1. Тяло ли съм аз “преди всичко друго” – или душа?

ВЪПРОСИ:

 Мога ли да поставя един такъв въпрос,не е ли глупаво да се пита така? Нима не е ясно,че зад моето “Аз” стоя “аз самият”, т.е.”аз в своята цялост”, другояче казано – аз едновременно и като тяло, и като душа?
 Тогава има ли смисъл да се пита кое от тях е “преди всичко друго”, преди “останалото”? Впрочем какво би означавало да смятам, че аз “преди всичко друго” съм “просто” тяло, “най-вече” тяло? Има ли някакви значими последици от такова приемане, какво следва от него?
 “Изтъквайки на преден план” тъкмо тялото си, какво всъщност правя? Ако зад моето аз за мен стои “най-вече” едно “такова и такова” тяло, то не следва ли от това, че тялото за мен е станало “висша ценност”? Има ли, впрочем, такива хора – за които тялото е “над” и “преди” всичко друго?
 Как живеят подобни хора, как им “се е отразила” тяхната философия? Дали пък те не са най-грубите “материалисти” – които “не признават” и не познават душата? Не се ли е стигнало дотам да са превърнали своето “аз” в слуга на тялото си?
 Ако “сложиш” тялото “над всичко друго”, то не следва ли от това че “самия теб” си превърнал в “проекция” на едно самодоволно и властващо над теб самия тяло? А нали тялото “не знае какво иска”, по-скоро “иска без да знае”,”само иска” и пр. – до какво тогава би ме довело “слугуването” на един такъв капризен господар?
 Дали тогава ще съм “по-близо” до живота или пък ще се отдалеча от него? Общо взето какво ми дава моето тяло – и дали “привързването” към него ме прави “по-автентичен”?
 Добре, да оставя засега тялото “настрана”, а какво би означавало да смятам, че душата е “главното място” на моя “аз”, т.е. че аз “преди всичко друго” съм “най-вече” душа? “Аз като аз съм душа, а тялото е само “добавка” и “черупка” на душата ми, която при това пречи на “полета” на моята чиста и самостойна, дори “извънземна” душевност” – до какво води подобно убеждение?
 Има ли хора, които да са склонни до такава степен да пренебрегват тялото си? Имало ли е някога такива хора – ако днес, в наше време, те са изключителна рядкост? Аз самият доколко съм готов да мисля така?
 Защо може да се мисли така, т.е.кои са основанията на вярването, че душата е “над всичко друго”, а тялото е… “почти нищо”? Аз вярвам ли искрено в такава истина?