2. Мога ли да бъда свободен сред несвободни?

 Дали свободата се “дава” (от “природата”, “по рождение”, “като наследство”, “като подарък” от някой друг)? Нима тя не се “взема”? Тя не е ли лична заслуга на оня, който я е придобил и сътворил у себе си? Какво следва от него?
 Ако допусна, че наистина “така стоят нещата” с моята свобода, то задължава ли ме това с нещо? Постигайки свободата си, аз “правя” според нея себе си – вярно ли е това? Степента на моята свобода (“освободеност”) точно съответства на проявеността на моята личност – нима друго може да бъде?
 Но ако всички ние сме различни, то това не се ли дължи на свободата, която всеки от нас е успял да завоюва за себе си? Щом като неминуемо има “по-свободни” и “по-несвободни” (а също и “съвсем освободени” и “изцяло неосвободени”!), то не следва ли, че аз съм поставен в твърде разнолика “сфера на свободи”, която така или иначе ми влияе?
 Какво става при сблъсъка на моята свобода с нечия несвобода? Дали свободата ми може да устои на натиска на несвободното обкръжение? Дали несвободата е агресивна? А невъзможно ли е и свободата да е агресивна? Какво би означавало това?
 Мога ли да влияя на несвободните чрез свободата си? Имам ли право да налагам подобни влияния? Мога и трябва ли да се меся в нечия свобода – и… несвобода? А как аз реагирам когато нечия несвобода нахлува в пространството на моята свобода?
 Какво, впрочем, преобладава в общността, в която живея – свободата или несвободата? Ако свободата доминира и налага непрекъснато своите влияния, то дали обществото, в което живея, нямаше да е… пред прага на “пълното съвършенство”?
 Но ако свободата поради естеството си (та тя е изцяло индивидуална!) няма възможността да се наложи “поголовно”, то какво следва от това? Не излиза ли, че ако свободата е толерантна, то в общността тъкмо несвободата е в своята стихия?
 Ако свободата е преизпълнена със субективност, то не следва ли, че не-свободата е съвсем… “обективна”, т.е. отличава се със “свръхиндивидуалност” и “свръхобективност”? Защо, впрочем, използвам тази дума: не-свобода?
 Какъв – и “какво”! – впрочем, е несвободният? Нима е “роб” – на своите слабости, на инертността си, на “природата” си, на своите инстинкти, на другите, на обществото или държавата, на навиците си и пр.? “Забелязва” ли робът своето робство? Поне чувства ли недостига на свобода?
 Как съществува “самолишилият” се от свобода, доволен ли е от себе си, подозира ли от какво се е лишил? Ако съществуването му е трагедия, възможно ли е да разбере това? А ако само си мисли, че “няма такова нещо”, че “всичко ми е наред”, то какво ще произлезе от това за него?
 А мен лично касае ли ме по някакъв начин това, което е станало с него? Как така, нима може неговата несвобода да засегне мен и моята свобода, моя порив към свободата? Как аз, опитващият се да бъда свободен, и той, неподозиращият какво е свободата, “съ-съществуваме” в един общ жизнен свят?
 Може ли неговата несвобода да навреди, да ощети моята отдаденост на свободата? Може ли той да ми пречи, да се меси в моята свобода, да ме “дърпа” към неговата “несвободност”?
 Но аз съм заобиколен, вероятно, не само от него, мнозина около мен съществуват непълноценно и “без особена грижа спрямо свободата си”, тогава какво ще произлезе, какво ще се случи на моите стремежи да живея свободно, автентично, “истински” и пр.?
 Как ще се чувствам в едно съществуване, в което съм самотен – що се отнася до моята пристрастеност “по свободата”?