2. Как да постигна “дълбините на света”?

 Мога ли да приема, че светът е “изпълненост с тела”? Нима “тялото” е неговия “строителен елемент”? Има ли нещо друго в света освен тези какви ли не тела? Ако “тялото” е “градивната частица” на света, то нима аз съм напреднал в познанието му? Какви изводи следват от него?
 Нима “същността на света” не трябва да се определя от “същността на тялото” като негово “градиво”? Какво, впрочем, е тялото? За какво се сещам най-напред като чуя думата тяло? Какво е “общото за всички тела”? По какво си “приличат” така разнообразните, потискащо многобройните и преизпълнените с енергия и живот тела?
 На какво се дължи “преизобилието” на така многото и качествено различни тела? Има ли нещо общо между, например, минерала и животното? А между мен като тяло и всички останали тела?
 Но, от друга страна погледнато, светът не са ли “условията” на моето съществуване? Аз самият влияя ли за тяхното възникване? Мога ли да ги променям? Имам ли право да деля своите условия на “природни” (независещи от мен самия) и “културни” (създадени от мен, от човека)? Това ли са двата рода “фактори на съществуването”?
 В какви отношения се намират двата рода фактори (условия)? Ако “при-род-но” е съществуващото “при” своя род, то значи ли това, че “природа” и нашето “естество” (латинското natura) е “естественото”, “недокоснатото от човека”, “автентичното”, “не-културното” и “не-култивираното”?
 А как да разбера естеството на неприродните фактори на моето съществуване? Дали те са “продукт” най-вече на съзнанието ми? Или пък аз съм вложил “цялата си душа” в “ културата”, която е потребна на съществуването ми? А как следва да се отнасям към “унаследеното” на културата, в полето на която съществувам?
 Доколко неговата същност е близка до мен самия, до истински потребното ми? Как да разбера това? Мога ли с нещо да повлияя за промяната на унаследената култура, на “не-природния” фактор на моето съществуване? Или съм обречен да бъда безпомощен спрямо нейната експанзия?
 Как да разбера “същината” на телата, на тялото? Имам ли достъп до неговата “сърцевина”, до невидимата му същност? Как да се добера до нея? Има ли пък, по който да мога да стигна и до същината на света?
 Но нали едно тяло – моето – ми е дадено непосредствено? Нали аз съм моето тяло, нали то е “част” от мен самия? Мога ли тогава да съм чужд на същината на собственото тяло? Ако разбера същината на своето тяло, няма ли тя да съвпадне със същината на всяко друго тяло?
 А ако се добера до същината на моето тяло, то няма ли тя да ми открие пътя за проникване в същината на света? Нали светът не е нищо друго освен…”изпълненост с тела”? Как да вникна в същината на живо-то тяло, без което аз самият съм немислим?
 Най-важното не е ли, че моето тяло е живо, е живот? Това ли е първото, от което следва да тръгна? Нима това не е истина, която зная непосредствено? Нима тя се нуждае от доказване? Но ако се опитам с една дума да изразя (пак непосредствено доловимата!) истина на живота, то коя ще бъде тази дума?
 Няма ли търсената дума тогава да изрази същината на моето тяло, а от тук и същината на всяко друго тяло? Тогава как аз усещам в тялото си живота, който именно е негова същност? Дали животът за тялото не е просто порив, влечение, искане, желание, копнеж, страст?
 Това ли е силата, която ме кара да живея, да усещам най-пълно живота? Как мога да изразя всичко това, чувствано от моето сърце? Възможно ли е то да се каже с една дума? Коя е тази дума? Дали ще я открия безпогрешно? Дали тази дума не е думата воля? Не става ли дума за волята за живот като същност на тялото ми?