1. Лошо ли е да си… “индивидуалист”?

ВЪПРОСИ:

 Ако аз съм индивид, то не е ли естествено да съм и “индивидуалист”? Какво означава това, нима може просто да се разбира като отстояване на индивидуалността си? Имам ли, впрочем, друг избор – ако все пак държа на себе си, не съм склонен лесно да се отказвам от себе си?
 Коя е алтернативата на индивидуализма, към какво се свежда тя? Какъв е “неиндивидуалистът”? На какво тогава държи той, от какво се отказва? Има ли “средно положение” между двете алтернативи, между индивидуализма и “неиндивидуализма”? В какво ли ще се изразява тя?
 Как може да се балансира между едното и другото, какво ще спечеля от това? Възможно ли е да се живее по този начин – “на ръба”, “крайно пресметливо”, “без да се поставя никъде ударението”, без да се определиш, без да си се самооценил, във вечно колебание и неяснота?
 Дали ми е по вкуса такава “балансираност”, която ме обрича на неопределеност, на блуждаене, на безпринципност? В какво се изразява моят индивидуализъм – защото аз държа на себе си, на своята свобода, на раз-личността си? Нима може някому да пречи това, как така да му е “неприятно”?
 Трябва ли да правя компромис между себе си и онова, което “някому” се искало по отношение на мен (без това да е негова работа!)? Докъде ще ме доведе това, а именно прекалено да се съобразявам с “вижданията” на другите… във връзка с мен самия?
 Аз самият опитвам ли се да се меся в нечий живот? Имам ли право да правя това? Мога ли тогава да искам подобно отношение и към мен самия? Какво съм длъжен да кажа на ония, които прекалено се вълнуват около моята личност – и са нетърпеливи да се месят в моя живот, моите работи и пр.?
 Как да защитя себе си, своето право на “личностност”, свободата си? Какво ще ме сполети ако не намеря сили да спра агресията и посегателствата спрямо моята личност, индивидуалност и самобитност? Дали пък другите не са изцяло “благожелателни” спрямо мен, а аз тук само си “въобразявам”, че се опитват да се месят в моя суверенен избор на живот?
 Как да разбера това, мога ли да съм сигурен в автентичното отношение на някой друг към мен? Как обикновено разпознавам “благоразположеността” от “зложелателността”? По какво “си личат” едното и другото?