4. В какъв свят живея заедно със свободата си?

 Свободата “дар” ли е или за нея трябва да се бориш? Борейки се за свободата си, то какъв става за мен светът? Какъв е светът за свободния и несвободния? Дали те живеят в един и същ свят? Или само възприятието им на общия за тях свят е различно?
 Или пък световете на свободния и на несвободния са принципно различни? Ако ми предложат да заменя света на свободния със света на несвободния дали ще се съглася? А какъв, впрочем, е моят свят? “Присвоявайки… повече свобода” променям ли заедно с това и света, в който живея?
 Какво в него се мени – само “начина”, по който гледам на него, или пък самият свят? Дали моята свобода “рефлектира” в света и го подхвърля на промяна, или светът общо взето си остава непроницаем за свободата?
 Всяко мое свободно действие не нанася ли поражения на света, не познаващ свободата? Среща ли моето свободно действие съпротивата на света? Дали не ми се налага в такъв случай да удвоя усилията си, да вложа много повече енергия за “сломяването” му? Дали светът не е “инертност”, която си заслужава да бъде сломена?
 Загубилият инертността си свят станал ли е по-човечен? Свободата ми, насочена към света, може ли да пробие неговата инертност? Или пък светът общо взето е податлив на ентусиазма на свободата? Ако е така, то как е възможно? Има ли самият свят “заложби” за… свобода? Или аз самият трябва да го предразположа (чрез действия!) към свободата?
 Светът познава ли по начало свободата, или ми се налага аз да я “внеса” в него? Как обикновено светът приема свободата ми? Трябва ли в своите усилия да-внасям-свобода-в-света да се облегна на неговите закони? Или пък неизбежно ми се налага също да ги нарушавам? Какво ще стане ако прекалено се облягам на законите на света? А какво ще се получи ако редовно ги нарушавам?
 Кой е “по-силният” – аз или светът? Ако не вярвам, че мога да подчиня света на свободата си, то струва ли си тогава всеки опит в тази насока? Обзема ли ме понякога отчаяние – когато съм усетил непроницаемостта на света за свободата? Трябва ли в такъв случай да потърся съдействието на други хора, с които да си обединим силите и усилията?
 Но ако тяхната свобода не съответства по степен на моята отдаденост на свободата? Какво ще се получи тогава? Какво ми се налага да направя? Имам ли право да се меся в свободата им?
 А може би успоредно с нарастването на моето съзнание за свобода и светът се “освобождава” от инертността, от несвободата си? Трябва ли да бъда оптимист относно изхода на “битката” между свят (необходимостта, причинността, материалните връзки) и свобода? Дали пък с нарастването на моето съзнание не укрепва и волята за свобода?
 Ако се примиря с несвободността на моя свят, то не следва ли, че съм се отказал от свободата си? Дали свободата ми не се “доказва” тъкмо в отношенията ми със света? Ако се отчая от “непробиваемостта” на света за свободата, то какво ме очаква?
 А може би светът по парадоксален начин ме импулсира (без да знае и иска това!) за свобода? Не е ли той мощно предизвикателство, “провокация”, на която не мога да устоя? Ако светът, в който живея, е несвободен, то това ще засили ли жаждата ми по свободата? Има ли, впрочем, свобода в природата?
 Ако има, откъде се е взела? Ако няма – защо е така? Не е ли човекът това, което “ражда” свободата за света? Ако аз – човекът със своето съзнание за свобода – непрекъснато се опитвам да се “вместя” в света и в “природния ред”, то дали тъкмо това не е основанието да се “излюпи” свободата в него?
 Не се ли оказва, че коренът на свободата изобщо е в моята душа, в душата на свободния човек? Ако светът, в който живея (моят свят) е породен от моето съзнание и чувство за свобода, то какво ще стане с него ако аз самия се откажа от свободата? Дали светът няма да е склонен да се върне към несвободата?
 Ако се изпълня с безразличие към свободата, няма ли да бъда наказан за това със съществуване в свят, който ме “задушава”, потиска, “тегне” върху ми? Справедливо ли ще е едно такова наказание? Ако аз и моят свят сме неотделими, “спойката” между нас не е ли тъкмо свободата? Тогава ако се оплаквам от света, в който живея, то от какво всъщност се оплаквам?
 Дали пък не се оплаквам от… себе си? За какво е знак това? Не е ли при-знание за несвободност? Свободният човек склонен ли е да се оплаква от своя свят? Или той… е благодарен на него, “благославя” го? Ще има ли той основания за оплакване?
 Когато усетя “варварската зависимост” от един чужд на мен самия свят, не следва ли, че трябва да се “разбунтувам” срещу положението си? Моята свобода не се ли крепи (и “илюстрира”!) на един такъв несвършващ бунт? А за какво е знак моята примиреност?