Дали е вярно това, че битието държи “заключени” своите тайни? Човекът – а ние също сме причастни на битието! – не се ли опитваме да се доберем до тях? Как да “предразположим” битието да се разкрие пред нас? Можем ли да накараме битието да проговори само своята тайна?
Но ако истината отговаря (“отговаря”?!) на битието, то как да разбирам това? За какво “говоря” и“говорене” става дума тук? Как така битието и истината да… “говорят” и “от-говарят”? И защо истината трябва сама да ни се разкрие, т.е. едно битие да преодолее скритостта си пред друго битие, човекът?
Наистина, може ли битието на истината – или истината на битието! – да “проговори” и да разбули скритостта си пред човека? Може ли човекът да се изпълни със същността на истината? Как да разбирам “тези неща”?
Дали не трябва да приема, че истината не е нищо друго освен от “нескритост”, т.е. откритост, която сама себе си разкрива в отговарянето? Но за да стане така, че едно битие отговаря на друго битие, не трябва ли то преди това да е било смело запитано от него? Мога ли да приема, че с това се приближих до проясняването на загадката на самата истина?
Дали така не ми се разкри тук истината; така ли тя отговори за себе си, чувайки моите питания относно нейната същност? И щом (ако) е станало така, то не следва ли, че аз (като битие) вече съм овладян и от истина, касаеща и моето собствено битие?
Истината сама ни се разкрива, тя ни призовава и говори, а от нас се иска само да я чуем, “да си отворим ушите” – дали мога да смятам така? И не следва ли оттук, че ние пребиваваме в неистина тогава, когато един вид сме си “запушили ушите”, не чуваме нейния могъщ призив? Нима тогава сме останали глухи за “саморазкриващата се нескритост” на битието на съществуващото, което ни зове да се овладеем от неговата истина?
Съществуването в неистина не се ли поражда от тази “онтологична глухота”, която често овладява човека? Въпросът за истината не се ли свежда до това как да “изострим” слуха си – за да чуем зова на битието, което чрез истината иска да ни направи верни на неговата мощ?
Истината е вярност на битието и откритост спрямо неговия призив – задоволява ли така постигнатото тук разбиране? Достатъчно ли е това, за да мога да отговарям смислено на “проклетия въпрос” на Пилат?
Няма коментари:
Публикуване на коментар