2. Каква е същината на тялото ми?

 Има ли една дума, с която да мога да изразя онова “най-дълбоко” и “непосредствено дадено”, което съдържа в себе си същината на моето тяло – а с това и същината на целия свят ? Коя е тази дума, изразяваща дълбините на моето тяло и съдържаща неговата същност? Кой е пътят към нея, мога ли да я “измисля” или “примисля”, да я “изобретя” и пр.? Ако процедирам по такъв начин, какво ще постигна?
 Има ли съзнанието ми контакт с дълбоката и вътрешна същина на моето тяло? Ако съзнанието не е способно да се добере до нея, то тогава какво ми остава, на какво мога да се доверя? На чувството? Или, например, на фантазията?
 Ако чувството-интуиция единствено може да ми даде тази същност, то защо това е така? Ако заложа на чувството, то дали няма да ме подведе? Но ако все пак “запитам” чувството си, какво ли то ще ми отвърне?
 Прав ли е Шопенхауер като смята, че интуицията и чувството непременно ще отвърнат в “един глас”: “воля е думата, изразяваща твоята собствена същина, воля за живот е разгадаването на тайнството на тялото”?
 Тази ли е търсената дума, прав ли е “мрачният сърцевед”, смятащ така? Или има и друга дума, която още не е казана? Казвайки “тяло”, с това всъщност казвам “воля за живот” или поне “жизнена сила” – да-ли е така? Ако не е така – как е тогава? Има ли по-изразителна дума от думата воля – когато “става дума” за тялото ми?
 Може ли тази непосредствено установена истина – че тялото ми не е друго, а “воля за живот”, че тази е неговата същина – да бъде “доказана”, да бъде направена понятна за ума? И дали изводът от нея – че по този начин всъщност съм постигнал и същината на света: защото чрез тялото светът ми е даден непосредствено – е правомерен, е основателен?
 Моето интуитивно “познание” за същината на собственото тяло може ли да бъде разпростирано върху целия свят? Не е ли това недопустим произвол: да поставям волята в основата на целия свят? Какви ли изводи ще произлязат от една толкова “натрапчива” интуиция? Ако чрез усета си за моето тяло прониквам в същината на всяко друго тяло и в същината на самия свят, то доколко е “здрав” един такъв усет?
 Доколко душата ми, доверяваща се на споменатата интуиция, а също и вярваща в нейната непосредствена истинност, не е пренебрегнала грубо потребността от “разсъдъчно аргументиране”? А ако я е пренебрегнала – “какво от това”?