Училището трябва да е нещо като "инкубатор на човечност", а не, както е сега, да е инкубатор на безчовечност, сиреч, на лицемерие, на невежество, на фалш, на нравствена уродщина и т.н.

По публикацията ми от снощи (виж: А ако се окаже, че бях уволнен не за друго, а заради прилагането на оригинални иновативни и авангардни обучителни методи и практики?!) г-жа Мария Василева, учителка също от Пловдив, вече пенсионер, е написала кратка реплика, която ми даде повод да напиша и аз нещичко в подхвърлената от нея посока; ето какво каза тя и ето как аз й отвърнах:

Да, да, точно така се оказа! Ама колко хора го разбраха, видяхте ли? Мале, малее, колко трудно ще се преустрои образованието ни! При нас само се приказва, но към действие не се пристъпва. Страх от промени, инертност и дърпане назад, колкото щеш! Кой ще направи промени? Соли Христов или Соня Киркова? Млади и надарени учители аз лично не съм срещала. А Вие? Учителите по принцип са едно доста мързеливо съсловие, аз така смятам.

Мария Василева

А ето сега и моя коментар по нейните думи:

:-) Положението наистина на моменти изглежда отчайващо. А за промяна в позитивна посока е трудно да се мисли, вярно е това, че липсва, така да се каже, движещата сила на промените, липсва не само едно широко разпространено съзнание за необходимостта от такива промени, но и каквато и да било воля за практическото им въвеждане, за прилагането на нови идеи и обучителни методи и технологии. Права сте и за това, че у нас само се говори, а нищо не се прави, а аз имам претенции и към говоренето, към начина, по който говорим: говори се за дреболии, истински важното бива отбягвано, за него не се говори, а само се мърмори, всички се оплакват и все някой друг, видите ли, им бил виновен, пък за страха от промени, за инертността, за дърпането назад (тъпия консерватизъм) даже не ми се и говори; мнозинството от учителството (пък и от родителите!!!) сякаш го устройва гибелното, плачевното статукво! Мнозинството се е отдало на мързелуване, на тарикатлък, на хитруване, на движение по линията на най-малкото съпротивление. И на мнозинството от учениците - и това вече е истински страшното! - ги устройва ужасната деморализираща и деперсонализираща система: щото в нея лесно се вегетира, мързелува се, правят се какви ли не тарикатлъци, с лъжи и измами може да се просперира, примерно, с преписване можеш да изкараш заветната шестица и пр. Що да правя нещо, та да си имам главоболия ли - мълвят обикновено нашите благоразумни колеги? Света не мога да променя, що да се напъвам тогава, ето, затова ще се нагаждам само, пък пустият свят ако ще да иде на поразия!

Нито Соли Христов, нито Соня Киркова, нито Стоянка Анастасова ще направят промените, а най-лошото е, че тия и подобни на тях не престават да се тупкат по гърдите за "великите постижения", не престават да се хвалят за това колко всичко е чудесно под тяхното мъдро ръководство, а пък дори публиката се преструва, че все едно им вярва, че не схваща, че ги правят на балъци. И къде е изходът, изобщо дали нещо може да бъде направено?! Или агонията ще си продължи необезпокоявана от нищо? Само да мърморим ли можем, то това глухо роптаене дали няма да доведе един ден и до открито недоволство - все пак, да си спомним, през 2007 година имаше голяма учителска стачка, пък след поражението й подемът сякаш се пречупи и пак ни овладя страшното българско малодушие?!

Аз сякаш също не съм срещал млади и надарени учители (и учителки), но да Ви кажа, не съм много сигурен в това, имам подозрения че има такива. Но са отчайващо малко ако ги има. Имам възприятие, имам наблюдения, че част от младите учители са по-различни, са по-склонни да възприемат новото, вярно, и сред тях има инертност, и тях инерцията ги увлича, а някои дори стават адепти на авторитарната педагогика, но такива са все пак малко. Манталитетът на младите е по-друг, ето в близките години ще почнат постепенно да влизат в образованието млади хора, които са родени в условия на свобода, родени след 1989 г. Вярно, и сред тях се възпроизвеждат порочно съзнание, порочни стари методики, порочен овехтял манталитет, някои пагубни стереотипи явно са доста жилави. А иначе сте права в твърдението си, че учителите по принцип са едно доста мързеливо съсловие - особено ако се разбира това твърдение в посока на това, че не си дават труда да следят новостите, да се самообразоват, да са готови и открити към промените. Оня, който сам не се учи непрекъснато и не е способен да постави под съмнение собствените си илюзии и грешки, такъв не става за учител, от него няма да излезе добър учител, от него ще излезе една вкаменелост, сиреч един даскал, достоен за подигравки - защото е абсурдно неадекватен към потребностите на времето, в което живеем.

Аз тия дни имам много време за разходки и като се разхождам ми идват какви ли не мисли; много от тия мисли ги забравям после, но ето, една мисъл се върти все по-натрапчиво в съзнанието ми, та ето, тъкмо тя дойде и в този момент, кой знае защо. Става дума за следното: как става така, че един учител, пък понякога дори и по-млад, се вдаскалява, туй нещо, вдаскаляването, как се получава - и дали човек може да се предпази от него? А и как да го разбираме самото вдаскаляване - дали се налага да пояснявам за какво става дума, какво имам предвид?

Мисля, че всички разбират за какво става дума. Вдаскаленият учител по моето разбиране понеже години наред с учениците се е отнасял по даскалски начин, сиреч, е възприемал учениците просто като обекти, не се е отнасял към тях свободно и човечно, в онази пълнота, която изисква човечността, а по оня схематичен и беден начин, който системата предписва (административно, чиновнически, формалистично, буквоедски и пр.), в един момент е станало така, че човечността му е започнала да се деформира, ето това според мен е вдаскаляването, тази е неговата същина, то прилича на втеляването (примерно). Според мен степента на вдаскаляване именно е измерител на това доколко един човек е успявал да остане верен на истинския смисъл на учителстването и доколко е изневерил на мисията си - за да угоди на безчовечната и обезчовечаващата всичко система. Да, вдаскаленият учител е типичен "образователен" бюрократ, вярно, на най-ниското ниво и затова най-презрян; мисля, че вече се очерта отчасти какво имам предвид. И се питам в тази връзка доколко това нещо, а именно, че учителствам ето вече повече от 30 години, на мен лично ми се е отразило. И знаете ли какво установих напоследък? Ще Ви кажа, пък дори и да прозвучи крайно нескромно.

Помогнаха ми да разбера истината по този въпрос мои ученици. И то все около тия мои епохални разпри с толкова старателната администраторка Анастасова. Ученици неведнъж с мен са споделяли следното, ще го представя в обобщен вид, събирайки отделни "проблясъци"; знаете, за всеки човек, пък било то и учител като мен или като Вас, е важно да се идентифицира, да разбере кой е, какъв е, колко струва и т.н., тия неща важат и в професионално отношение. Та ето аз какво разбрах за себе си благодарение на мои ученици. Те са ми казвали следното:

Господине, вие някак си не сте като другите учители. Държите се с нас много обикновено, човек има чувството, че не сте учител, а сякаш сте дошъл ей-така, от улицата. Държите се като обикновен човек, искрен сте. И не ни тормозите почти за нищо. Разговаряме си човешки, по много по-различен начин в сравнение с това как това се прави в училище, говорим си на човечна основа, съвсем свободно; не се държите като останалите, като повечето даскали, дето не се държат свободно и човешки с нас, а все по оня обичаен даскалски начин. Някак приятелски, открито, човечно се държите, не се правите на важен, държите се естествено, а повечето учители се държат специално някак, много са важни, много са непристъпни; а ето, Вие се изявявате като човек, точно като нас. Тази разлика забелязваме. Най-вероятно и затова директорката Ви мрази толкова: причината е че сте много различен, че не се държите както се държат повечето учители.

Нещо такова в общи линии са ми казвали учениците през годините. Това, че имам много приятели сред завършили мои ученици, това, че отвреме-навреме получавам благодарствени писма и отзиви от бивши мои ученици (аз съм публикувал такива неща в блога си през годините), че усещам едно такова различно отношение, за мен, да си призная, е най-високата оценка, щото ми показва, че онова, което ме предпази от злата участ да стана сляпо оръдие на безчовечната система, сиреч, да стана "образцов даскал", туй нещо всъщност е и моето най-голямо постижение. Примерно, аз не мога да лицемеря. Не мога, нямам сили да лъжа, да се преструвам, да играя някакви роли. Наистина се държа естествено и по тази причина най-вероятно съм съвсем неподходящ за нея. И ето, тя ме възприема, не без основания, за свой "враг". За твърде опасен човек ме възприе ужасната система и по-специално нейните върли блюстители, аз предпочитам да ги наричам "цербери" - административни цербери на безчовечната, на дехуманизиращата, на деперсонализиращата човеците система.

Това последното, а именно, че бях подложен на репресии и на гонения от същите тия крепители на Системата, а най-накрая бях по най-безчовечен начин изритан от нея, за мен е за сетен път потвърждение и дори признание за това, че съм удържал на натиска, не съм се оставил да бъда обезличен, ето това е и моето най-голямо постижение. И съм благодарен на Бога че ми е дал сили да удържа и да доведа нещата дотук. Пък занапред ще видим какво ми е отредено. Едно и сигурно: няма да капитулирам, няма да предам ценностите, да се откажа от философията си. Ще си остана себе си. Няма да се променям за да угодя никому. Ще си остана верен на задачата, на призванието си ако щете. Може да звучи прекалено патетично, но затова го казвам и пиша - щото така го чувствам. А аз казах, че предпочитам да остана себе си - да казвам и пиша именно онова, което мисля и чувствам. Да пиша свободно - както мисля, както и чувствам. В тази връзка ако млади учители прочетат този текст, нека да запомнят ето това: ако искате да бъдете учители в истинския смисъл, пазете човечността си, щото учител е оня, който е пълноценен човек - само такъв може да насърчи и учениците си в тази най-вярна посока.

А училището в съвременния смисъл трябва да е нещо като "инкубатор на човечност", а не, както е сега, да продължава да бъде инкубатор на безчовечност, сиреч, на лицемерие, на невежество, на фалш, на нравствена уродщина, на превземки от какво ли не естество, на мързел и калпазанлък, на кухарство от какъвто си искате вид, на празна годеливост, на безцеремонност, на нахалство, на безскрупулност и т.н. Излиза, че каквито са учителите (възпитателите), такива са и техните ученици (възпитаници); ако един учител не прави друго освен да потиска поривите на своята човечност, а също така и свободните изяви на човечността на учениците си, той именно се вдаскалява, а пък учениците му, ако се поддадат, почват неминуемо да се "втеляват", сиреч, да се обезчовечават, да стават тъпа, арогантна, безпросветна сган (от простаци), а не човешка общност, не общност, която заслужава определението човечна. По скромното ми мнение училището все пак трябва да "произвежда" не... телета, не и говеда, а човеци - вий какво мислите по този пункт?

Да спирам дотук. Някои пак ще пропищят, че съм ги бил, видите ли, обидил. А те защо не мислят относно това как се държат - та описанието на това как се държат да било "обида"?! Апропо, позволете ми в тази връзка да попитам и това: а кое всъщност е истински обидното?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)