1.Какво ми казва историята на Сизиф?

ВЪПРОСИ:

“Боговете бяха осъдили Сизиф да бута безспир цяла скала до върха на една планина, откъдето камъкът отново се търкулваше поради тежестта си. Те бяха преценили не без право, че няма по-страшно наказание от безполезния и безнадежден труд.
Ако вярваме на Омир, Сизиф бил най-послушният и най-благоразумният между смъртните. Според друго предание той имал разбойнически наклонности. Не виждам никакво противоречие в това. Мненията за мотивите, довели го до участта на безполезен работник в ада, се различават. Първите го обвиня-ват в лекомислено отношение към боговете. Той издал техните тайни. Зевс откраднал Егина, дъщерята на Азоп. Изненадан от изчезването й, бащата се оплакал на Сизиф. Той знаел за отвличането и предложил на Азоп да му каже къде е дъщерята му, ако даде вода на цитаделата в Коринт. Пред небесните мълнии предпочел благодатта на водата. За наказание бил изпратен в ада. Омир също разказва, че Сизиф оковал Смъртта. Хадес не могъл да понесе гледката на опустялото и притихнало царство. Бързо предизвестил бога на войната, който изтръгнал Смъртта от ръцете на нейния победител.

Разказват също, че пред прага на смъртта Сизиф неблагоразумно пожелал да провери любовта на жена си. Той й наредил да не го погребва, да хвърли тялото му посред градския площад. Сизиф бил изпратен в ада. Разгневен от подобна покорност, толкова противоположна на човешката любов, той издействал от Хадес разрешение да се върне на земята за да накаже жена си. Но когато отново видял света, когато пак се насладил на водата и слънцето, на затоплените камъни и на морето, той отказал да се върне в пъкления мрак. Подканите, гневът и предупрежденията не послужили за нищо. Той живял още много години в залива, край блесналото море, сред земните наслади. По необходимост боговете се намесили… Меркурий дошъл, уловил дръзкия смъртен за яката, отнел му радостите и го отвел насила в ада, където му били приготвили камъка.”
(Албер Камю)

 Как да разбирам тази история? Защо в края на краищата сметките на Сизиф по отношение на смъртта (и съдбата) “съвсем не излезли”? Как възприемате това, че едва след като умрял Сизиф оценил красотата на земното съществуване? “Сляп” ли е бил преди това за нея – и то точно тогава, когато е било времето да й се наслаждава?
 Сизиф обещал на бога да се завърне веднага след като накаже жена си, но не спазил обещанието си – какво е това лекомислие? Нима е проява на свобода, която влиза в рязко противоречие с неговата съдба? Проявявайки твърде късно подобно своеволие, той заслужил ли е все пак своя камък?
 Защо, впрочем, го наказват така строго? Дали неговата постъпка не заплашва “онтологичния строй на битието”, в което има строга граница между съществуването на живи и мъртви? Идвайки от смъртта, Сизиф силно възлюбил живота – за какво намеква това? Нима то свидетелства за човешката склонност да ценим истински нещо едва след като го загубим?
 Ако е така, то на какво се дължи тази абсурдна склонност? Нима е необходимо да умра за да разбера колко хубав е животът? Защо толкова ни привлича “невъзможното”, “вече отминалото”, “забраненото”? Какъв е този “сизифов синдром” да се опитваме да надхитрим съдбата си?
 Дали съдба и свобода не са неотделими една от друга? Защо обаче гърците поставяли така високо не свободата, а съдбата? При нас, съвременните хора, как стоят нещата в това отношение? Дали тяхната мъдрост не превъзхожда нашата?
 Защо гърците са били склонни да вярват, че над всичко властва неизменна съдба? Как да разбера това, че дори и свободата за тях е неделима от съдбата? Каква е тази тяхна “свобода по рождение”, т.е. човек се ражда или свободен, или роб?
 “Свободен по съдба” – как ми звучи това? А “орисаният да бъде роб” (един вид да е с “робска душа и същност”!) може ли все пак да промени своята участ? “Робските души” могат ли да преживеят поврат към свободата, сиреч да променят съдбата си?
 Ако обаче и над свободните, и над робите, дори и над боговете властва неумолимата съдба, то тогава за каква свобода изобщо може да става дума? Дали в такъв случай няма да се окаже, че Сизиф е първият свободен човек в рамките на гръцката представа? Или той просто е един хитрец?
 Не е ли подобна ситуацията, в която се оказва и Адам? Адам не е ли също човек, наказан за това, че е дръзнал да промени съдбата си? Адам не е ли човекът, немислим без свободата си? Но защо и Адам, и Сизиф са така жестоко наказани за това, че са се опитали да бъдат свободни? Нима свободата е непростим грях?