Не е ли това само пътят на свободата? Един ли е този път – или пъти-щата на свободата са винаги много? Не се ли налага всеки един поотделно да проправя свой път към “сладката свобода”? Не е ли това главното дело на живота ми?
Готов ли съм да се откажа от “лесния живот под нечие крило”? Притежавам ли нужната за това сила? Смятам ли себе си за самостоятелен човек? Дали аз съм личност в истинския смисъл на тази дума? Страхувам ли се понякога от своите различия с другите? Опитвам ли се отвреме-навреме да ги потискам?
Представям ли си живота без свобода, живота без достойнство, без личност и раз-личност? Какви чувства поражда такъв живот в душата ми? Страх ли ме е понякога от перспективата да се откажа от свободата? Дали един такъв живот може да се нарече човешки?
Няма коментари:
Публикуване на коментар