ги озаптим някак, щото иначе горко ни! Вие какво правите в тази посока, за озаптяване на мерзавците, какво направихте вчера, какво възнамерявате да направите днес? Нищо ли? Бравос на вас! Чакайте идването на "Михаля", той да направи нещо... вместо вас...
Аз пък правя нещичко, е, само каквото мога. И няма да се спра. Ето, тази сутрин написах тази статия. След малко излизам да продължа борбата си. Няма да мирясам. Ако някой дръзне да ме последва, добре е дошъл! Повтарям, нужни са ни хора-борци, нужни са ни личности, нужни са ни смелчаци, нужни са ни немалодушни хора, треперковци си имаме предостатъчно... Хайде, хубав ден на всички! Ако сте мърморковци, спрете да мърморите. Ако сте малодушни, направете нещо за да победите все някога малодушието си, което ви изяжда отвътре. Ако сте допуснали да се обезличите, спрете се поне малко! Върнете се към личността си, не й изневерявайте повече! Бъдете личности, ето това ви пожелавам най-вече. От вас си зависи всичко. Никакви оправдания не помагат. Няма извинения. Свободните хора поемат цялата отговорност за всичко, което им се случва. И дръзновено вървят към онова бъдеще, което заслужават.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар