Истината ни прави свободни

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Кога в нашата окаяна държава ще възникне що-годе приемлив ред, а пък злоупотребите на властниците ще престанат?



Обмисляйки така и така създалата се ситуация около моето уволнение, което дръзна да осъществи тъй упоритата директорка на ПГЕЕ-Пловдив - тя ме уволни наскоро, в навечерието на 24 май от длъжността учител по философия и гражданско образование по смехотворния мотив "липса на качества за ефективно изпълнение на работата"! - стигам до заключението, че този прелюбопитен казус освен че ще се наложи да бъде разнищван в съда, се налага да бъде осмислян в неговата цялост и на други места, не само тук, в блога, но и в съответните по-висши административни органи, които би следвало най-сетне да вземат отношение към своеволията на самозабравилата се администраторка.

Пък и има един друг, не просто нравствен, но и човешки момент, който не бива да остава в сянка заради разните там юридически тънкости. Примерно този: доколко е в интерес на работата (качеството на образованието на учениците) уволнението на техния учител малко преди края на учебната година, от какво е продиктуван такъв един волунтаристичен акт и доколко той изобщо има някакво що-годе рационално основание? И много други въпроси от такова естество възникват неизбежно, примерно този: може ли да се има изобщо някакво доверие на администратор, който се е провалил и то най-категорично в такива съществени измерения на длъжността му, щото човек, който е способен на такива непростими гафове и провали, предполага се, и във всички останали области е способен да извършва какви ли не своеволия и поразии? В такъв случай какво би следвало да направя аз, вече в качеството си на ангажиран гражданин и данъкоплатец, след като съм успял да прозра такива нарушения на администрация, на която аз всъщност съм един вид работодател, пък и администрацията няма друго оправдание на съществуването си от това да служи на хората, да бъде техен слуга, да работи за техните интереси, а щом това нещо не се случва, съм в законното си право да поискам въпросното длъжностно лице да бъде озаптено, да бъде поставено на точното си място, с оглед да не вреди повече.

У нас администрацията си живее с манията, че е безконтролна, тя си прави каквото й скимне, а причина за това е най-вече обстоятелството, че ний, гражданите, дето сме хем нейни работодатели, хем и нейни... жертви, не си изпълняваме задълженията - да контролираме същата тази администрация, дето се кланя на един "бог", именно властимеющите, но забравя, че суверенът, източникът на всички власти, сме тъкмо ние, гражданите; е, трябва да й помогнем да осъзнае фаталното си заблуждение. Като ангажиран гражданин, който при това е компетентен в тази същата област - ненапразно съм преподавал тия предмети, именно философия и гражданско образование, повече от 30 години - се чувствам длъжен да реагирам в създалата се ситуация подобаващо, да не проявя малодушие, напротив, да дам пример за това как би следвало да реагира всеки гражданин, който е станал жертва на административен произвол от страна на самозабравили се длъжностни лица. Е, ще сторя всичко, на което съм способен, за което дългът ми на свободен гражданин ме призовава. Вярно, ще се лиша от известен комфорт, ще си създам известни неудобства, но пък за сметка на това ще съм спокоен, че съм направил всичко, което ми е по силите, че съм си изпълнил дълга, поради което и съвестта ми няма да ме терзае.

Чудя се тази сутрин под каква форма да предприема съответното действие, за да направя просека в административната джунгла, която ни души отвсякъде. Сякаш трябва да избера между два варианта: да се обърна директно към въпросното длъжностно лице, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за да й кажа, че каквото си позволява да прави е крайно недопустимо (и копие от това изложение да пратя на нейния работодател, именно министъра), или пък да се обърна директно към министъра за да го известя по надлежния ред за това какви своеволия си позволява да върши назначения от него администратор - и ако министърът не реагира, ако не си изпълни дълга да санкционира тъй волунтаристично настроената директорка, то това ще означава, че поема пълната отговорност за нейните действия, заедно с всички последици от това. Мисля върху този избор и откривам, че май ще ми се наложи да реализирам и двете възможности, и двата момента ще ми се наложи да представя, пък макар и синтезирано, в един общ текст. Е, това е доста трудно за осъществяване, но няма как, не е лесно да си съвестен гражданин на една опитваща се да се демократизира държава, в която всичко не е както трябва, напротив, всичко е тъкмо наопаки на дължимото, на нормалното, на подобаващото. Ние, гражданите, трябва да правим нещо за да цивилизоваме, за да култивираме демократична култура и демократично съзнание у нашите управници, независимо на какво ниво са те. Ако не правим това, ако не си изпълняваме дълга, ако не упражняваме контрол върху действията им, след това нямаме право и да се оплакваме: всичко ще е различно ако ние сме граждани на мястото си, а не, както е сега, сме допуснали да станем непоправими мърморковци и дремлювци, които и малкия си пръст не щат да мръднат нещичко да се промени.

Ще започна с едно писмено изложение до въпросната самонадеяна административна особа, самонадеяна дотам, че човек има чувството, че тя не е просто директор на едно школо, а е нещо като... Кралица на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия - държавен глава също така и на цялата Общност на нациите, примерно на Канада, Нова Зеландия и Австралия! (Да ме прощава тъй скромната кралица Елизабет Втора, че я дадох тук за толкова неподходящ в случая пример!) Прочее, с прозвището "Нейно величество" в училището вече я зоват комай всички, аз лично съм го чувал много пъти с ушите си, което иде все нещо да покаже; това не е толкова лошо де, може би хората се чувстват поласкани от царственото достолепие на управляющата директорка; в случая аз просто съм съвестен хроникьор на случващото, сред което състоянието на нравите съвсем не е за пренебрегване. Както и да е де, характерът на въпросното лице тук не е от първостепенна важност, важно е нещо съвсем друго. Ето какво, опитах се, колкото и да е трудно това (тук се упражнявам в един нов и неразработен литературен жанр!), да го вложа в своето "писмено обръщение" до въпросното длъжностно лице:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България

ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, преподавател по философия и гражданско образование, ангажиран гражданин

Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми господин Омбудсман,

Позволявам си да Ви изпратя за сведение текста на мое писмено изложение до директорката на ПГЕЕ-Пловдив, което пиша в качеството си на наскоро уволнен преподавател от това училище, но най-вече и в положението си на ангажиран български гражданин, който не желае да пренебрегне своя граждански дълг и след като знае всички факти относно това на какво е способна въпросната административна особа, с оглед да спомогне за предотвратяване на част от евентуалните поражения, се чувства длъжен да направи всичко, което е по силите му; смятам и съм дълбоко убеден, че ние, гражданите, не само можем, но и трябва да правим всичко с оглед да възпитаваме представителите на администрацията не само в духа, в ценностите на демократичното съзнание и култура, но и да ги подтикваме към спазването на ония правила на морала и на правото, без които животът ни ще продължава да прилича на нещо като непрекъснат кошмар. Именно такава ми е идеята, да спомогна за промяната в позитивна посока, щото ситуацията тук, както вече Ви е известно (благодарение на предишни мои изложения Вие перфектно сте осведомени за случващото се в това училище), е направо катастрофална, е направо скандална: въпросната администраторка дръзна да погази толкова норми и правила, че е просто трудно да се изброят под формата на списък, камо ли пък да бъдат описани. Е, наистина е трудно, намираме се в преходен процес, но ние, гражданите, имаме големи отговорности за това как работи администрацията ни; ако нищо не правим, тази администрация ще продължава необезпокоявано да живее с илюзорното съзнание, че е наш господар, докато всъщност тя по дефиниция е слуга на гражданите - тъй като работата й е да обслужва нашите интереси, пък ние, като данъкоплатци, сме и нейните фактически работодатели.

Най-големи злини, както ни учи опита на историята, са настъпвали тогава, когато слуги са дръзвали да си присвоят правата на господари, а пък господари са допускали да се случи такава една аномалия; доколкото ми е известно, древните римляни (които са прочути и със своето уважение на закона, на правото и разумно устроения ред!), са имали някакъв празник, не помня сега точно какъв (дали не бяха Сатурналиите, на лат. Saturnalia?!), при който само за един ден се позволявало на слугите (робите) да бъдат... господари, да имат пълномощията на господари, а пък господарите били длъжни да допуснат това и да поемат ролята на слуги; е, както може и да се очаква, в този един ден настъпвал такъв погром над здравия смисъл, че всички пропищявали, всичко се преобръщало наопаки, с краката нагоре - и всички с нетърпение са чакали идването на следващия ден, в който всяко нещо ще си отиде на подобаващото място. Е, ний, българите, сме издръжлив народ, ние имахме силите да понесем не само цели 45 години комунизъм, в които тъкмо слугите, тоест родените да се подчиняват, некадърните, простаците, неграмотните и прочие, именно комунистите, бяха всесилни и най-арогантни наши господари, но и сега, толкова години след онова паметно време, продължаваме да понасяме една почти аналогична ситуация, поради което и нямаме кой знае какъв напредък в положителна посока; но причина за всичко е нашата търпеливост, нашата склонност да търпим и да мълчим, да си кютим.

Та моя милост, като философ, се чувства длъжен да прави нещо за промяна на този гибелен манталитет, е, с всички рискове "на професията" се старая да си изпълнявам задачата и на философ, и на гражданин, привързан към ценностите на свободата. В тази връзка Ви моля да се осведомите за ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив, която ще представя и опиша в своето писмо до въпросното административно лице, тази ситуация съдържа ужасни коварства, които имам чувството че биват пренебрегвани, а пък, да се надяваме, картината на случващото се, ако предизвика у Вас, уважаема госпожо Министър, известно безпокойство, нищо не Ви пречи да се възползвате от пълномощията си и да предотвратите пълния провал на това престижно навремето учебно заведение в Пловдив. А пък на Вас, уважаеми г-н Омбудсман, си позволявам да Ви дам възможност да се информирате изчерпателно за развитието на прелюбопитния административен казус, тъй като, добре съзнавам това, в качеството Ви на опитен юрист, най-навярно вече изпитвате подобаващия изследователски интерес към него; разбира се, няма да е зле, в рамките на своите пълномощия все пак да направите нещо за промяна на ситуацията, щото всички, и то съвместно, имам предвид граждани и съответните институции, ако не си подадем ръка и не заработим единно за промяната, тя просто няма как някога изобщо да настъпи.

Многоуважаема госпожо Директор, драга госпожо Анастасова,

Ето че дойде най-сетне времето, в което оттук-нататък ще се обръщам към Вас в качеството си не на Ваш, тъй да се рече, подчинен, а в качеството си на свободен, ала на ангажиран български гражданин. Не зная дали си давате сметка колко по-изгодна за мен е тази позиция - и колко неизгодна, тъй да се рече, е тя за Вас; предполагам, че с уволнението ми сте смятала, че ще се отървете от мен, е, явно Вашето очакване, тъй да се рече, е съвсем неоснователно и напразно. Ние, гражданите, бидейки данъкоплатци, сме един вид работодатели на администрацията; Вие лично може да сте си мислили до този момент нещо друго, но ето, аз пък се чувствам длъжен да Ви известя каква е истината по този въпрос: разните длъжностни лица, включително и най-висшите, в пълно противоречие с Вашата представа, са един вид слуги на народа, на гражданите, оправданието на тяхното съществуване е да служат на интересите на гражданите, сиреч, на такива като мен. Властта пък е тежка отговорност, управлението е също така тежка работа и непрекъснато служене в полза на гражданите, ний, гражданите, сме нещо като господари, а пък разните му там управленци, дето се мислят за много велики, всъщност са наши слуги. (Даже думата министър, дето е така престижна за разните му там Големановци на нашето време, означава... слуга, обслужващ персонал: през Средновековието министериал (на латински: ministerium - служба, длъжност) са се наричани служителите на краля, сиреч, слугите му, е, малко по-предните от слугите му, но все пак, както и да го погледнеш, все слуги!) Та в качеството ми сега на пълноправен и свободен български гражданин се чувствам в пълното си право да предявя към Вас, като държавен служител, известни претенции за начина, по който си изпълнявате задълженията, да Ви дам съответната оценка и съобразно нея да Ви санкционирам, тъй като наистина изобщо не съм удовлетворен от начина, по който работите. Да, знам, че сте фрапирана от моята, тъй да се рече, наглост, но това Ваше усещане се дължи на изцяло неверните представи, с които живеете: дойдоха други времена, многоуважаема госпожо, крайно време е да си коригирате представите, щото анахроничните представи водят до неадекватност спрямо условията; дойде времето за идването на тъй нежеланата от много администратори и властници реална демокрация, многоуважаема госпожо!

Та тъй, ще се постарая да бъда пределно кратък. Имам много неща да ви казвам, една част от тях ще си кажем в съда, но ето тук просто се чувствам длъжен да Ви обърна внимание на някои важни неща, които Вие дръзнахте да погазите по най-арогантен начин, което поражда питането давате ли си изобщо сметка какво правите.

Първо, Вие ме уволнихте в навечерието на празника 24 май. Един вид ми връчихте заповедта за уволнение под формата на нещо като "празнична честитка". Интересно е какво Ви подтикна да сторите този многозначителен акт точно в този момент, а не, да речем, няколко дни по-късно, след празника - или, да речем, в края на учебната година, след месец. На какво се дължи Вашата тъй нескривана нетърпеливост, госпожо Анастасова? - ето това е един прелюбопитен въпрос. Един умен администратор трябва да си дава сметка и да предвижда всички подобни неудобни въпроси около всяко свое действие - или бездействие. Защо сте направила уволнението ми точно в този момент аз имам своите обяснения, ще Ви съобщя на подобаващото, на подходящото място, но сега искам да Ви уведомя за последиците от Вашето тъй импулсивно, неосмислено действие. И за тия неща си дават сметка умните администратори. Щото в този живот наистина се налага да мислим, ако допуснем да следваме капризите си, всичко в един момент ще отиде по дяволите. Това важи и за отделно взетия "обикновен" човек, така и за "необикновените" човешки същества като Вас, които имат известна власт. А пък властта в неопитни ръце, в ръцете на неосмислящ последиците човек е опасна играчка, то е същото все едно да дадем зареден пистолет със спуснат предпазител в ръцете на дете, та да си поиграе с него. Та ето в тази връзка какво се считам за длъжен да Ви кажа като ангажиран гражданин, загрижен за бъдещето на образователното учреждение, което Вие все още ръководите. Нека заедно да осмислим ситуацията, която Вие със своето волунтаристично действие по уволнението ми дръзнахте да създадете, една ситуация, която влиза в най-остро противоречие с интересите и на институцията, и на учениците, и на учителите - щото и техният авторитет тук пострада твърде много.


Вие ме уволнихте фактически 3-4 седмици преди края на учебната година, тъй като предметите, по които преподавах, се изучават по 1 час седмично, реално това означава, че преподавателят, който ще ме замести, ще се срещне с тия ученици 3-4 пъти. Понеже в училището няма правоспособен преподавател по моята специалност, това означава, че ще трябва да повикате външен човек, лектор, който ще трябва да оформи годишните оценки на учениците. Този човек за тия 3-4 учебни часа ще трябва да опознае учениците, да прецени нивото на техните знания, сиреч, да ги изпита задълбочено, та да постави реални оценки: Вие смятате ли, че задачата, която ще поставите на този човек, предвид краткото време, с което разполага, е изпълнима? Едва ли ще дръзнете да твърдите, че задачата, която му поставяте, е изпълнима, тя е неизпълнима - стига да трябва да бъде изпълнявана истински, същински, неформално, нелъжливо, сиреч фалшиво. В така и така сложилата се ситуация Вие ще поставите този преподавател в... "небрано лозе" и ще го принудите да изпълни задачата по нашенски, сиреч, мърляво, фалшиво, по принципа "Карай да върви!", "Пет за четири" и т.н. Той, примерно, ще трябва да направи една-две контролни (писмени изпитвания), друг изход предвид краткото време той няма, и да постави едни съвсем фалшиви оценки, още повече че този човек едва ли ще успее да вникне в подхода на предишния преподавател, именно моя милост, при положение, че Вие самата не можахте да вникнете в моя подход, въпреки че разполагахте за това с време от няколко години. (Е, Вие и не пожелахте да вникнете, щото предпочетохте да си останете с представите за преподаване, които си имате "от време оно", но това е друга тема.) Та с необмисленото си действие по смяна на преподавател малко преди края на срока Вие поставихте заместващия ме преподавател в ситуация, в която той ще трябва, за да изпълни абсурдната задача, неизбежно да наруши не само повелите на здравия смисъл, но и предписанията на закона; сиреч, Вие го принуждавате този човек да стане... престъпник! Давате ли се сега сметка колко е нерационално това Ваше иначе тъй спонтанно и капризно взето решение по уволнението ми?

От друга страна става дума за учебни предмети по философски дисциплини, което още повече усложнява ситуацията. Аз работих с тия ученици от ноември 2013 г. (след завръщането ми от болнични) до май 2014 г. и за това време (ако се абстрахираме от организираните от Вас и Ваши фенки изкуствени проблеми в един-два класа, с оглед да докажете глупавата си теза, че моя милост "не става за преподавател по философия"!) аз въпреки трудностите успях да поведа работите по посока на едно по-смислено обучение по философия; по-голямата част от учениците привикнаха към моите специални изисквания, настроиха се към тях, което е предпоставка в края на годината, така да се рече, да могат да "наберат добри плодове"; да, краят на учебната година е време, в което се берат плодовете на предишното обучение, на обучението през цялата учебна година. Давате ли си сметка какво направихте Вие със своето тъй необмислено решение да ме отстраните няколко седмици преди края на учебната година? Давате ли си сметка колко много с това свое неразумно решение навредихте на интересите на самите ученици, навредихте на тяхното качествено образование по философия? Щото е аксиома това, че всичко в едно училище би следвало да се прави за доброто на учениците, за тяхното качествено образоване, всичко следва да е в тяхна полза, но истинска, а не мнима. Давате ли си сметка какво означава това един администратор като Вас да си позволява действия, които влизат в остро противоречие с коренните интереси както на институцията, така и на учениците?!

Ще Ви дам пояснения, щото имам чувството, че едва ли ще схванете сериозността на положението, което предизвикахте със своето съвсем необмислено решение да ме отстраните точно в този момент. Вие взехте едно изцяло неразумно решение и по причина на това, че позволихте чувството на неприязън към моята скромна особа да вземе превес като мотивация за въпросното решение. Но така смислено постъпващите ръководители никога не дръзват да постъпват, щото все пак в този живот следва да има и да се спазват някакви що-годе рационални норми, иначе всичко отива на поразия. Ето, сега учениците ще получат, да предположим, едни фалшиви и надути, нереалистични оценки по философските предмети, от преподаването на които Вие ме отстранихте в най-неподходящия момент. Давете ли си сметка на какво по този начин ще научите нашите ученици? Щом по философия е възможно за два-три часа да се получат едни изцяло фалшиви оценки, писани от случаен все пак човек, който изобщо не е наясно с истинската ситуация в тяхното обучение, дали нашите ученици няма да си помислят, че и цялото им образование е все така фалшиво и неистинско? Такъв опасен прецедент, който Вие с изцяло неразумното си решение създадохте, подкопава ония основания, върху които е поставена цялата образователна система, т.е., многоуважаема госпожо директор, се оказва, че с това свое решение Вие сякаш поставихте нещо като... динамит под цялата система - и без замисляне запалихте фитила? Това аз бих си позволил да го сравня с... тероризъм, нещо такова правят терористите - или... борците за свобода, зависи от гледната точка, нали така? Вие, многоуважаема госпожо Директор, след като дръзнахте да направите това, което направихте и го обосновахте със загрижеността си за системата (щот мен ме изкарахте като човек, "изцяло непригоден и вреден" за системата, подлежащ на изхвърляне!), в действителност обаче е оказва, че явно сте човек, още по-опасен за самата система, имам предвид поставянето на динамита под нея; дали пък, госпожо Директор, Вие не сте нещо като "двоен агент", "шпионин", който уж играе ролята на върл защитник на административно-командната унифицираща система в образованието, а пък в действителност усърдно работи за пълната й развала, за разрушаването й? Дали няма да се окаже, уважаема госпожо Директор, че ний двамата с Вас сме... "от едната страна на барикадата" - сиреч, сме все привърженици на едно ново, модерно и свободолюбиво образование?!

Едва ли си давате сметка за такива възможни изводи от по-прецизния анализ на поведението Ви, което показва, че сте взели онова гибелно решение съвсем необмислено, в пълно противоречие с истинските интереси на учениците, с което фактически подписахте смъртната си присъда като администратор, като ръководно длъжностно лице; да, смея да твърдя, с това свое решение Вие за сетен път показахте, че не умеете да вземате рационални и осмислени решения за доброто и за просперитета на институцията и на всички работещи или учещи в нея. Вие с това свое решение демонстрирахте пълния си провал, решителния си банкрут и фалит като директор, като ръководител; щом по този модел вземате решенията си, възниква логичното питане: а дали от същия сорт не са и всички останали Ваши решения? Горко на една институция, която се ръководи по този начин, нея добро не я чака - като ангажиран гражданин и като човек, специалист по тази проблематика (от десетилетия преподавам и философия на правото, и гражданско образование, и етика, и чиста философия, все предмети, имащи директно отношение към тази проблемна област), с чиста съвест смея да заявя това. Какво да се прави при това положение, може ли все още нещо да се спаси - предвид очертаващата се катастрофа?

За измъкване от кашата, в която сама се забъркахте, Вие сега имате два изхода:

1.) Да продължите да "управлявате" пак по този начин, сякаш нищо не се е случило, което означава все по-ускорено хлъзгане към пълния провал на учреждението;

2.) Да си дадете сама оставката - стига до съзнанието Ви да е достигнала все пак и някак точната същина на това, което направихте в тия паметни и епохални по характера си три годинки, в които бяхте директор.

Да, има и трета възможност, щото в български условия е рядка възможност някой провален администратор да се оттегли доброволно, у нас те предпочитат да се оттеглят все "доброзорно"; третата възможност е уважаемата госпожа Министър да Ви поиска оставката на основание категорично ясно показано пълно неумение и неспособност за справяне с работата. Тъй като моя милост, като данъкоплатец и ангажиран гражданин пък съм нещо като... работодател не само на Вас самата, но и на самата госпожа Министър, то аз се чувствам в правото си, в случай, че тя не си изпълни дълга, да уволня не само нея, но и Вас, многоуважаема госпожо Директор. Е, правя го, пък ми е интересна Вашата реакция оттук-нататък, щото, знаете, аз съм изследовател на тия чудати феномени в нашето училище и в родното ни образование, е, считайте, че сега си правя пореден експеримент с оглед да узная точната истина за реалното положение, най-вече в сферата на господстващите у нас нрави. И ето сега дойде сюблимния момент, ще дръзна да Ви кажа цялата истина за случилото се, щото иначе, както се видя, смисълът се губи, а пък той все пак трябва да бъде изявен; е, като философ такава, изглежда, ми е прокобата: да казвам най-неудобните и горчиви истини.

Госпожо Директор, Вие, предполагам, прибързахте да ме уволните с оглед някой друг, по-сговорчив учител да сложи годишните оценки на ония неколцина ученички и ученици, приближени до дирекцията, имам предвид тия от категорията на т.н. "активисти", заради които преди три години пък имахме с Вас конфликт тъкмо по този повод; тогава Вие си позволихте да ми кажете (ние тогава с Вас бяхме в чудесни отношения!) да пиша на една такава групичка активни и приближени ученици и ученички "по една 6-ца", щото, видите ли, те "били оказвали неоценими услуги на ръководството"; вярно, тази групичка ученици почти не бяха влизали в часовете ми комай през цялата година. Спомняте си добре какво Ви казах тогава, което крайно много не Ви хареса, нали си спомняте, я си признайте, за да Ви олекне: аз тогава Ви казах, че с удоволствие ще им пиша 6-ци стига да седнат да четат, да се подготвят, ще ги изпитам и ако изкарат тия оценки, няма проблем, ще им ги пиша; но без изпитване няма как да им пиша нищо. Е, тогава, за висше неудоволствие, Ваше и на въпросните ученици и ученички, на тях им се наложи в края на годината хубаво да почетат по философия, явиха се, изпитах ги, на някои писах дори 5-ци, а 6-ци, доколкото си спомням, нямаше, пък и нямаше как да има, при мен изискванията са подобаващи, не ща да унижавам достойнството на предмета. Поучена от този горчив опит Вие, госпожо Директор, в края на следващата година, за да не възникнат сходни неудобства със същата категория приближени Ви активни ученички и ученици, дръзнахте преди края на годината да ми отнемете цели 4 класа (!!!), да, сторихте този умонепостижим гаф и тогава, преди две години, и то без да Ви мигне окото! На повиканият от Вас преподавател, с оглед да може да пише желаните 6-ци на въпросните активни ученици, му се наложи да пише 6-ци отгоре до долу в дневника, да, 6-ци получиха всички ученици, тия паметни дневници се пазят в архива; да, тогава настъпи щур купон сред тия 4 отнети ми класа, щото тъй любезната госпожа директорка успя да им връчи такъв безценен подарък, именно въпросните подарени 6-ци по философия, и то на всички до един, ех, какъв прекрасен комунизъм настъпи тогава! И ето, сега, в края на тази учебна година, Вие пак сторихте същото, но този път направо ме уволнихте - дали целия смисъл на упражнението не е пак този, именно тия същите ученици и ученички активисти да получат по най-лесен начин своите заветни 6-ци? (Още повече, че някои от тях имат неоценими заслуги в провеждането на тъй старателно водената от Ваша милост кампания за моето дискредитиране като личност и преподавател!) Иначе се губи смисъла не цялото мероприятие, г-жо Директор, но така сякаш смисълът се появява и прояснява най-отчетливо, а, какво ще кажете по този повод? Имате ли нещо да кажете в тази връзка? Любопитно е какво можете да кажете, признавам си, страшно ме вълнува този въпрос.

Признайте си, ще Ви олекне. Аз съм човеколюбив човек, бидейки философ - и знам на какви адски огньове се пържи в този момент душата Ви. Признайте си и си дайте оставката, човек може да живее достойно и не зле и без да е директор.

Тъй. Казах Ви нещо важно, за Ваше добро, пък Вие както искайте приемайте думите ми. То си зависи от Вас, тия неща имат връзка с морала на човека, все неща, свързани с моята предметна област, с предметната област на учебните дисциплини, които аз преподавам. Е, това че ме уволнихте по изсмукани от пръстите, сиреч, изцяло смехотворни "мотиви" (че съм бил "пълен некадърник", че не съм бил умеел да преподавам философия и пр.), сиреч, без никакви сериозни основания, по обратен път доказва моята теория за истинските причини, по които така спешно ме уволнихте тъкмо в края на учебната година. И по този начин - вярвам вече си давате сметка благодарение на това мое писмо - успяхте да си вкарате нещо като таралеж на място, което изобщо не е много подходящо да се намират такива бодливи животни.

Ще наблюдавам под лупа как вървят нещата в училището, в което работих близо 14 години - и в което възнамерявам да се върна пак след съдебното решение, което ще отмени непълно несъстоятелната от всяка гледна точка Ваша заповед за моето уволнение. Намирайки се в позицията на свободен гражданин няма да допусна безнаказано да съсипвате това училище и да влияете деморализиращо върху персонала, върху учителите, но и върху съзнанията на учениците най-вече. Вие си мислехте, предполагам, че ще се отървете от мен и че идилията ще се възцари, ала вече съзнавате, че горчиво сте се излъгала: аз съм тук и пак няма да допусна да си разигравате коня както Ви се прииска. В нашата окаяна държава все някога ще трябва да възникне що-годе приемлив ред, а пък злоупотребите на администраторите могат да престанат само ако ние, гражданите, сме си на мястото и не им позволяваме безнаказано да се упойват от усещането си за ненаказуемост и абсолютно всевластие; от нас, гражданите зависи в каква държава живеем, дали ще заживеем в нормална демократична страна или България ще продължи да бъде някаква ориенталска деспотия, в която всичко е възможно, а пък правата на човека се потъпкват повсеместно. Като български гражданин правя нужното ситуацията да се променя в положителна посока - мой дълг като личност, като философ, като гражданин е допринасям според силите си за възцаряването на добрите нрави, на правовия ред и законността в милото ни Отечество.

В завършек искам да Ви дам една сламчица за изход от превъзходната каша, която сама така старателно си забъркахте. Знам, че това ще Ви прозвучи като пълна утопия, но ей-така, заради идеята, ще го предложа. Имате и що-годе достоен изход, който може да Ви спаси. Ето какъв.

Всеки човек допуска грешки, ние, човеците, не сме непорочни ангелчета. Даже, представете си, и началствата грешат. (Примерно, голяма грешка направи моя състудент от Санкт-Петербургския университет Сергей Игнатов, с него сме живели в едно общежитие, който като министър подписа заповедта за Вашето назначение като директор на ПГЕЕ-Пловдив.) Но като сгрешат, умните хора поправят грешките си в най-спешен порядък. Ето, Вие ме уволнихте по един изцяло волунтаристиичен маниер, ако сте вече осъзнала (с моя помощ, пък и с помощта на разумни хора около Вас, трябва да има такива, ако няма, работите са съвсем зле!) че това е една много глупава грешка, какво Ви пречи да отмените заповедта за уволнението ми, спешно да ме повикате да завърша учебната година (има още 3 седмици до края на учебната година, достатъчно време да завърша започнатото) и ето, ония последици, за които Ви предупредих по-горе, ще бъдат избегнати? Само подхвърлям такъв един вариант грешката Ви да бъде поправена, а част от ужасните последици (фалшиви оценки на учениците от близо 14 класа!) да бъдат предотвратени. Аз предлагам, давам Ви съвет, Вие си решавайте. Съдът така или иначе ще отмени заповедта Ви - всички адвокати, с които се консултирах, като видяха Вашата заповед, се чудеха с коя ръка по-напред да започнат да се кръстят, а един даже почна да се кръсти едновременно и с двете ръце! - тъй че ето, можете да избегнете и това позорище, именно съдът да отмени една смехотворна Ваша заповед и аз да се върна в училището против Вашето желание. Както и да е, знам, че сте упорит човек и при това имате недостатъка да се смятате за непогрешима, да, тази дума съм я чул от Вашите уста и казана по Вашия собствен адрес. Но никога не е късно човек да се отърве от недостатъците си - и да се освободи от примката на едно неадекватно на реалността съзнание. Желая Ви това да се случи колкото е възможно по-скоро!

4 юни 2014 г.
Пловдив С най-добри чувства: (подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ