Ако все пак “аз самият не съм друго, а и душа, и тяло”, то тогава не се ли получава, че Аз-ът е непосредствен израз на “душевно-телесната цялост”, на личността на “този конкретен индивид” ? Тогава не следва ли, че Аз-ът е отражение на динамичното състояние и отношение на моето тяло и на моята душа?
В такъв случай не е ли вярно това, че моят аз е нещо “крехко”, “гъвкаво”, “подвижно”, “летливо”, неустойчиво, “менливо”, нетрайно и пр.? Нима аз самият съм същият както и моят аз: “крехък”, неустойчив, “променлив” и пр.? Мога ли тогава да разчитам на себе си, може ли някой друг да разчита на мене?
Ако Аз-ът е “резултантна” на толкова много “динамични фактори”, то тогава той не е ли “свръхилюзия”, корен на всички други илюзии? Това, което е мой аз, не зависи от мен самия, а от “много други неща” – какво означава това? Няма ли непрекъсната възможност Аз-ът ми да е “разпилян”, “нехомогенен”, “хаотичен”, напълно непостоянен и изменчив?
Впрочем, а това лошо ли е, нима то не съдържа някои предимства? Ако ситуацията с моя Аз беше точно обратната, т.е. Аз-ът ми беше неизменен, “константа”, “постоянна величина” и пр., то нима това би било добре за мен? Как бих могъл тогава да разполагам със себе си – след като Аз-ът ми би се изплъзвал от моя контрол?
Но защо все пак аз трябва все пак да “надмогвам” неопределеността на своя Аз, да придавам устойчивост на собствените си прояви, да се опитвам да бъда “този човек”, аз, “мене си” и пр.? Зависи ли това от мен самия, или то е нещо, което се осъществява “без мое участие”?
Ако “моята неизменност” се проявява без мое усилие, то какво означава това? Дали тогава аз съм “при себе си”? Дали не е по-добре аз самият да избирам и насочвам качествата, които ме определят като Аз, като “мен самия”, като човек, несъвпадащ с никой друг, като индивид със своята неотнимаема “раз-личност”?
В кой от двата случая Аз-ът ми е “спящ” и в кой – “бодърствуващ”? Когато Аз-ът ми бодърствува, тогава ли аз активно определям себе си, своята “същност” – благодарение на която съм именно “този”, а не някой друг? А кога загубвам своята идентичност, себе си (в своите прояви)?
Мога ли да се предпазя от такава възможност? Как да го направя, как да държа Аз-а си неуморно буден, изцяло отговарящ за себе си? Трудно ли е постигането на такава личностна позиция спрямо своя аз (и на Аз-а спрямо самия себе си)?
Няма коментари:
Публикуване на коментар