Истината ни прави свободни

петък, 13 юни 2014 г.

Човещината руши всички стени - и стопля всички сърца, даже и най-ледените



Аз съм философ, тоест човек, за когото духовните неща имат значение. За мен нравствеността нещо значи, и то не само на думи, а и на дело. Да знаеш какво е добро е почти нищо - Дали някой изобщо не може да разграничава добро и зло? Вероятно има и такива, които доброто смятат за зло, а злото за добро, всякакви хора има, а сред тях има и немалко нравствени уроди! - та просто да знаеш и да различаваш добро и зло е малко, не е кой знае каква заслуга, истинското е друго, и то е: да бъдеш добър човек, да правиш добро, да живееш в съгласие с повелите на човечността. Ето това е нещото, което е смисъл на съществуването на философите: да работят за утвърждаването на човечността в един безчовечен свят е тяхно любимо всекидневно занимание. В тази връзка ето какво ми хрумва да сторя тази сутрин.

Аз писах, че тия дни предстои да заведа съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която по безцеремонно груб, арогантен начин ме уволни от училището, в което 14 години преподавах философия и гражданско образование. Уволни ме ей-така, просто защото това силно й се прииска, а й се прииска да ме уволни, щото съм различен, щото съм свободна личност, сиреч защото като философ не пожелах да пожертвам свободата и достойнството си пред нейния властнически пиедестал, щото не й се покланях, също така понеже имам само една идея-фикс: да работя за доброто на учениците, за тяхното смислено образование, да съм им истински и наистина полезен. Изобщо не ми пука как на мен гледат разните му там администратори и началства. Безчовечната система е устроена така, че директорът е диктатор, имащ пълната власт, е, аз не пожелах да живея в условия на диктатура, поведох борба за демокрация, противопоставих се на директорския произвол, направих много неща в тази посока, ето, в крайна сметка предизвиках всички "зли сили" на системата срещу себе си и в крайна сметка бях посечен, бях изваден от нея. Но не допуснах да бъда смачкан и обезверен: ето ме, тук съм, борбата продължава, нямам никакво намерение да капитулирам или да дезертирам от духовната и гражданската си мисия. Но възниква неизбежния въпрос: а сега накъде?

Ще съдя самозабравилата се и така самонадеяна администраторка, ще потърся правата си в съда, това е първата възможност за реванш. Но като философ съзнавам, че има още една възможност: да оставя всичко на един друг съд, на Божия съд, който ще отсъди най-справедливо - и всекиму ще отдаде дължимото. Знам, че ако оставя всичко "без последици", т.е. ако се доверя на висшия и най-мъдър съд, на Божия съд, ако оставя всичко на Най-висшия Съдия, рискувам да бъда осмян - ето, аз го победих безусловно и безвъзвратно, нека тоя идиот да чака постановление на Божия съд, а пък аз в това време ще си безобразнича необезпокоявано! Някои приятели ме съветват, понеже директорката наруши накуп всички закони, и Божии (нравствени), и човешки, да направя нужното и да потърся реванш директно отгоре, като отида да разговарям с Министъра, настоявайки за уволнението на провалилата се администраторка. Щото моето уволнение по смехотворни мотиви е един от нейните най-големи гафове, които тя успя да изобрети или съчини, с което за сетен път показа, че не става за тази ръководна работа, че тази работа не е за нея. Има хора, на които не бива да се доверява власт - щото веднага почват да правят с нея опасни и най-нередни неща; властта е опасна играчка, с която могат да се правят много поразии. Искат се ред качества за да умееш да боравиш с властта за доброто на хората. Стоянка Анастасова, от три години директор на ПГЕЕ-Пловдив категорично показа, че изобщо не умее да борави с властта. Е, трябва да й помогнем да се освободи от непосилния товар. Та наистина, какво да правя, кой вариант за действие да възприема?


У нас всичко е наопаки на това както трябва да е. Да търсиш справедливост от висшестоящите началства било все едно да чакаш от умрял писмо. Или да се надяваш, че гарван може да извади окото на друг гарван. Безнадеждна работа било. Добрият властник обаче не процедира така, че да настройва хората срещу себе си, той приобщава всички с оглед постигането на значими, общополезни цели. Не пропилява личностния потенциал, а го концентрира в ясно избрана посока. Откакто е станала директорка въпросната особа не прави друго освен да разгонва ония, които не щат да й играят по свирката. И се обгражда с ония, които я ласкаят. Е, така не стават тия работи. Училището не й е все пак бащиния. Да си направи свое собствено училище и да си безобразничи в него колкото си иска. Това училище е и мое. То е и на много други хора, крайно загрижени от това, което се случва в него откакто тази особа е на власт. Крайно загрижени са хора, които са създали това училище и са го издигнали на най-високо място, то години наред е било най-престижно, елитно, прочуто, знаменито и пр.

Хора като г-н Жак Асса, доайен и нещо като патриарх на училището, Венелин Паунов, предишния директор, десетилетия от живота си отдал за него, човек всеотдаен, работлив, грижовен баща на всички, който само дето не спеше в училището, а сега вече не ще да влезе в сградата му; човекът си пие кафето в кафенето до входа, но в сградата вече не пристъпя. Много други знаменити учители - Иван Блянтов, перфектен математик, Вангелина Искрова, преподавател по специалните предмети, Мина Ветренска, философ и още много други, имената на всички знаменити учители, работили в това училище, не мога да ги изброя, пък и не това е моята цел - вече не се отбиват в любимото си училище и страдат за сполетялата го злочеста съдба. Щото нашето училище въплъщава една традиция, състояща се от приноса на много хора, то е голяма човешка общност, състояща се от всички негови минали възпитаници, от всички учители, работили в него, от много генерации, минали и настоящи; училището не е само "настоящия колектив", а пък сега работещите и учещите в него би следвало да чувстват отговорността на такава една историческа и човешка традиция, да са съпричастни спрямо нейните ценности, да пазят чисто името на училището, а не да го разиграват хазартно в угода на нечие кухо тщеславие, на нечия празна суетност. Както и да е, накъде водя работите ли, накъде клоня в разговора ли? Ето, ще ви кажа.

Тия неща ми се ще все пак да ги кажа на въпросната властваща особа. Не че не съм й ги казвал де, но пак ми се ще да й ги напомня. Да й напиша писмо ли? "Прощално", така да се рече, писмо. Да се опитам да й въздействам духовно, да упражня спрямо нея известно нравствено влияние - дали пък няма да се осъзнае, да се отрезви, да се освободи от наркотика на властта, който я доведе до това жалко положение. Скоро тя ще остане съвсем сама, щото наруши много Божии и човешки закони, а животът такива неща не прощава. Мерзавците, дето я подтикваха да безчинства, ще се оттеглят тихичко и благочинно когато усетят приближаването на края на нейното управление - за да очакват с трепет посрещането на новия директор. Така правят те. Ласкаят всеки настоящ властник, за да черпят благинки, за какво друго да го ласкаят, но мигом забравят за него когато той почне да се клати и да пада. В тази връзка ми се ще да разкажа нещо безкрайно показателно; една случка, която показва по превъзходен начин нравствената и психологическа деградация в една общност, в която работите съвсем не вървят към добро.

Една дама на почтена възраст (разбира се, няма да упоменавам името й), която с ушите си съм я чувал да казва на предишния директор ето тия паметни думи (понеже години наред е диктувала на учениците "правилните мисли", тя има малък дефект, а именно повтаря постоянно думата "повтарям", в това отношение малко прилича на онази учителка от сериала "Ало-ало"):

- Шефе, две мечти, повтарям, само две мечти съм имал в живота си и ти сбъдна, повтарям, сбъдна и двете: първо, да пътешествам по широкия свят, е, благодарение на теб обиколих, повтарям, обиколих, цяла Западна и Южна Европа; на второ място, повтарям, на второ място, съм си мечтала първият час да започва в 9 часа, повтарям, в 9 часа, е, и това сега се случи! Дай да те целуна, повтарям, целуна, любими шефе! (Работата е там, че в една много студена зима, поради проблеми с парното, стария директор действително обяви, че ще почват учебните занятия в 9 часа.)

Та значи тази същата дама, дето произнесе горния панегирик, известно време преди да бъда уволнен, необичайно вдъхновена и ядосана от нещо, в учителската стая почна да ми крещи ето какво:

- Грънчаров, как не те е срам да пишеш такива грозни, повтарям, грозни думи срещу нашата така човечна, повтарям, човечна и добра, повтарям, добра, директорка! И искам да ти кажа следното, опитай да ме разбереш, ще ти кажа една истина, повтарям, истина: ако директор ни беше все още твоя любим, повтарям, любим, директор Паунов и ти беше направил същото по негово време, а не сега, ти отдавна, повтарям, отдавна, щеше да обикаляш като гладно куче, повтарям, гладно куче, покрай оградата, повтарям, оградата на училището, ала ето на, нашата така добра, повтарям, добра директорка все още те търпи!

Това ми каза и аз онемях! Тия дни се сетих какво ми каза и добре се посмях. Освежителен и здравословен смях, хубаво е, че има и такива комици у нас, които ни веселят. Страхотно нещо е човещината, нали, ето, на нея трябва да заложим, аз така мисля и от това няма да отстъпя. Човещината руши всички стени. Та в тази връзка ми се ще преди да предприема всички следващи стъпки - завеждане на съдебно дяло, среща с Министъра с искане за оставка на директорката Анастасова, протестни действия, за които мои приятели отдавна ми предлагат, ала аз удържам предприемането на каквото и да било в тази посока, обръщането директно към всички медии с цел да предизвикам едно медийно цунами спрямо самозабравилата се властница и пр. - да се обърна към г-жа Анастасова с един призив за вразумяване и помиряване. Ще го сторя, длъжен съм да го сторя, даже и по време на най-жестоки войни противниците са си отправяли такива призиви.

Защото такива призиви към мир и разум могат да си ги позволят само силните духом хора, не слабаците, не и мерзавците, а именно добрите, великодушните, душевно щедрите хора. И ще го сторя - за да ми е чиста съвестта. Да не съжалявам после че не съм проявил един нравствен жест и жест на великодушие. Длъжни сме да бъдем човечни, да появяваме човечността си към ближния, дори и този наш ближен да е наш "враг", длъжни сме да обичаме даже враговете си - както ни съветва нашият Спасител. Понеже тъкмо сме човеци, затова.

Да, непременно трябва да напиша едно лично писъмце на директорката, а също така съм длъжен да се обърна и към "колектива", към учителския екип, с който съм работил толкова години; тези хора се оказаха в една крайно тежка нравствена ситуация и затова и към тях трябва да се обърна. Към учениците също ще се обърна, няма как да пренебрегна точно тях, дето са най-важни. Щото училището съществува за тях, не за нас, учителите, камо ли пък за... директорите. У нас обаче, казах вече, всичко е тъкмо наопаки, с краката нагоре...

Сред нашите ближни има и такива, които са овладени от някаква бесовщина, е, точно те се нуждаят от топлината на нашата човечност, която може пък да стопли ледените им сърца. Та затова именно съм длъжен да опитам с добро. За последен път. То и съдът е нещо добро, но преди това съм длъжен да опитам да дам шанс на другата страна, дето е изпаднала в такава непростима слабост: да се поддаде на жаждата за отмъщение. Което е античовешка потенция. А всички сме длъжни най-напред да бъдем хора, да бъдем човеци. Нищо не струва това, защо тогава да се отказваме от него?

С тези пожелания ви оставям, бъдете здрави и хубав, вдъхновен нека да бъде за вас денят! А аз ставам и ви напускам, защото днес ми се налага да пропътувам на два пъти половин България, с кола. Хайде чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ