Истината ни прави свободни

сряда, 28 април 2010 г.

6. Постижимо ли е тайнството на живота?

 Когато кажа: “Ето това е животът!”, не допускам ли непростима волност? Може ли животът да е “само това”? Той не е ли винаги “много повече”? Мога ли да изчерпя с думи неговата безкрайна мощ?
 Дали не се самозаблуждавам когато си мисля, че “животът е проста работа”, “очевидно нещо”, при това “най-ясното”? Но дали не е по-лошо допълнително да си “усложнявам” както живота, така и представата си за него?
 Как да постигна тъкмо “мярата”? Не е ли възможно нито да “опростявам”, нито излишно да “усложнявам” живота си – и представата си за него? А ако животът сам по себе си е неизразимо тайнство? Не са ли тогава напразни опитите ми да го “проумея”, да го “покоря” със слабия си ум?
 Защо все пак ми е потребно известно “съзнание за живота”? Мога ли просто “да се оставя” на живота си? Но имам ли право да се поставям “над” него? Докъде ще стигна ако се опитвам да живея “безсъзнателно”? Тогава ще бъда ли по-близо до естеството на живота?
 Или пък съвсем “ще се размина” с него? Това, че съм човек, какво отражение дава на стремежа ми да се “разпореждам” с живота си? А как се “ползват” от живота си моите “събратя” – животните? Дали в някакъв смисъл те не живеят “по-правилно”? Не са ли те изцяло “потопени” в стихията на живота?
 Дали аз благодарение на съзнанието си (и… “без да искам”) не се отдалечавам от “стихията на живота”? Мога ли да твърдя, че наистина животът е една “стихия”? Ако допусна да се “самоизолирам” от естеството на живота, то какво ще стане с живота ми?
 Да ценя истински живота си – какво означава това? Какви изисквания ми налага една такава нагласа? Ако пък… “надценя” живота си, какво ли ще ме сполети? Мога ли да очаквам тогава “непоправимото”?
 Ала ако съм склонен непрекъснато да подценявам живота си? Няма ли да ми “отмъсти” подобна неадекватност? Няма ли тогава животът “да ми се изплъзне”? Има ли опасност да “пропилея”, да “пропусна” живота си?
 Ако проявя “невярност” спрямо живота, ще бъда ли наказан? Ако се “размина” с най-важното – животът – то за какво ли изобщо съм живял? Но нима тогава ще съм живял?

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ