1.Ако светът е “изпълненост с тела”, то какво е мястото на моето тяло сред тях?

ВЪПРОСИ:

 Светът дали не е “хаотичност” и “стихия”, в която всичко е примесено и неразграничено? Възможно ли е господството на подобна пълна аморфност, безформеност и неразличеност? Какво би означавало това, мога ли да си представя един такъв свят? Може ли той да се нарече “свят”? Каква дума би прилягала за определянето на неговата неопределеност?
 Но щом като такова състояние на света може би е принадлежало на съществуващото някога, в най-първичните времена, но не и “сега”, на света, който аз имам, то дали пък моето съзнание не е структурирало света, не го е подредило в картината, която аз виждам и си представям?
 Възможно ли е светът “сам по себе си” да е хаос, но “неговия” логос, неговата подреденост и закономерност, да са “прибавени” към него от моето познаващо и дори конструиращо света съзнание? В такъв случай ако “извадим” човека от целостта на световото съществуващо, то какво ще стане със самия свят, ще остане ли нещо от него ? Какво ще бъде то, дали няма да се получи споменатия по-горе хаос?
 Впрочем, не е ли парадоксално това светът да се крепи върху немощните рамене на човека? А може би човекът си е присвоил неподобаващата за него роля на крепител на света, ролята на “законодател” на природата? Каква е тази “прекомерна претенциозност” на съществуващото, наречено човек?
 А дали и другите същества не виждат по подобен начин ролята си в битието, например… мравките да си отреждат мястото на “носители на света” в една своя “мравешка философия”? Чия претенция тогава е по-основателна и правомерна? Имам ли право да поставя въпроса така? А може би човекът все пак има известно по-голямо основание да си отрежда по-значима роля в битийния строй на съществуващото?
 Но все пак въпросът беше за мястото на моето тяло в “съвкупността от тела”, наречена свят? По какво тялото ми се отличава от всички останали тела? Може би най-вече по това, че е мое, че е живо и, накрая, че аз чувствам това непосредствено и с цялото си същество?
 Моето тяло не е просто “тяло сред телата”, а за мен то има особено значение – така ли е това, имам ли право да смятам така? Мога ли да смятам, че тялото ми е носител на жизнена сила, на живот, усещан непосредствено – и владеещ ме изцяло? Ако това е така, то живото тяло, което е част от мен самия, ме прикрепява здраво за света – какъв е смисъла на тази “заедност” със света, с живите тела в него?
 Но дали това не е пътят за познание на същината на света – ако разбера същината на собственото си тяло, то дали това няма да ми даде и същината на целия свят? Та нали моето тяло е неотделимо от мен самия, нима мога да разбера по-добре някое друго тяло, нима моето тяло не е пряката ми връзка със света?
 Ако постигна същината на света, то с това “имам” целия свят, същината на света съвпада със същината на моето тяло – може ли да бъде иначе, не е ли това една непосредствено достоверна истина?