Какво означава да си европеец?

Ето поне няколко мои статии, в които става дума за европейското - и, по косвен начин, за това какво е да си европеец: примерно Душата на Европа, Моето лично пътуване към Европа, Въведение в проблема за ценностната идентичност на личността, За жалост у нас много хора даже изобщо не могат да различават лъжа от истина, Чужди или близки на "масовия българин" са европейските ценности?, Коя е българската мечта?, Поразително, но и съвсем показателно единомислие с… папата, Моите причини да обичам Европа. А пък за българската идентичност, съотнесена с европейската, съм писал цяла една книга, която се нарича БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), излязла от печат преди три години. Всички ония "частички" истина за европейското и европейците, които са пръснати из моите текстове, трябва обаче да бъдат обединени в една по-цялостна идея. Която да е пряк отговор на въпроса Какво означава да си европеец? Развам се, че и други поставиха този въпрос, което е свидетелство за неговата назрялост. И ето, почвам да пиша за това как аз виждам нещата.

Какво означава да си европеец? Така поставен, този въпрос ни отпраща към нещо, което силно засяга отговарящия, оня, които има намерение да му отговори, а именно, по този начин: а ти самият европеец ли си? Понеже, разбира се, само европеец може да изрази усещането си за това какво е европейското. Или пък съвсем не може автентичния европеец да изрази същината на европейското - и то тъкмо защото съзнанието му е разтворено в него?

Ето че се доближихме до някои твърде сложни идентификации. За да се открои европейското в неговата различност и специфичност, то трябва да бъде сравнявано с категории - или с реалности - които са съотносими с него. Коя реалност може да е съотносима с европейското? Ами тази: американското, да речем. Или азиатското. Или африканското. Добре де, но кой може да претендира, че така добре познава американското, азиатското и прочие, че да може да ги съпостави с европейското, та да може при една такава грандиозна идентификация да се открои тъкмо търсеното европейско - в цялата негова различност, специфичност, уникалност?!

Има и още нещо, което още повече затруднява: ами този, който, да предположим, дръзне да осъществява тия "междуконтинентални" - а те по-скоро са междукултурни и дори междупарадигмални! - идентификации, самият той какъв е, какъв трябва да бъде: европеец, американец, азиатец? Понеже това как американецът гледа на европейското съвсем не означава, че в гледането му се откроява европейското в неговата същностна определеност. Ясно е, че в очите на американеца има една изкривена, пречупена през американското, представа за европейското, която съвсем не ни върши работа в случая - или поне не ни помага толкова, колкото бихме се надявали. Същото може да се каже и за това как азиатецът, като представител на една съвсем друга култура, гледа на европейското и на европейците. Трябва много да се разговаря, и то с представители на другите култури, за това какво представляват те самите, какво представляваме ние в техните и в собствените си очи, та да започнат да се открояват в тия разговори специфично европейските качества, черти, характеристики. С други думи казано: необходим ни е за тази цел един междукултурен диалог. Друг път за постигане на истината в това отношение няма.

Ето че още в самото начало опряхме до непреодолима трудност - за да довършим разсъждението си. Запитахме се какво е европейското, какво е да си европеец, и се оказа, че трудно можем да постигнем нещо определено и категорично, поради упоменатите трудности. Това как ние, европейците, сами себе си възприемаме, може да е една отправна точка - нямаме друг избор! - ала то не може да ни даде автентичната истина за европейското и европейците в нейната същностна определеност, в нейната автентичност, в нейната пълнота. Истината за нас самите - неслучайно тъкмо това е най-трудно постижимото...

Но да погледнем от друг ъгъл цялата тази работа. Ние, българите, сме европейци. Следва да сме европейци. Макар че има някои българи, които противопоставят българското на европейското. Въпреки че би следвало българското и европейското, независимо от различията помежду им, да влизат в една прекрасна хармония. Все пак тук, от нашите земи, от Балканите, от Тракия и Елада, е тръгнала културната история на Европа. Даже името си Европа дължи на на назоваването й от тукашни, от "наши" хора. Значи има една друга възможност: към открояване на европейското да се тръгне чрез съпоставянето на национално-специфичното, а на тази база да се обособява онова, което прави причастни едни на други, да речем, гърците, българите, немците, англичаните, французите, испанците. Сиреч, общото, онова, което сродява българи, немци, англичани, гърци и пр., тъкмо то е европейското, а пък да си европеец означава в теб, в твоята същност, наред с национално-особеното, да проблясва и общото, европейското, онова, което ни сродява в една голяма човешка общност, наречена "Европа". Мисля, че този е пътят. За да разберем какво е да си европеец означава най-напред да разберем какво е да си българин, грък, англичанин и прочие, и на базата на тия неизбежни междунационални идентификации ще проблесне онова, което ни сродява всички нас, европейските народи, в една голяма човешка и културна общност, наречена "Европа". Този път не е лек, но за сметка на това е единствено плодоносния.

Ето че задачата ни почна да се прояснява и дори облекчава. Трябва да търсим онова, което ни сродява всички нас, европейците, именно българите, гърците, англичаните, шведите, испанците, дори също така и ония народи, които са по границите на Европа, като турците, примерно. Защото след като едни народи векове наред са се намирали в такова близко общуване, няма как да не са възприели ония общи черти, които ги правят едно, пък макар и толкова разнолико цяло. Случаят с Турция и турците е особено показателен: векове наред, и то в последните векове, Турция е влияела на Европа - и е била, безспорно, повлияна от европейското. Получила се е една симбиоза, по същия начин, по който и българите (пра-българите), като са се настанили в земите на Европа, силно са били повлияни и сами са повлияли на тогавашните, пък и на сегашните европейци.

Става дума за културни влияния, които са продължили векове, и които, точно затова, не могат да се отхвърлят с лека ръка. Ето че като разсъждаваме в тази насока ще разберем какво турците са дали на Европа, същото е положението и с безспорното влияние на Русия върху Европа; впрочем, а Русия европейска страна ли е? Формално да, а в същностно отношение сякаш не. Руското в някакъв смисъл е и опозиция на европейското - въпреки формалната си близост. Същото може да се рече и за турското. Неслучайно обръщам такова внимание на тези отношения. Те са "гранични" отношения, които ни дават шанса да откроим европейското в неговата автентичност и самобитност. Ето защо и Турция, и Русия, са незаобиколим фактор, който непременно трябва да се отчита - в опитите да бъде откроено европейското в неговата същност, истина, пълнота.

Европа невинаги се е възприемала като едно цяло. Знаем европейската история, в която винаги е имало някакви "центрове", излъчващи влияние, които са противоборствали, които са били враждебни един на друг. Днес обаче европейското съзнание се е развило до такава степен, че враждебната различност на тия центрове е крайно притъпена, а на преден план е излязла общността. Ние търсим тъкмо онова, което ни сродява в една общност, което ни прави европейци; сега този въпрос изпъква с особена актуалност и дори, бих казал, съдбовност.

Да разберем какви сме тъкмо като европейци е начин да се самоопределим в "голямото световно село"; понеже наистина съвременният свят е станал едно голямо село, а пък ние, европейците, сме нещо като жителите на една "махала" в селото; а пък нациите в тази "махала" са отделните родове, отделните къщи, обединени по кръвен признак. Ето че тази аналогия доста помага на представата; както в Пловдив, да речем, жителите на кварталите Кършияка, на Тракия, на Стария град, на "Кючук Париж" и прочие, въпреки някои различия помежду им - и те, отбележете, са съвсем несъществени! - все са пловдивчани, по същия начин българите, немците, испанците, англичаните, французите и пр., въпреки несъществените национални различия помежду им, все са европейци, все са носители на една европейска култура, различност, манталитет, на една специфично европейска ценностност, която ги сродява в нещо по-голямо, в една общност, която има световни измерения и значимост.

Станало е така, че в съвременния динамичен свят хората се обединяват вече не на основа на специфично-националното, а на основа на континентално-специфичното, което, оказва се, им придава някаква по-същностна определеност. Понеже поради изключителната динамика и мобилност в съвременния свят индивидите и нациите се примесват, взаимоодействат си, но не толкова като индивиди и нации, а като култури. Ето, да речем, и сред нас, българите, живеят представители и на азиатски и африкански нации: пълно е с араби и с етнически африканци и сред другите европейци, а пък тези различия, въпреки че създават проблеми и противоречия, така или иначе обогатяват и едните, и другите. По този начин трябва да се разсъждава в съвременния свят: другият, различният, носителят на друг манталитет и култура не трябва да ме дразни, понеже това, че е различен, ме обогатява; ако съпоставим различностите си, ако ги съотнесем, това ни дава шанса да се обогатяваме взаимно; ако обаче се затворим в своите си черупки, в черупките на националното или на индивидуалното, ще постигнем само ограниченост, ощетеност, враждебност, неразбраност. Диалогът, свободното, непринуденото общуване ни дава шанса да опознаем както себе си, така и другия, а това пък обогатява и единия, и другия - нима някой може да отрече тази толкова значима закономерност?!

Достатъчно с методологическите отправни точки. Сега да се опитам да изразя същинското: а именно, да отговоря на въпроса какво е онова, което обединява индивидите и нациите в една единна европейска човешка и културна общност? Или, другояче казано, какво ни прави европейци, кое е европейското у нас самите?

Ето нещо първо, от което трябва да се изходи: Европа е една голяма християнска общност, християнството е дало на Европа онази духовна връзка, която ни е направила европейци в съвременния смисъл. На християнството, на християнските ценности дължим значима част от духовната и културната си идентичност, а пък тъкмо духовното е онова, което придава съществените измерения на нашата човечност. В духовен план трябва да се търсят различията между културите, а също и между индивидите: това, че имаме крака, ръце, глави и пр. съвсем не може да ни помогне да се обозначим като едни или ката други, като различни; но в душевното и в духовното отношение са скрити ония фактори, които имат същностно значение и са пряко свързани с нашата уникалност, самобитност, специфична човечност.

И така, както Азия има за своя духовна връзка един религиозно-духовен комплекс, в който изпъкват като центрове ("ядра") будизмът, конфуцианството, ислямът и пр., така и Европа дължи своята общностна специфичност благодарение на ония ценности, които е дала на европейците християнската вяра и религия. Америка - и двете Америки - са еманация на Европа и на европейското, те са нещо като "продължение" на "добрата стара Европа", затова и там духовната връзка, която обединява толкова различните по-малки общности (националните конгромерати и пр.), също е християнството. Това по обратен път доказва, че за Европа християнството играе ролята на най-същностна духовна връзка: Европа дължи специфичната си душевност на христовата вяра.

Това добре го е почувствал оня, който като мен е имал възможност да пътува из различните краища на Европа: навсякъде онова, което ти дава чувството, че си в своя дом, в общия ни европейски дом, са знаците, бележещи присъствието на християнската вяра и религия: църквите, катедралите, чиито островърхи кули бодат небесата, храмовете с различна архитектура и стилистика, от най-различни епохи, които обаче са все християнски артефакти, са все символи на причастността ни към общата християнска вяра. Ето и ние, българите, затова сме европейци: защото сме християни. Европа е една духовна християнска общност, общност, обединена на основата на великите християнски ценности за свободата, истината, доброто, светостта, човечността, достойнството. Да си европеец означава в корените си да си християнин, да си повлян по един същностен, дълбок начин от християнската религия, философия, култура, ценности, начин на живот, манталитет и пр.

Разбира се, давам си сметка за крясъците, с които ще бъде посрещнат този извод от ония, които наричат себе си атеисти, безбожници, "реалисти", от поклониците на науката, на "разума", на "модерното" и пр. На тия ще отговоря само това: атеизмът е не друго, той е обърната наопаки християнска вяра, но с една безчувствена и немислеща насоченост, той е антидуховност с една материалистично-нихилистична основа и тенденция, която обаче е поникнала на почвата на християнството - и по този начин е така зависима от неговите представи. Безбожниците по Европа и двете Америки сами себе си осъзнават като анти-християни, което показва дълбочинната християнска основа на мирогледа им. В някои случаи може да се каже, че атеистите са по-зависими от християнските представи, морал и прочие дори от самите вярващи; това може да изглежда парадоксално, ала е тъкмо така. Затова е европейският атеизъм е нещо като пустоцветен клон на християнската духовност, която придава духовната връзка, свързваща в едно цяло европейците, явяваща се център и ядро на европейското, на самата Европа.

Значи европеецът е дотолкова европеец, доколкото споделя ценностите на християнската духовност - или пък доколкото принадлежи на антихристиянската по насочеността си бездуховност, явяваща се антитеза на самото христянство. Европейската философия, да речем, е християнска по дух, християнски по дух са даже и бесовските антихристиянски изстъпления на философи като Ницше, Маркс, Ленин (в последните два случая думата "философи" да се чете в кавички). Европейската култура е християнска в ядрото си. Европейската нравственост е християнска. Правото, юриспруденцията в Европа е на основата на християнските ценности. Даже начинът на живот, характерен за автентичните европейци, е продукт на християнската духовна парадигма.

В този смисъл доколкото Русия е християнска, то тя има шанса да се европеизира напълно; доколкото в руската култура има една татаро-ординска (от "орда") традиция, тя е неевропейска общност и култура. В Русия се борят две тенденции: на европейското по същината си християнство и на азитската-ординска ("стадна") традиция. За Турция важи същото, въпреки че турците не са християнска нация; но векове наред съжителствайки с християните, турците по същество са възприели много от християнския манталитет, на тази основа са надмогнали ординския си азиатски генезис, култивирали са съзнание, което се родее с европейското, понеже се покои на ценности, общи и за християнската, и за мюсюлманската вяра. Знае се добре, че ислямът е възникнал под мощното духовно влияние на християнството, което е и духовната основа за тази възможност нехристиянски народи като турския в едно същностно отношение да са причастни на европейската парадигма; разбира се, различията тук са по-сериозни, което обаче е предпоставка за тяхното толкова по-динамично взаимно обогатяване. Запитва ли се някой защо съвременните турци не виждат никакво противоречие в стремежа на съвременна Турция да стане част от Европейския съюз? Ами защото за тяхното съзнание "европейско" не е антитеза на турското, а те го схващат като нещо родствено с тях самите.

Ето че се доближихме до нещо най-фундаментално, което може да ни помогне по-ясно да се приближим до конкретните измерения на онова, което прави европееца европеец. Ще се опитам да ги изведа на основата на вече постигнатия фундамент на разбирането.

1.)Европеец е оня, който силно е привързан към великата идея за свобода;

А тази идея е съвсем християнска в корена си. Не са прави ония, които си мислят, че пълноценната идея за свобода е родена в класическа Гърция; даже и така да беше, това съвсем не противоречи на казаното, понеже представите и културата на класическа Гърция са исконно-европейски. Но трябва да бъдем точни: гърците много са мислили за свободата, ала развитата идея за свобода намираме само в християнството; неслучайно велики философи като Хегел и пр. определят християнската религия като религия на свободата.

2.) Европеец е оня, който цени най-високо тъкмо личността;

Личността е суверенното човешко същество, което има съзнанието за автономия на избора и за самоопределяне на волята. Не общността, а личността е водещото за европейски мислещите индивиди. Общността, впрочем, е доминанта на азиатското самосъзнание. В Европа се цени индивидуалността, различността, защото по начало автентичната личност е индивидуалната личност. В личността няма нищо социално, личностното е антитеза на социалното. От личностното се тръгва към социалното, а не обратно. Ако някой мисли, че е обратното, той мисли според азиатската парадигма, а не според европейската. Да цениш личността означава да цениш и различността; тук е и корена на европейската толерантност. Европеецът иска и затова може да разбере и да уважава особеностите на мисленето на хора, причастни към съвсем други култури.

3.) Европеецът по дух и убеждение особено цени и не допуска накърняването на свещените и ненакърними права на човека;

Европейското като такова е "прекалено човешко", ако ми бъде позволено да използвам израза на антихристиянинът, по-скоро на преобърнатия наопаки християнин Ницше. Човешкото трябва да бъде съхранявано като нещо най-свято: нима някой може да отрече дълбоко християнския корен на едно такова хуманистично усещане?! Следователно, когато "европейци" станат носители на античовешка по разрушителния си потенциал идеология - примерно тази на комунизма или на националсоциализма - то те са по-скоро изразители на една антиевропейска по дух изродена чувствителност, в която има нещо азиатско-ординско. Запитали сте се как така хитлеристите са се разбирали толкова добре с японските шовинисти и милитаристи? А защо комунизмът намери такава питателна почва сред азиатските народи - като се тръгне от азиатската традиция в Русия, та се мине през Китай и Северна Корея и се стигне чак до Виетнам и Кампучия? Европеецът обича човека, преизпълнен е с любов към човешкото, да си европеец означава да си хуманист и антитоталитарист. Защото тоталитизиращите идеологии поставят над личността безспорното господство на една тотализираща (убиваща индивидуалното) безлика общностност.

4.) Европеец е оня, който е дълбоко пристрастен към ценностите, правещи ни човеци в истинския смисъл, а именно: истината, доброто, красотата, светостта.

Тук просто не е нужно да се сочи християнския корен на тия ценности, защото той е очевиден. "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота" са думи на Христос, а християните поставят на най-висок пиедестал тъкмо истината. Затова народи като нашия, които, макар и християнски, показват една склонност към лъжата, такива народи в същата степен се държат неевропейски; едва когато ние, българите, покажем твърда привързаност към истината, доброто, красотата, светостта (като израз на най-възвишения духовен идеал), едва тогава европейското у нас ще победи безвъзвратно ординско-азиатското, сиреч, неевропейското. За жалост, в недрата на нашия народ неевропейското е твърде силно, поради което и си страдаме: превързаността ни към лъжата, склонността ни да се поддаваме на лъжи, това, че смятаме, че "от истината боли", това, че мразим ония, които ни казват истината, показва един неевропейски манталитет, който доколкото е разпространен сред и у нас, в душите ни, дотолкова ни прави и неевропейци.

5.) Европеецът е готов да даде всякакви жертви в името на личността, нейната свята свобода, истините, които правят живота ни човешки;

Европеецът никога няма да позволи някой да посегне на свободата, да се погаври с истината, да осверни по варварски начин духовните ценности, в които той вярва. Има някаква граница на търпимостта, която автентичния европеец не пристъпва. В това отношение, трябва да признаем, американците са способни на още по-голяма всеотдайност в битката за съхраняване на ценностите на свободата. За свободата си американецът, пък и автентичният европеец, са способни да дадат всичко, дори и живота си. Животът без свобода за притежаващия развито европейско съзнание европеец и за така всеотдайните поклонници на свободата, каквито са американците, такъв живот изобщо не си заслужава усилието, такъв живот не подобава да се живее; по-добре смърт, отколкото живот без свобода. Левски, Ботев, Стамболов, другите наши безсмъртни борци за българската свобода са мислили и са се държали като автентични европейци. Заради техните борби България сега е в Европа, иначе отдавна щеше да е в Азия.

6.) Европеец е откритият към предизвикателствата на бъдещето, европеецът е търсач на новото, оригиналното, необичайното;

В този смисъл има вече известна разлика между европейци и американци, въпреки дълбокото родство между тях; но американците са склонни да стандартизират продуктите, докато европеецът залага на своеобразието; разбира се, американската представа шества по света, но Европа не се поддава. Пример: сравни "Макдоналдс", "Кока Кола", компютрите и пр. с това как европейците държат на специфично националната кухня, националните питиета и оригиналните, с човешка ръка направени произведения. Европеецът влага сякаш повече душа и личен почерк в произведенията си, американците са по-екстравертни в това отношение. Но и европейците, и американците са еднакво отдадени на предизвикателствата на бъдещето, гледат напред, способни са на рискове и авантюри, вълнуват се от невероятните шансове, което ни дава бъдещето, вместо да се оставят на носталгията спрямо вече преживяното.

7.) Европеецът обича непосредствения и "непланируем" живот, обича да се гмурка в стихията на самия живот, не се отказва от удоволствията, които животът ни предлага;

Пиша това, въпреки че то в някакъв смисъл противоречи на по-предишното качество. В този смисъл европейците сякаш се родеят с азиатците, макар че, всъщност, тук става дума по-скоро не толкова за европейско, а за универсално, за общочовешко качество. И американците, и арабите, и индивидите от всички народи и култури по света обичат непосредствения живот; но европейците са мъдри в една такава насока: двете форми на живот, духовният и сетивно-телесен живот не бива да се откъсват една от друга, а трябва да се помиряват, постигайки прекрасна хармония, която ще ни даде усещането за пълноценен живот. Но все пак за европейците, които са преминали през преизподнята на коренното противопоставяне на духовно и материално, водещото си остава духовното, а пък сетивно-телесното трябва да бъде подчинен елемент - като в никакъв случай обаче не бива да бъде подценявано, понеже е способно жестоко да ни отмъсти. Става дума за отношението между съзнателните и несъзнаваните (ирационални) компоненти, които правят живота такъв, какъвто той трябва да е за искащите да живеят пълноценно.

Ще спра дотук. Още много други изводи и производни могат да се направят от вече казаното, но не това беше моята цел. Аз търсех същностното, фундаменталното, онова, което ни прави европейци в истинския смисъл. Предложих своето разбиране, интересно ми е как то ще се възприеме от "европейците около мен", от нашенците, които не дотам са се осъзнали като европейци - пък и от всички останали.

Ще се радвам ако възникне дискусия по тия важни въпроси, аз лично ще участвам с всички сили в една такава дискусия, касаеща най-значимите истини за човека - истините за него самия. Защото въпреки че сме европейци, българи, италианци и пр. ние на първо място сме хора, сиреч, човешки същества. Моята "дефиниция" за европейците и европейското, както забелязахте, съвпада с най-ценното, което влиза и в развитата представа (идея) за общочовешкото.

Затова ще завърша със следното: европеец е оня, който е успял да развие съзнанието си до ония общочовешки значими качества, ценности и постижения, които ни правят човешки същества в същностния смисъл на тази дума. Това не значи, че "само европейците са хора", няма такова нещо. Всички хора сме хора доколкото сме на път. Вървим по различни пътища. Целите обаче са едни и същи. Някои са по-напреднали. Някои са водачи. Имам предвид и индивиди, и цели нации, и дори "континентални култури", каквато е европейската. По-напредналите са пример за останалите.

Европа е един добър пример за целия останал свят тъкмо защото не игнорира ничия различност, не подценява своеобразието на нито една култура, на нито едно човешко същество. Европа е открита към всички и всичко тъкмо в тяхното своеобразие и уникалност. Европа е свобода - с това е казано всичко. Европеец е истински свободният човек с всичко произтичащо от това. А истински свободният признава свободата на всеки друг. Който разбира истински що е свобода, той толкова повече е европеец в истинския смисъл на тази дума. Той толкова повече е и човек. Пълноценен и пълноценно живеещ човек. С това вече е казано всичко...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ